Решение № 398 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Бургас, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500162 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР- Бургас(ОД МВР-Бургас), със седалище:гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“№46, представлявана от директор Калоян Калоянов, чрез процесуален представител юрисконсулт Ана Димчева, против Решение №2857/12.12.22 г. по гр. д.№ 6227/22 г. по описа на Бургаски районен съд, с което ОД МВР-Бургас е осъдена да заплати на Д. А. А. ЕГН ********** от ******** следните суми: 323,42 лв. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 37,75 часа за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020г., дължими по силата на служебното правоотношение, с което А. е заемал длъжността ********, получено при преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва за забава върху главницата от депозиране на исковата молба в съда 30.09.22г.,до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 79,52 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода 01.02.2020 г. до 29.09.22 г., на основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл.178 ал.1,т.3 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Със същото решение Областна дирекция на МВР Бургас е осъдена да заплати на А. също съдебно-деловодни разноски за проведеното производство, а на Държавата- държавна такса за делото и разноски за възнаграждението на изслушаното в районния съд вещо лице.

Във въззивната жалба решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и като необосновано.

Страната счита, че положеният от ищеца нощен труд не би следвало да се преизчислява по 1 правилата на Кодекса на труда(КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) с коефициент 1, 143, за да се приравни към дневен.

Поддържа, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощния труд в конкретното правоотношение, приложение намират правилата на действалите в процесния период наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата и работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и чл.187 от ЗМВР, които са действали паралелно по време с НСОРЗ, уреждайки по-специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд.

В тези специални нормативни актове липсвал текст, който да постановява приложението на посочения коефициент. Освен това за целия процесен период, съгласно специалните норми на ЗМВР, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е единица, тъй като продължителността им е равна- по 8 часа.

При преизчисляване на нощния в дневен труд не се генерирал извънреден труд, т.к. горепосоченият коефициент служел само за правилното определяне и увеличено заплащане на дължимото възнаграждение на служител, работил седем часа през нощта.

Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително полагат такъв извън установеното за тях работно време, какъвто настоящият случай не е. Твърди се, че за положения нощен труд между 22. 00 и 6 00 часа, на държавните служители се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а след 01.02.20 г., по един лев за всеки отработен час.

Позовава се на това, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут се урежда различно и това е регламентирано в чл.142 от ЗМВР.

Ищецът по делото попадал в първата категория държавни служители по ЗМВР, визирани, в горепосочената разпоредба, т.е. е полицейски орган, за когото е приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Аргументи за неправилност на изложените от първата инстанция разсъждения по спора, се черпят и от произнасянето на СЕС с решение от 24.02.22 г. по дело С- 262/ 20 г., по отправено до СЕС преюдициално запитване от РС- Луковит, във връзка с гр.д.№ 66/2019 г. , за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04. 11. 2003г. и съответствието им с националното законодателство.

В обобщение на изложеното се моли за отмяна на решението на РС и за постановяването на друго, с което претенцията на ищеца да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Дирят се разноски за производството. Ако жалбата бъде счетена за неоснователна, се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна и искане за намаляването му до размера на минимално според НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.

В подадения от въззиваемия в рамките на предвидения в закона процесуален срок отговор на въззивната жалба, тя се сочи за изцяло неоснователна. Страната поддържа, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Изразява се пълно съгласие с фактическите и правни съображения на първата инстанция, изложени в мотивите на акта й, обосноваващи крайното становище на БРС по спора.

2

Излагат се подробни аргументи в отговор на оплакванията на въззивника, че съдът е приложил неправилно материалния закон при разрешаването на казуса.

С оглед това се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Дирят се съдебно- деловодни разноски за производството. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна и допустима,а служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение на БРС като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано пред първата инстанция по искова молба Д. А. А., ЕГН ********** от ********** против ОД на МВР-Бургас за осъждане на ответника да му заплати сумата от 607 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., сумата от 50 лева сборна мораторна лихва, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че ищецът като полицай е полагал труд през процесния период. Положил е нощен труд от 504 часа, който преизчислен с коефициент 1.143, следва да се приравни на дневен труд от 576 часа. Преизчислението на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 72 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран, възнаграждението за целия период възлизало на горната сума.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор , с който оспорва иска като неоснователен. Положеният от ищеца труд бил надлежно начислен в протоколите за извънреден труд. Трудът бил заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент.

Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР през 2020г. За целия процесен период за всеки отработен през нощта час се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. В случая не била налице непълнота на законовата уредба, поради което не следвало да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от системата на МВР.

Претенциите са обективно кумулативно съединени и намират правното си основание в чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

В съдебно заседание пред РС исковете са бил изменени по размер, като след изменението се претендират 323.42 лева възнаграждение за извънреден труд и 79.52 лева мораторна лихва за забава.В тази връзка производството по делото е прекратено в частта за горницата над 323.42 лева главница до първоначално претендирания размер от 607 лева.

На база събраните доказателства, съдът с решението си е уважил заявените претенции, съобразявайки направеното изменение в размера им, като е присъдил и съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца и е възложил дължимата държавна такса за делото в тежест на ответника. Районният съд не е счел основателни сторените от ответната страна възражения за 3 недължимост на заявените претенции.

Въззивният съд изцяло споделя горните крайни правни изводи, като излага следните съображения в тази връзка:

Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните и установена от РС в съответствие със събраните в процеса данни, като не е предмет на настоящото обжалване. Затова въззивният съд приема, че от ищецът е длъжността ****** в процесния период. Той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.

Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, в периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е положил 264 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 264 часа става 301.75 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 264 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 37.75 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 37.75 часа възлиза на 323.42 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.

Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови сменисумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.

Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, 4 продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното време.