Решение № 3952 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110214562 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. И. Я. от гр. София чрез адв. Н. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №18-4332-015268/08.08.2018г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че не са му представени доказателства за компетентност на наказващия орган. АУАН не му бил връчен в предвидени в ЗАНН срокове, а НП не му е връчено по реда на ЗАНН. Намира също така, че има несъответствие между изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП, а действителната фактическа обстановка не била установена конкретно че е напуснал мястото на произшествие, тъй като бил задържан непосредствено след ПТП във 02 РУ-СДВР, поради което не отговаряли на истината констатациите за това нарушение. Не отговаряло на истината и това, че бил неправоспособен водач, тъй като притежавал СУМПС, което бил в него по време на катастрофата и не било с изтекъл срок, както и му било отнето. При това положение, неправилно изложената фактическа обстановка е довела и до неправилни правни изводи при квалифициране на деянието, което е ограничили правото му на защита.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Наказващият орган не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Д. И. Я. са наложени следните наказания: глоба от 200лв., глоба от 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 200 лева, за това, че на 20.07.2018г., около 04:24ч. в гр. София, по ул.“Калотина“, посока на движение от ул.“К. Драганов“ към ул. “Зеленика“ управлявал лек автомобил „Мерцедес А140“ с рег.№**** и срещу №125, вх.Г, поради несъобразена скорост с интензивността реализирал ПТП в паркиран от ляво лек автомобил с рег.№**** и водачът напуснал мястото на произшествието, като е лишен от СУМПС - нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено, въз основа на АУАН бл.№505134/20.07.2018г и докладна записка на мл.автоконтрольор Д..

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП и изпратени от ОПП-СДВР писмени доказателства с писмо вх.

№107387/13.12.2021г.

Разпитани по делото са свидетелите А. Л. Д. - актосъставител, С. Т. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта и Я. И. Я. присъствал при установяване на нарушението и удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта, според който поради големия обем от случаите, не могат да възстановят подробно конкретната фактическа обстановка. След предявяване на АУАН, докладната писка и протокола за ПТП потвърждават, че са съставени на място, при посещение на ПТП, на което са били и двамата участници. Този, който е причинил произшествието, са установили, че не притежава валидно издадено СУМПС, а за механизма на ПТП са ползвали данни от участниците. При съставяне на акта нарушителят отказал да го подпише, което наложило да се удостовери с подпис на свид. Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че не е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и конкретно по т.4. За нарушението на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП не е направено подробно и точно описание, включително на обстоятелствата на неговото извършване, предвид, че в закона се съдържат няколко отделни хипотези, а всеки нарушителя трябва да знае, какво нарушение е извършил, за да може да организира защитата си. Актът е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен на Я., съгласно изискванията на чл.43, 2 ал.1 от ЗАНН, а отказът е удостоверен по правилата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Актосъставителят е оправомощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, противно на изложеното в жалбата.

При проверка на НП, съдът установи, че същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.10. като на съда служебно е известно, че има сформирана една Група в ОПП-СДВР по АНД, а видно от удостоверението Гергана Владимирова Борисова е назначена на тази длъжност със Заповед от 08.02.2017г. НП е връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, като в закона няма поставен срок за връчване, с оглед на упрека на жалбоподателя за късното връчване. НП не е със задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и по-точно по т.5, тъй като липсва описание на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, без съдът да е необходимо да излага отново същите доводи като горе, защото съдържанието на НП в тази част е идентично със съдържането на АУАН. За нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП също липса каквото и да е описание, както и на обстоятелствата на неговото извършване, като се има предвид, че изложеното в текстовата част дори не може да се разгадае, какво означава - „лишен от СУМПС“, а в АУАН пък въобще липсва констатирано такова деяние.

Констатациите в акта и НП, относно причиненото ПТП, поради несъобразена скорост по чл.20, ал.2 от ЗДвП от Я. не се оспорват от него, тъй като не е изложил доводи относно авторството и механизма на деянието, както и резултата въпреки, че е посочил в жалбата си, че изцяло обжалва НП. Даже потвърждава, че е причинил произшествието. По тази причина, съдът приема за категорично доказани, без да е необходимо да се разпитва другия участник в ПТП извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Правилно и в предвидения размер - Глоба от 200 лева е наложено наказанието по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Констатациите в АУАН и НП, че жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието не се потвърдиха, както от показанията на свид. Я., така от съставения протокол за ПТП и скица. Видно от съставения на място протокол за ПТП и акт, нарушителят е присъствал, даже е отказал да подпише както акта, така и протокола.

Това означава, че не е напуснал мястото на произшествието, а е останал до идването на контролните и не е реализирал състав на административно нарушение квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, поради което в тази част НП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че в хипотезата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП се съдържат няколко различни ситуации: Когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът на ППС, който е участник в ПТП, е 3 длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В АУАН и в НП няма описани обстоятелствата, свързано с това констатирано нарушение, за да се подведе коректно под съответната разпоредба, включително и нарушителят да разбере какво нарушение е извършил. Без такова описание, е ограничено правото на защита на нарушителя, а това пък е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част като съществено процесуално нарушение.

В АУАН липсват констатации за правоспособността на водача, а в изготвената докладна записка от актосъставителя, той е посочил, че е пропуснал да впише и това нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като е установил, че СУМПС е невалидно. С обжалваното НП на Я. е наложено наказание за това, че е лишен от СУМПС, квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според изпратените допълнително материали от ОПП-СДВР, на жалбоподателят е издадено СУМПС №***** на 08.09.2011г. със срок на валидност до 03.09.2021г., което е обявено за невалидно, поради това, че е изгубено/откраднато на 06.06.2012г. Затова му е издадено друго СУМПС №**** на 13.06.2012г. в срока на валидност до 03.09.2021г. Според същата справка, второто СУМПС също е обявено за невалидно на 24.04.2017г., тъй като е изгубено/ откраднато. В същото време, видно от АУАН и Заповед за ПАМ, на 20.07.2018г. СУМПС №****, заедно с контролен талон към него е иззето. При това положение, съдът не може да приеме, че притежаваното от Я. СУМПС №***** е невалидно, тъй като очевидно не е било нито изгубено, нито откраднато, а си е било у него, когато му е съставен процесния акт и му е иззето. Тези уточнения съдът прави за коректност към казуса, а не толкова за доказване на нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. На практика, в отсъствието на нарушителя, без да му е съставен АУАН за такова нарушение, му е наложено наказание. Фактът, че актосъставителят в по-късен момент е установил пропуска си и е вписал това в докладната си записка, част от АНП, не може да попълни съдържанието на акта, тъй като именно със съставянето на АУАН се образува АНП. От друга страна, в НП въобще липсва описание на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изискващо конкретика за посочване на обстоятелствата, така, както те са изложени в справката, която допълнително е изпратена по делото от ОППСДВР, ограничило правото на защита на нарушителя - да разбере за какво нарушение е наказан. Тези са причините съдът да прецени, че в обсъжданата част НП е 4 незаконосъобразно, тъй като Я. е наказан за нарушение, за което не е съставен АУАН и не е образувано АНП, както и не е направено описание на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП с обстоятелствата на неговото извършване, като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

При този изход на делото, в полза на страните не следва да се присъдят разноски. Жалбоподателят е защитаван от адв. Н., която обаче не се я вила в хода на устните прения и не е претендирала разноски. Такова искане не е направено и в самата жалба, а освен пълномощното в нейна полза, няма представен по делото договор за правна защита. Наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование, поради което не се дължи на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - ОПП-СДВР юрискосултско възнаграждение.

Що се касае до направените разноски - общо 183.45 лева за възнаграждение в полза на свидетеля Я. като заплатена стойност на гориво за явява по делото, същите следва да останат за сметка на държавата на осн. чл.190, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, тъй като са относими към административнонаказателното обвинение, което не се доказа, а в тази част - за нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-4332-015268/08.08.2018г. на Началника Група ОПП-СДВР в частта, в която на Д. И. Я. за извършено от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 200 лева по чл.179, ал.2 от ЗДвП като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №18-4332-015268/08.08.2018г. на Началника Група ОПП-СДВР в частта, в която на Д. И. Я. за извършени от него нарушения на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и на чл.150а, ал.1 от ЗДвП са наложени съответно наказанията глоба от 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба от 200 лева по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП като незаконосъобразно.