Решение № 231 от 11.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. К., 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510101645 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. чл.124, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Р. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: област С.З., *** чрез пълномощник адв. В. В. САК, л.н. **********, с адрес на кантората: *** против „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В..

Ищецът Р. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: област С.З., *** чрез пълномощник адв. В. В. - САК, л.н. **********, с адрес на кантората: *** моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че не дължи на Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. претендираната по изп. дело сума в общ размер на 8892,84 лева, от които сумата от 433.64 лева главница, сумата от 97.35 лева - договорна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65 лева - наказателна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г., законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането, която към датата на подаване на исковата молба-27.06.2024г. била в размер на 550.30 лева, както - и сумата от 205.00 лева, представляващи разноски по делото, общо в - размер на 1298.94 лева, които ищцата Р. Х. Д., ЕГН **********, била осъдена да заплати на „ОББ“ АД с изпълнителен лист от 31.05.2012г., издаден от Районен съд-гр. К. по ЧГД№ 1583/2012г като погасена по давност, на основание чл.110 от ЗЗД;

1 както и сумата от 2640.05 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата, която към датата на депозиране на исковата молба-27.06.2024г. била в размер на 3396.76 лева; договорна лихва в размер на 152.89 лева за - периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в размер на 138.88 лева за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, и направените по делото разноски в размер на 58.64 лева, общо в размер на 6387.22 лева, които Р. Х. Д. била осъдена да заплати на „ОББ“ АД с изпълнителен лист от 30.03.2012г., издаден от Районен съд-гр. К. по ЧГД № 982/2012г. като погасена по давност, на основание чл.110 от ЗЗД. Моли да й бъдат възстановени събраните по изпълнителното дело суми в общ размер на 700,00 лева като недължимо събрани, ведно с мораторната лихва върху сумите, считано от датата на превеждането им по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Моли да му бъдат присъдени разноските по настоящото гражданско дело, ведно с адвокатски хонорар.

Твърди, че със съобщение изх. № 50559/26.04.2024г. на ЧСИ Г. И., per. № 765 от Списъка на ЧСИ с район на действие Окръжен съд-гр. С.З. по изп. дело № 20247650401376/2024г. ищцата била уведомена, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1583/2013г., и изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 982/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд, е осъдена да заплати олихвяема сума в размер на 433.64 лева от 30.05.2012г., и сума в размер на 2640.05 лева от 24.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, която към момента на изготвяне на съобщението е в размер на 541.90 лева, и неолихвяема сума в размер на 4050.93 лева в полза на взискателите Национална агенция по приходите-офис С.З. и „Е.“ ЕООД, с адрес: ***. В съобщението било посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 4050.93 лева неолихвяема сума, от която сумата от 3073.69 лева главница, сумата от 541.90 лева - лихви, сумата от 3.12 лева, представляваща присъдени разноски, и сумата от 282.00 лева разноски по изп. дело, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 774.68 лева, както и други суми, дължими до момента на изготвяне на съобщението, в общ размер на 150.00 лева, в т.ч. адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, за пазач и др., като общото задължение по изпълнителното дело към дата 26.04.2024г. било в размер на 8876.32 лева, която сума се увеличавала с лихвите върху главницата до пълното погасяване на задължението.

Към съобщението било приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземане, в което било посочено, че всички задължения, заедно с обезпеченията и привилегиите /без прехвърляне на права по запис на заповед/, произтичащи от Договор за кредитна карта и Кредитна линия /ОК/ от 21.02.2007г., били прехвърлени от „ОББ“ АД на „Е.“ ЕООД, с договор за цесия от 31.01.2018г. Посочено било, че „Е.“ ЕООД заменя напълно „ОББ“ АД като неин кредитор, и от датата на получаване на уведомлението всички плащания 2 на дължими суми по договора /главница, лихви, комисионни, разноски и др./, се заплащат по сметка на „Е.“ЕООД.

При направена справка в кантората на ЧСИ ищцата констатирала, че изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 37274/22.04.2024г. на „Е.“ ЕООД, по два изпълнителни листа, издадени в полза на „ОББ“АД:

-изпълнителен лист от 31.05.2012г. ,издаден от Районен съд-гр. К. по ЧГД № 1583/2012г„ с който Р. Д. била осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата от 433.64 лева, главница, сумата от 97.35 лева, договорна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г„ законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 205.00 лева, представляващи разноски по делото; и -изпълнителен лист от 30.03.2012г., издаден от Районен съд-гр. К. по ЧГД № 982/2012г„ с който Р. Д. била осъдена да заплати на кредитора „ОББ“ АД, сумата от 2640.05 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в размер на 152.89 лева, за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в размер на 138.88 лева, за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, както и направените по делото разноски в размер на 58.64 лева.

На изпълнителния лист от 31.05.2012г. на PC-К. по ЧГД 1583/2012г. било отбелязано, че по изпълнителния лист е образувано изп. дело №228/2012г. по описа на ЧСИ А. П., рег. № 764 от Списъка на ЧСИ с район на действие ОС-гр.

С.З., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 05.01.2018г.

На изпълнителния лист от 30.03.2012 г„ издаден от PC- К. по ЧГД № 982/2012 г. било отбелязано, че по изп. лист е образувано изп. дело № 201276404000155/2012г„ по описа на ЧСИ А. П., рег. № 764 от Списъка на ЧСИ с район на действие ОС- С.З., което е прекратено на 05.02.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По изпълнителното дело било представено уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 00005 546/19.04.2024г., с приложен към уведомлението Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., от който било видно, че цедентът „ОББ“ АД прехвърлил на цесионера „Е.“ЕООД „вземания на свои длъжници, които били индивидуализирани в Приложение №1 към договора.

След образуването на изпълнителното дело с писмо изх. № 50560 от 26.04.2024г. на ЧСИ Г. И., било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „А.“ АД за налагане на запор върху трудово възнаграждение. С писмо изх. № 2220/14.05.2024г. на „А.“ АД, ЧСИ И. била уведомена, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо изх. № 1638-1/30.04.2024г. от ТБ „Токуда“ АД, ЧСИ била уведомена, че получава суми от ЗЕАД Булстрад с основание допълнителна възнаградителна рента. На 3

08.05.2024г. било изпратено запорно съобщение до ТБ D- Bank, с което бил наложен запор върху банкова сметка с IBAN ***.

От наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника до настоящият момент по изпълнителното дело принудително била събрана сумата от 700.00 /седемстотин / лева, от които: 270.00 /двеста и седемдесет/ лева - на 25.05.2024г.; и сумата от 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева- на 25.06.2024г.

Ищцата счита, че описаните в изпълнителните листове и в съобщението на ЧСИ суми са недължими като погасени по давност, а извършените изпълнителни действия нямат действие по отношение на длъжника. Това било така, защото изпълнителните листове били издадени през 2012 година, а образуваните по тях изпълнителни дела: изп. дело №20127640400228/2012г. по описа на ЧСИ А. П., и изп. дело № 20127640400155/2012г„ по описа на ЧСИ А. П., били прекратени на основание чл.433, ал. 1, т.8, съответно на 05.01.2018г. и 05.02.2017г. От прекратяване на изпълнителните дела до образуването на изпълнително дело №20247650401376/2024г. по описа на ЧСИ Г. И. /образувано на 22.04.2024г./ бил изтекъл период от 6, съответно 7 години, поради което и към настоящия момент била изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност за вземанията на Банката както за главницата, така и за лихвата за забава. Доколкото погасено по давност е главното задължение по изпълнителните листа, се явяват недължими и акцесорните такива за такси и разноски по гражданското и изпълнителното дело.

На следващо място - представеното уведомление от „Е.“ ЕООД изх. № МА 00005545/19.04.2024г., с което уведомява длъжника по изпълнителното дело, че с договор за прехвърляне на вземането от 31.01.2018 г. всички задължения на ищцата, заедно с обезпеченията и привилегиите /без прехвърляне на права по запис на заповед/, произтичащи от Договор за кредитна карта и Кредитна линия /ОК/ от 21.02.2007г., били прехвърлени от ОББ на „Е.“ ЕООД, нямало действие по отношение на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД, /и това изрично било посочено в уведомлението/, прехвърлянето на вземания имало действие по отношение на длъжника от датата на получаване на съобщението за прехвърляне на вземането. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника с връчване на съобщението за образуване на изпълнителното дело - на 20.05.2024 г., следователно, и за периода от датата на извършената цесия 31.01.2018 г. до датата на връчване на съобщението на длъжника -20.05.2024г., била изтекла предвидената в закона погасителна давност за събиране на вземането.

С молба вх. № 45639/22.05.2024г. на ЧСИ Г. И. ищцата твърди, че е възразила за изтекла погасителна давност за събиране на вземането на взискателя и поискала прекратяване на изпълнителното дело. С отбелязване върху молбата ЧСИ Г. И. била отказала прекратяване на изпълнителното дело 4 поради изтекла погасителна давност, и отказала вдигане на наложените запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки.

Доколкото по изпълнителното дело към настоящият момент била събрана сума в общ размер на 700.00 лева, ищцата счита, че сумата е събрана през периода на погасителната давност, поради което била недължима, и подлежи на връщане.

Ответникът Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. счита подадената искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК.

Предявеният по делото иск не бил такъв на потребител по смисъла на чл.

113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С него ищецът не защитавал свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за кредит, нито искал признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорвал като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист (Решение№ 101 от01.12.1972 г. пo гр.д. № 95/72 Г. НА ОСГК на ВС). Посредством иска по чл. 49 ГПК длъжникът по изпълнението се домогвал да осуети упражняване правото на принудително изпълнение. Предмет на иска били фактите, погасяващи правото на принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече било стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът в производството по чл. 439 ГПК не разглеждал материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ.