Решение № 420 от 29.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Видин, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100700 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № * чрез пълномощника А. Б. от САК, против „К. Й.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „Б.“ № *, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2023 г. ищцата Р. П. е сключила Договор за потребителски кредит № 322403, по силата на който ответното дружество „К. Й." ООД й е предоставило в заем сумата от 800 лв. при фиксиран ГЛП от 39.96 % и ГПР от 47.898 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 9 месечни вноски в размер на 181 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Ищцата твърди, че Договор за кредит № 322403 е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГПР е 47.898 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

1

- В чл. 6 от Договора е посочено, че кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, както и с още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя, а в чл. 8, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заемателя ще бъде начислена неустойка в размер на 689,99 лв., платима на равни части към погасителната вноска.

Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай е посочено, че ГПР е 47.898 % и ГЛП е 39.96 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в 2 чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи се, че съгласно чл. 21, ал, 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на над 80 % от стойността на цялата заета сума, с оглед което ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна. Твърди, че тази клауза има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите прави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Ищцата поддържа, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Ищцата твърди, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като още към сключване на договора води до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, при което за последният вземане за неустойка за забава не е възникнало.

3

Сочи, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи, че съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в § 1 -3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същите да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 8 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за нищожна.

Ищцата твърди, че е изплатила кредита предсрочно като е внесла общо 905 лв. сама и още 724 лв. чрез рефинансиране.

Твърди, че всички надвнесени суми следва да й се върнат обратно, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 322403, сключен на 11.12.2023 г. между страните, поради противоречие със закона на основание чл. 26. an. 1. пр. 1 от ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 829.00 лева.

4

Претендира се присъждане на направените по производството разноски, както и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че на дата 11.12.2023г. на ищцата Р. П. е предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. След предоставяне на СЕФ, П. е подала до ответното дружество молба за заем № 322403 . Заемът е с цел „за сметки". Сочи, че от текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки молбата, се е запознал предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, които са предоставени за запознаване преди сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството - https://crediyes.bg/general-terms/.

След оценка и одобрение на депозираното от ищцата искане за заем на дата 11.12.2023г. в гр. Видин е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № 322403 между заемателя Р. П. и заемодателя „К. И.“ ООД.

Договорът е сключен за сумата от 800 лв. за срок от 9 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 47,898 %. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ . Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с които ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 800 лв. е предадена в брой на заемателя Р. П. с РКО от дата 11.12.2023г.

По сключения между страните договор за заем от страна на потребителя Р. П. са извършени плащания, с което задълженията по договора за заем са погасени, както следва: главница - 800 лв., договорна лихва за периода от 11.12.2023г. до 25.03.2024г. - 82,48 лв. и неустойка по чл. 8 - 368,86лв.

Ответникът оспорва иска по размер, като посочва, че по договора за заем са получени суми в общ размер на 1251,34 лв. Възразява против размера на договорната лихва и неустойка, посочени като платени в исковата молба.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че в разпоредбата на 5 чл.3, т.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. Същият размер е посочен и в предоставения на ищеца СЕФ - в част III. Разходи по кредита т.2.

Така посочения ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размера на неустойката, която по своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В разпоредбата на чл.3.3 от процесния договор за заем е посочено по ясен и разбираем начин как е изчислен ГПР по кредита, както и какви суми и величини са включени при изчислението му.

На следващо място, ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл. 6 от същия. Тази сума се дължи само ако потребителят не изпълни условията за обезпечаване на договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите условия към него. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката, уговорена в чл.8 от договора за заем не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.