Решение № 260018 от 07.03.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е №260018

Гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 63 по описа за 2021 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. В. В. е предявила срещу „О. – З.“ АД обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 85000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психологически дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 14.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 4819.94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, търпени в резултат на същото ПТП, изразяващи се в разликата между неполученото от ищцата нетно трудово възнаграждение и бонуси към него за периода 15.07.2019 г. – 25.05.2020 г. и полученото от нея за същия период обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 13873.21 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 136.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за предявяване на извънсъдебна претенция пред застрахователя, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното плащане. В исковата молба твърди следното: На 14.07.2019 г. настъпило ПТП, механизмът и мястото на настъпване на което са описани в исковата молба, при което пострадала ищцата като пътник в л. а. „БМВ 318И“, управляван от Л. С. С... Били ѝ причинени телесни увреждания, описани като вид и медико-биологичен характер в исковата молба, в резултат на които търпяла болки и страдания, също описани като характер и интензитет в исковата молба и било проведено лечение, описано също в исковата молба, за което ищцата направила посочените по-горе разходи, съответно се претендира обезщетение за тези имуществени и неимуществени вреди. Тъй като в резултат на причинените ѝ при ПТП увреждания ищцата била за продължителен период от време неработоспособна, не могла да получава за посочения по-горе период нетното си трудово възнаграждение и полагащите ѝ се към него бонуси, а получавала само обезщетение от НОИ за временна неработоспособност, което било в по-малък размер, направила и разходи за предявяване на извънсъдебна претенция пред застрахователя - превод на чуждоезични документи на български език, съответно се претендира и обезщетение за тези имуществени вреди. Тъй като относно управлявания от Л. С. С. л. а. бил налице сключен с ответника и действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна претенция пред застрахователя същият определил и платил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 15000 лв., което ищцата счита за недостатъчно /според нея справедливият размер само на обезщетението за неимуществени вреди е 100000 лв./.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло. В представения по делото отговор на исковата молба излага становище, че платеното от него обезщетение в общ размер от 15000 лв. е справедливо и достатъчно за репариране на всички търпени от ищцата вреди. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и в тази връзка излага доводи относно доказателствената стойност на съставения за ПТП протокол. Оспорва и причинната връзка между ПТП и настъпването на всички описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер увреждания, но не конкретизира това оспорване, а именно не уточнява относно кои твърдени увреждания оспорва да са в причинна връзка с ПТП, оспорва също продължителността и интензитета на търпените болки и страдания. Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди бланково, без да конкретизира, че настъпилите за ищцата вреди са в резултат на предходни и съпътстващи заболявания. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пътувала без поставен обезопасителен колан. Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, включващи и бонуси към трудовото възнаграждение, оспорва твърдението за безспорна дължимост на същите, т. е., че единствената причина за неполучаването на бонусите е временната неработоспособност на ищцата. Оспорва и дължимостта на обезщетение за разходите за превод на български език на чуждоезичните документи, твърди, че такива не са изисквани от застрахователя, ищцата ги е превела и представила по своя инициатива. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

С допълнителната искова молба и допълнителния отговор се допълват първоначалните съобразно насрещните възражения и доводи. Във връзка с направено в допълнителната искова молба искане от ищцата ответникът е уточнил в допълнителния отговор, че от платеното обезщетение в общ размер от 15000 лв. за претърпените от процесното ПТП вреди от ищцата сумата от 10000 лв. е обезщетение за неимуществени вреди, а сумата от 5000 лв. е обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечението, проведено в България, като разходите за проведеното в Б. лечение не са обезщетени, тъй като по изложени от ответника в допълнителния отговор доводи такива не се дължат.

В о. с. з. на 18.02.2022 г. след изслушване на доклада и във връзка с отразеното в него, че оспорването на причинната връзка между ПТП и настъпването на всички описани в исковата молба като вид и медико-биологичен характер увреждания не е конкретизирано, ответникът уточнява, че твърдението му за липса на причинно-следствена връзка се отнася до уврежданията на дясното око. А по повод искане на ищцата да се конкретизира направеното в отговора допълнителната искова молба уточнение досежно обезщетението в размер на 5000 лв. за имуществени вреди, ответникът заявява, че не може да уточни сумата 5000 лв. кои точно имуществени вреди репарира, но оспорва необходимостта от операция в Белгия и направеите разходи за същата.

С протоколно определение от 18.02.2022 г. съдът е допуснал изменение на предявените обективно съединени /главен и акцескорен/ искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения в исковата молба период чрез увеличаване на размерите им, а именно увеличаване на размера на главния иск от първоначално предявения размер от 85000 лв. на размера от 90 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така увеличения размер на главния иск за посочения в исковата молба период.

Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

От представения протокол за ПТП и служебна бележка от

ОД на МВР – София се установява, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП, при което л. а. „БМВ“, в който ищцата пътувала като пътник на предна дясна седалка, се отклонил вдясно от посоката си на движение и се ударил в намиращата се отдясно на пътя мантинела.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Механизмът на ПТП е следният: На 14.07.2019 г. около 23.00 часа - тъмната част на денонощието, при ясно време, нормална видимост, сухо асфалтово покритие по автомагистрала „Хемус“ в зоната на километър 52+500 в посока София, землището на община П., се движел л. а. „БМВ 318И“ с рег. № СВ1330ВВ, управляван от Л. С. С.. Платното за движение в този район било еднопосочно, с две ленти за движение в посоката, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия МЗ и вдясно на тях - лента за принудително спиране, отделена от дясната активна лента посредством единична непрекъсната линия М1. Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил се отклонил плавно вдясно по отношение първоначалната си посока на движение, преминал през лентата за принудително спиране и с дясната си челна и странична част се ударил в стоманената предпазна ограда, ограничаваща вдясно пътното платно. В следствие на този удар л. а. започнал сложно движение - ротационно около вертикалната си ос в посока - посоката на въртене на часовниковата стрелка и след като се завъртял най-малко на около 180 градуса, се установил в близост до дясната стоманена предпазна ограда с челната си част, насочена обратно на посоката на първоначалното движение на автомобила. По делото няма данни за описани травматични увреждания по тялото на ищцата, които биха могли да се получат от действието на поставен обезопасителен колан в момента на удара. Но констатираните при ищцата травматични увреждания са локализирани само в областта на лицето и дясното око, а такава локализация на уврежданията се наблюдава при пострадали, които са били с поставен обезопасителен колан в момента на удара. Изолирана травма на окото не може да се получи без поставен предпазен колан, тъй като тогава ще има и други наранявания - по гръдния кош, главата. Автомобилът е оборудван с въздушна възглавница и триточкови обезопасителни колани. Въздушната възглавница се отваря със скорост 80м./сек. и може да причини тежки травматични увреждания. В случая при пътуване с поставен обезопасителен колан поради задействана въздушна възглавница при удара се получават от контакта с нея констатираните изолирани травматични увреждания в областта на лицето.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска офталмологична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з се установява следното: В резултат на ПТП на ищцата са причинени следните увреждания: хематоми на клепачите на дясното око, кръвоизливи по предна лещена капсула - дясно око, както и интраретинални кръвоизливи - дясно око, травматична катаракта и макулена дупка на дясно око като временни увреждания. Освен това като трайни увреждания са причинени: стеснение на полезрението и дегенеративни изменения, посттравматични, в ретината на дясното око. Лявото око е без травматични засягания /както временни, така и трайни/. Ищцата е била лекувана с разтвор „Ринтгер“ интравенозно, перфалин, тобрадекс колир, унитропик колир, дицинон таблети. В резултат на увреждането на дясното око при ищцата е налице намалено зрение на дясното око /30-40 % е запазено зрението/, стеснено полезрение на дясното око, намалена трудоспособност. За в бъдеще се очаква състоянието на зрителните функции да бъде без по-нататъшни изменения - нито подобрение, нито влошаване. Преди ПТП ищцата не е имала очни увреждания или заболявания /далекогледството с астигматизъм не е заболяване, а оптичен дефект/. Тъпата травма на окото предизвиква оток в различна степен, с или без кръвоизлив в тъканите на ретината и/или в макулата, който нарушава архитектониката на ретиналните слоеве и общо на ретината и обмяната на веществата на клетките. Това може да доведе до тяхната смърт – на различен брой клетки, което се последва от раздалечаване на ретиналните слоеве и образуване на частична или пълна ретинална дупка. Операцията, която е извършена, е спомогнала за доближаването на тези слоеве, възстановяване на анатомичната архитектоника и възвръщане в някаква степен на функцията на централната част на ретината - макулата, отговаряща за форменото зрение /централното зрение/. Изтъняването на невросензориума е доказателство за смъртта на известно количество ретинални клетки. Операциите, извършени в Б., е можело да бъдат извършени и в България, но това е въпрос на лична преценка на лекуващия лекар.