Решение № 954 от 10.12.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. ***, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630101915 по описа за 2024 година

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за установяване дължимостта на задължение, за което има издадена заповед за изпълнение.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк ***, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу Д. М. Е. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, обл.***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 658 по описа на ШРС за 2024 г. Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 353,76 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625443795 от 15.11.2021 г. с предпочетен номер ***, по вина на потребителя, както и лихва за забава върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение в общ размер на 353,76 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

Ответницата не е подала отговор в указания й едномесечен срок. Редовно призована, не се явява в първото по делото заседание.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

На 15.11.2021 г. между Д. М. Е. и „***“ ЕАД, понастоящем с търговско наименование „***“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с номер *** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 46.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 36,99 лв. за срока на договора и . След изтичането на срока на договора той се превръщал в безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план. На същата дата – 15.07.2021 г. и по повод горепосочения договор мобилният оператор предоставя на потребителя мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey на цена с абонаментния план 1.99 лв. Съгласно Договора за мобилни услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителят той дължи обезщетение в размер на разликата между цената на предоставеното устройство по стандартната ценова листа към датата на договора и цената, която той е заплатил при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

Д. М. Е. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси по посочения по-горе договор за мобилни услуги в периода м.март 2022 г. – м. април 2022 г., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в общ размер на 379,68 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 117,48 лв., добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план в размер на 20.38 лв., съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в размер на 241.82 лв. между стандартната цена на мобилен апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 15.11.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Длъжникът е извършил доброволно плащане в размер на 25.92 лв., поради което общата стойност на неизплатените парични задължения на Д. Е. възлизали на 353,76 лв.

На 16.02.2024 г. „***” ЕАД депозирали в съда заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 658/2024 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 325 от 14.03.2024 г., с която разпоредил Д. М. Е. да заплати на заявителя претендираните вземания в общ размер на 353,76 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2024 г. (подаване на заявлението). Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл.

415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 658/2024 г. на ШРС.

По делото е установен с категоричност фактът на сключения между страните договор за мобилни услуги. В договора е предвидена и разпоредба, според която при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в 2 размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца. Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителят той дължи обезщетение в размер на разликата между цената на предоставеното устройство по стандартната ценова листа към датата на договора и цената, която той е заплатил при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Съдът обаче счита, че искът се явява неоснователен и недоказан относно сумата в размер на 353,76 лв. обективирана във фактура №7333216061/ 18.03.2022 г., представляваща неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги,

Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Така функциите, които изпълнява са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В представения по делото договор за мобилни услуги е уговорена неустойка в случай на прекратяване на същите по вина или по инициатива на потребителя, в размер на всички найвисоки според условията на плана месечни абонаменти, но не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Предвид формулировката на договорните клаузи, първата и основна предпоставка за възникване на вземането за неустойка е договорът да е прекратен. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният договор е прекратен от страна на ищеца.

Съдът счита, че исканите с процесното заявление неустойки посочени по-горе не се дължат, защото съдържанието на клаузата за неустойка налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за предоставения на ответника мобилен номер. Независимо от размера, до който се претендира неустойката, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор.

Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на 3 сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП. Съдът счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Видно от посочените в заявлението суми при неизпълнение на определено задължение, неустойката като вид обезщетение за неизпълнение е почти в деветкратен размер на неизпълненото задължение, което е в размер на един месечен абонамент 43,07 лв. Констатираната неравноправност по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена (няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка), няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.