Решение № 4290 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4290 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П.а при участието на секретаря Антоанета М. А.а като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №

20253110106351 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. И. срещу К.Б. ЕООД, искове с правно основание чл.439 от ГПК съдът, да признае за установено между страните, че ищцата не дължи следните суми: 3 306,71 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 14.12.2011г. до окончателно изплащане на сумата; - 169,30 лева наказателна лихва за времето от 11.08.2011г. до 11.12.2011г.; 125,52 лева просрочена лихва просрочена лихва от 11.08.2011г до 03.10.2011г.; и 72,03 лева разноски, дължими по издаден изпълнителен лист на осн. чл.404, чл. 405, т.1 и т.2 от ГПК и Заповед №12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20363/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ти с-в, с който е осъден наследодателя на ищцата Д.Г.И., ЕГН: ********** да заплати солидарно с Д.П.П., ЕГН:

********** и М.В.Г., ЕГН: **********, и образувано изп.дело № 3161/12г. по описа на ЧСИ Станимира Данова №718 от КЧСИ, поради погасяване по давност, на правото на принудително изпълнение.

Ищцата твърди, че в полза на „П.б.“АД, ЕИК **** е издаден ИЛ на осн.чл. 404, чл.405, т.1 и т.2 от ГПК и Заповед №12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20363/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ти с-в, с който са осъдени солидарно Д.Г.И., ЕГН **********, Д.П.П., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН ********** да заплатят на банката сумите от: 3 306,71 /три хиляди триста и шест лева и 71 стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 14.12.2011 г. до окончателно изплащане на сумата; - 169,30 лева наказателна лихва за времето от 11.08.2011 г. до 11.12.2011г.; на 125,52 лева просрочена лихва просрочена лихва от 11.08.2011г до 03.10.2011 г.; - 72,03 лева разноски.

В исковата молба се излага, че по молба на „П.б. АД е образувано ИД № 3161/2012г. по описа ЧСИ Станимира Данова № 718 от КЧСИ за събиране на посочените в ИЛ и Заповедта за изпълнение суми. В молбата е обективирано искане на взискателя за събиране 1 на дълга, както и да бъдат извършени действия по изпълнение срещу длъжниците. По делото е извършено проучване имущественото състояние на длъжника, изискани са справки.

На 12.04.2025г. Д.Г.И. почива. Негов единствен наследник е дъщеря му Д. Д. И. за което е издадена Удостоверение за наследници № АУ036991МЛ от 24.04.2025г. на Община Варна. След извършена справка в КЧСИ, Д. Д. И. разбира за образуваното ИД № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова №718 от КЧСИ. От горните обстоятелства, произтича правния интерес от завеждане на настоящото дело.

Предвид обстоятелството, че по ИД № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова № 718 от КЧСИ, образувано въз основа на издаден ИЛ и Заповед № 12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20363/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ти св, не е искано и извършвано действие по изпълнение от 01.03.2017г. за период повече от пет години, то правото на взискателя за принудително изпълнение на гореописаните суми по процесният ИЛ и ЗИ са погасени по давност, поради неговото бездействие. Ищцата счита, че задълженията са погасени по давност, моли исковете да бъдат уважени, като претендира и съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът, прави възражение по допустимостта на иска. Възразява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Възразява относно дължимост на разноски.

Ответникът сочи, че на 19.11.2012г. въз основа на договор за цесия, от пълномощник на „К.Р.“ ЕООД е подадена молба за конституирането на „К.Р.” ЕООД като взискател по и.д.

№ 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова. Към молбата са приложени съответните документи и уведомления за извършената цесия, ведно с разписки за доставяне на писмовите пратки. Взискателят е подавал молби с изрично посочени изпълнителни способи, но поради настъпване на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и перемиране на делото, на 01.03.2017г. „К.Р.” ЕООД подава молба, входирана с вх. № 2365/01.03.2017г., с която е поискано прекратяване на производството по делото.

Подчертава, че в конкретния случай, изпълнителното производство по изп. дело № 3161/2012г. прекратено по силата на закона и престава да бъде висящо.

Излага, че с действията си взискателят е показал, че е дезинтересиран, не е активен, преустановил е всякакви действия и не търси принудително изпълнение след като е настъпила перемцията и след като е изтекла давността.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е представен изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 20363/2011г. по описа на ВРС за осъждане Д.Г.И. ЕГН********** от гр.В. , Д.П.П. ЕГН********** от гр.С. и М.В.Г. ЕГН********** от гр.В. да заплатят солидарно наП.б.” АД ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.С. сумата от 3 306.71лв. главница по договор за кредит от 7.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда-14.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, 169.30лв. наказателна лихва за времето от 11.08.2011г. до 11.12.2011г., 125.52лв. просрочена лихва за времето от 11.08.2011г. до 3.10.2011г. и 72.03лв. разноски за водене на делото.

Приобщен по делото е и заверен препис от изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл.439 от ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство по издаден изп.лист по ч.гр.д. № 20363/2011г. по 2 описа на ВРС. Издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен ч.гр.д. № 20363/2011г. по описа на ВРС, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

За ищеца е налице правен интерес от завеждането на иска предвид образувано изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718. Налице и актуална практика на ВКС, решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г., I т. о. на ВКС/, че дори при необразувано изпълнително дело, достатъчен е фактът на издаден изп. лист, за да се породи правен интерес за дължника от иска по чл.439 от ГПК със страни длжника по изп. лист и кредитора по него (или негов правоприемник). Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.7 от ГПК като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо, преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване.

В случая ищцата е правоприемник на наследодателя Д.Г.И. и за нея е налице правен интерес от предявения иск. Поради което са неоснователни възраженията на ответника в тази насока.

С приетото ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 116,б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Видно от приложеното изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 е, че последното извършено действие от ответника К.Р. ЕООД е с подадена молба вх.№2366/01.03.2017г. с искане за извършване на изп.действия.

В настоящия случай доколкото изпълнителното производство изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното 3 постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.

В случая, при даденото от ТР задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 09.08.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015 г. давността е прекъсвана с молба от 01.03.2017г. с искане за извършване на изп. действия, като при съобразяване с периода, през който давност не е текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/, т. е. период от общо 69 дни, то към датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г., вземането е било погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.