Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1072 от 31.07.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5693/2023
Вид
Решение № 1072
Подписан
31.07.2024
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Плевен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430105693 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79, чл.240 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Юробанк България" АД, ЕИК: ***, със седалище адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ул.„Околовръстен път“ № 260, и с адрес за кореспонденция: гр. София, жк. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр.14, представлявана от А.В.Я. - и.д. и п. М.И.В., чрез юрисконсулт Н. А. М. против Н. А. И., ЕГН: **********, адрес: ***, в която се твърди следното : със съобщение по ч.гр.д. №1637/2023 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен, на „Юробанк България“ АД е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.

№1637/2023 по описа на Районен съд- гр. Плевен заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С предявяването на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК се твърди следното : на 29.10.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и Н. А.

И., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-16471888, посредством който страните са постигнали съгласие 1 кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 96 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.03.2027 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 253.45 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 96 месечни вноски, всяка по 253.45 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят е сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит. Споразумението е постигнато предвид подадено от кредитополучтеля заявление докредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена 2 от вируса COVID - 19.

Страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на посочените в т.1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи.

Вследствие на отлагането по т.1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Годишният процент на разходите по договора за кредит остава непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 253.45.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS16471888 на 20.04.2021 г., като към тази дата са погасени 24 месечни вноски.

На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.05.2021 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- Плевен за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS16471888 както следва:

- 12 594.61 лева (дванадесет хиляди петстотин деветдесет и четири лева и 61 стотинки) - главница,

3

- 3 073.33 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.03.2027 година;

- 1 268.01 лева-мораторна лихва за периода от 20.05.2021 г. до 16.05.2022 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземането по договор №PLUS-16471888, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1637/2023по описа на Районен съд - Плевен, а именно: 12 594.61 лева - главница по договора за кредит, 3 073.33 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2021г. до 20.03.2027 г., 1 268.01 лева — мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2021 до 16.05.2022, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноски, вкл. във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1637/2023 по описа на Районен съд - Плевен разноски както следва: 338.72 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 338.72 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна 4 изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се прави искане съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск, както и да се приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв. С. Й. - ПлАК особен представител на ответника Н.

А. И., адрес : гр.Плевен, ул “Цар Борис III” №3, с който исковете се оспорват , като се твърди следното : не е представено доказателство (и не е посочено такова в ИМ) за изпратено изрично уведомление до длъжника, че вземането му е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, както се твърди на стр.2 в ИМ. Съгласно чл.5 от Договора, обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е необходимо. За да се приеме, че с получаването на ИМ от ответника се заявява предсрочна изискуемост на кредита, в обстоятелствената част следва да се съдържат всички реквизити, които следва да съдържа извлечението от счетоводни книги - в този смисъл Определение №656/14.07.2016г. по т.д. №2609/2015г. на 1-во ТО на ВКС, в което е отбелязано, че „BKC многократно е имал случай да се произнесе относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги, обуславящо прилагането на чл.417 т.2 ГПК, а именно, че това съдържание следва да ясно и недвусмислено, така, че да не се налага тълкуването му В същата степен това е валидно и за уведомлението - Определение №810 от 29.11.2011г. по ч.т.д.

№753/2011г. на I ТО на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК“ Посочено е, че е налице преустановяване на погасяване на задълженията, но не се сочи по отношение на кои суми са те. Практиката на ВКС цели защитата на длъжника-потребител и по отношение на защитата за неговите интереси следва да се прилагат завишени стандарти. Предвид постановката, залегнала в т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС: „Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“ следва да се приеме, че не е налице редовно обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на целия кредит към момента на предявяване на 5 заповедното производство.

Договорът не е написан по ясен и разбираем за кредитополучателя начин, което е нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК и е условие за недействителност.

Считам, че такава е налице и на основание чл.10а ал.2 и ал.4, чл.11 ал.1 т.9, т.

10, т. 11 и т.15 ЗПК.

В последния абзац на стр.2 от ИМ е посочен размерът на главницата 12 594, 61лв, на възнаградителната лихва в размер на 3073,33лв от 20.04.2021г. до 20.03.2027г. и мораторна лихва за забава в размер на 1268,01лв за периода от 20.05.2021г. до 16.05.2022г. Твърди се, че кредитополучателят е погасил 24 вноски по кредита, но не става ясно каква е общата погасена сума от кредита и в частност по пера: каква част от главницата, от застрахователната премия и възнаградителната лихва е погасена. Няма калкулация на изчисляването на мораторната лихва.

В Договора е включена и т.нар. „такса ангажимент “ в размер на 525лв, за която се споменава в чл.2, но според чл.10а ал.2: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Таксата е начислена неоснователно и клаузата е недействителна.

Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая е посочена само абсолютната му цифрова стойност 7,95 %. Липсва разпоредба за условията за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява, както и яснота за разпределянето му във времето по месеци и години. Не е ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.