Решение № 298 от 09.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100101004 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от Д. Г. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна, че последният не е собственик на 1) реална част с площ от 702 кв.м. от ПИ с ид.*****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна целият с площ от 2508 кв.м., при граници на реалната част - ПИ с ид.*****.****.***; *****.****.****; *****.****.***; *****.****.*** и останалата част от имота с ид. *****.****.***, повдигната в син цвят на приложената на л.20 от делото скица и 2) реална част с площ от 1306 кв.м. от ПИ с ид.*****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна целият с площ от 2508 кв.м., при граници на реалната част - ПИ с ид.*****.****.****; *****.****.***; *****.****.*** и останалата част от имота с ид.

*****.****.***, повдигната в червен цвят на приложената на л.20 от делото скица.

В исковата молба ищцата излага, че е собственик на процесните 2 реални части от ПИ с ид.№ *****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с обща площ от 2008 кв.м., като собствеността е придобила по следния начин: През 2003г. с нот.акт № **/****г. е закупила заедно с лицата С. Н.а П., Г. П. Г.ев, И.Х.И. и Я.Х.И. ПИ с № 589 по КП на „Ф.д. и К.“ с площ от 1000 кв.м, който имот е идентичен с реална част от процесния ПИ с ид.

*****.****.*** по КК на гр.Варна. През 2006г. с нот.акт № 28/2005г. Д. С. е закупила от съсобствениците си собствените им 4/5 ид.части от имот № *** /стар имот № 589/, с което е придобила собствеността на 1000 кв.м. Твърди, че 702 кв.м. от тези, които притежава попадат в ПИ № *****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна и представляват реална част от него, за която е предявила иск за собственост. Втората реална част с площ от 1306 кв.м. твърди, че е придобила в следствие на упражнявана от нея трайно, явно и необезпокоявано на фактическа власт с намерение за своене в периода от 19.12.2003г. до датата на предявяване на исковата молба – 09.05.2022г. Излага, че ответникът Община Варна е съставила АЧОС № 10670/04.08.2021г. за целият ПИ с ид. *****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 2508г., в който попадат двете реални части с обща площ от 2008кв.м., за които ищцата твърди, че е собственик. Твърди, че съставеният акт за общинска собственост не удостоверява притежавано от ответника право 1 на собственост, но с факта на актуването на имота оспорва правото на собственост на ищеца. Моли да бъде установено, че ответникът не е собственик на процесните две реални части от имота. В предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесните две реални части от ПИ с ид. .№ *****.****.*** по Кадастралната карта на гр.Варна с обща площ от 2008 кв.м., целият с площ от 2508 кв.м. са общинска собственост, тъй като за целия имот е съставен АЧОС № 10670/04.08.2021г. на основание чл.58, ал.5 от ЗОС, поради това, че преди това за този имот е имало съставен АДС № 150/08.06.1981г. Посочва, че през 1979г. със заповед № 2552/07.09.1979г. на Председателя на ИК на ОНС по реда на чл.98 от ЗТСУ са отчуждени недвижими имоти с № ****, № **** и № ****а по плана на местност „Ф.д.“ за изграждан на „Експериментален блок секции на ЖК Ст.П.“ от бившите собственици, които са обезщетени с жилища. За тези имоти е съставен АДС № 150/08.06.1981г., а поради това, че са предназначени за жилищно строителство същите обособени в един имот с площ от 3000 кв.м. са преминали от държавна в общинска собственост по реда на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи фактите, от които извлича правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е придобил правото на собственост.

Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с § 1 от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2022 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината.

За установяване фактите, обуславящи правния интерес на ищеца, по инициатива на Д. С., са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г. Г.ев и Д. Г..

От показанията на свидетеля Г. Г.ев се установява, че той заедно с Д. С., нейната майка и двамата й братя, закупили недвижим имот с площ от 1 000 кв.м., който попадал в имот с площ около 2, 5 дка, намиращ се в местност „Ф.д.” в близост до експерименталните блокове на „И..” Предишният собственик им обяснил, че той е ползвал източната част на имота и те също могат да ползват тази част. В него построили постройка, ползвана за млечна борса. Имотът си оградили с масивна ограда след застрояването му. По-късно съсобствениците се разпоредили с притежавани от тях идеални части от дворното място и сградата в полза на ищеца.

След възникване на съсобствеността, съсъбствениците започнали да ползват освен западната част на имота, която застроили със сграда и източната, която оградили с телена ограда с бетонови блокчета през 2005 – 2006г. След прехвърляне на идеалните части от имота, Д. С. започнала да владее и източната част на имота, целият с площ около 2 дка.

Цялото място е оградено, вкл. и източната част, която се ползва за паркиране на товарни автомобили и поставяне на амбалаж. В тази част са засадени дървена. Поставена е и импровизирана порта. Именно през източната част на имота е прекарано електричество и вода. През източната част на имота, намиращ се до главна улица „Н.”, означена на скицата като ул. ”И.” е изграден път с фрезован алфалт, служещ за достигане до западната част на 2 имота. Този път минава по границата между имот № *** и имот 542, посочен от свидетеля при предявяване на скицата на имот № ***, намиращ се на л. 9. След 2006г. източната част е владяна единствено и само от Д. С.. Над построената пасивна постройка има друг имот с площ от 500 кв.м., който се владее от други лица.

От показанията на Д. Г. се установява, че Д. С. е построила сграда на ул. „Н.” № 7, означена на скицата като ул. ”И.” през 2005-2006г., която ползва за борса за осъществяване на търговия с млечни продукти. Борсата е построена върху имот с площ около 1 дка. Целият имот е с форма на провоъгълник. Източната част от имота е закупила заедно със своята майка и братя, които по-късно са и прехвърлили идеалните си части. Площта, съставляваща източната част от имота с площ около 2 дка се ползва от ищцата, която го стопанисва, засаждайки го с дървета /орех и мушмули/ и трева, в която паркира 8 броя товарни автомобили. Направила е път с площ от 3 метра, който е асфалтиран и който й служи за достигане до млечната борса. Площта, представляваща западната част на имота е ограден с ограда, разделяща закупения от нея имот и този, който стопанисва. От северната част има друг имот с площ от 500 кв.м., който е собствен на Зорница след смъртта на родителите й.

Несъмнено събраните гласни доказателства, чрез разпита на водените свидетели установяват, че считано от 2005 – 2006г., ищецът е установил явно, несъмнено и необезпокоявано владение върху спорната реална част с площ от 1 306 кв.м., представляваща източната част на ПИ № *** по КККР, ограждайки я с ограда с бетонови колчета, засаждайки я с дървета и прокарвайки път по границата между ПИ № *** и ПИ № 542, позволяващ достигане до западната му част, в която се намира имот № 537, върху който е построена сграда, ползвана за търговия с млечни продукти.

Изложеното налага извод, че ищецът безспорно е доказал правния си интерес от търсената защита, като е ангажирал доказателства за упражнявана от него фактическа власт върху процесния имот.

От своя страна, ответникът доказва единствено, че с акт за частна общинска собственост № 10670/04.08.2021г. г. е актувал имота като общински на основание, на осн. чл. 58, ал. 5 ЗОС и Заповед от 30.07.2020г. на Областния управител на област с административен център Варна /л. 8/, с която същият имот е отписан от актовите книги за недвижимите имоти – частна държавна собственост /л. 81/.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 5 ЗОС предвижда, че актът за общинска собственост за имот - държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост . Посочената разпоредба не е в съС.ие да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС.

В хода на производството, ответникът е въвел като придобивно основание § 42 ПЗР ЗОбС. На това основание се считат за общинска собственост застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

В хипотезата на § 42 ПЗР ЗОбС, на която ответникът се позовава, общината придобива собствеността върху определен недвижим имот само, ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.

Събраните по делото доказателства от значение за разрешаването на правния спор установяват следните релевантни за делото факти:

3

С мотивирана заповед № 2552/07.09.1979г. на Председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС по чл. 98 ЗТСУ /отм./, са отчуждени в полза на Държавата недвижими имоти, находящ се в местност „Ф.д.”, пл. №№ ****, **** и ****а, собствени на П.Р., Д.С. и Н.Г. за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие „Експериментални блокове – секции на ж.к.”С.П.” /л. 142/. Правоимащите са обезщетени с жилища в процесните блокове, съгласно заповеди по чл. 100 ЗТСУ /отм. л. 139 - 141/, всички от 18.04.1980г.

Н а 08.06.1981г. /л. 136/, е съставен акт за държавна собственост № 150, удостоверяващ възникнало в полза на Държавата право на собственост върху дворно място с площ от 32 690, 25 кв.м. в местност „Ф.д.”, ж.к.”С.П.”, състоящо се от реални части от множество имоти, на осн. чл. 63 ЗТСУ /отм./.

На 04.08.2021г. е съставен акт № 10670, с който ПИ № *****.****.*** с площ от 2 508 кв.м., е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл. 58, ал. 5 ЗОС и Заповед от 30.07.2020г. на Областния управител на област с административен център Варна /л. 8/, с която същият имот е отписан от актовите книги за недвижимите имоти – частна държавна собственост /л. 81/.

С решение № 322/31.07.1992г. /л. 138/, искането на П.Р., Д.С. и Н.Г. за отмяна на отчуждаването, е оставено без уважение, тъй като мероприятието, за което са отчуждени имотите, е изпълнено, макар то да не ги е засегнало и имотите съществуват в реални граници, а собствениците не желаят да върнат жилищата, с които са обезщетени.