Решение № 117 от 30.04.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Добрич, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20233200100621 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба вх.

№5636/07.09.2023 г.,с която е предявен иск на основание чл.2б от ЗОДОВ от Н. З. Ф. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,бул.“**** срещу П. Р.

Б. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 120 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищцата от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело №** г. по описа на П. В. С.,впоследствие преобразувано в сл.дело №** г. по описа на ВОП-С.,а сега ДП №** г. по описа на ВОП-С.,за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на иска,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 07.09.2020 г.,до окончателното й изплащане.

Ответникът П. Р. Б. изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му.

Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното:

В исковата молба е изложено,че ищцата е наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията,които се разследват по сл. дело **г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили,впоследствие преобразувано в сл. дело 1

№**г. по описа на ВОП - С.,а сега ДП №**г. по описа на ВОП - С..Съпругът й А. А. Ф. починал в хода на разследването /на 31.07.2010 г./ и на основание чл.74 ал.2 от НПК правата му на пострадало лице преминали и върху ищцата като негов наследник.В лично качество тя също пострадала от престъпленията-предмет на разследването,поради което имала качеството на пострадало лице и по чл.74 ал.1 от НПК.Предмет на разследването по сл. дело **г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили,впоследствие преобразувано в сл. дело № **г. по описа на ВОП - С., а сега ДП №**г. по описа на ВОП – С.,били и деянията по изпращането и държането на хора от турската общност в затвори, места за лишаване от свобода и лишаването им от свобода в различни населени места.Разследването се водело и за това,че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това.Съпругът на ищцата бил пряко пострадал от разследваните престъпления. Макар и ищцата да не била лично задържана и лишена от свобода, не само съпругът й, но и тя, а и цялото семейство, на лично основание също били пострадали от престъпленията- предмет на разследването,защото в резултат на задържането на съпруга й години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот наред с насилствената асимилация.Съпругът на ищцата А. А. Ф. /в документите след 1985 г. фигурирал с принудително дадените му имена А. А.

Ф./,който не бил извършил престъпление или друго провинение,които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода /нямало и присъда, с която да му е наложено наказание лишаване от свобода/,бил задържан на 23.01.1985 г. и до края на месеца бил държан във военно поделение в гр.Роман;след връщането му от гр.Роман бил задържан на 30.01.1985 г. за още 20 дни;от края на февруари 1985 г. до 16.04.1986 г. бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене;на 24.05.1989 г. отново бил задържан на работното му място и отведен в милицията,където часове наред бил малтретиран психически и заплашван със смърт;на 01.06.1989 г. бил отведен от работното му място,натоварен на автобус,закаран на границата и прехвърлен на територията на Турция,като семейството се събрало едва на 10.06.1989 г. на границата с Турция,след като ищцата и децата им също били екстрадирани от България.За лишаването от свобода на съпруга на ищцата не били връчени никакви документи.Наскоро ищцата узнала,че в архивите на бившата Държавна сигурност са съхранени само 2 няколко документа за задържането и изпращането му в затвора на остров Белене;никакви документи нямало за лишаването му от свобода в гр.

Роман,както и за постоянното му наблюдение след това в град Добрич (Толбухин тогава),нито за експулсирането му от България.В началото на 1985 г. съпругът на ищцата бил уволнен от работа и до експулсирането му от България през 1989г. властите не му позволявали да работи като учител.Ищцата също била и работела като учител до уволнението й през февруари 1985 г. поради т.нар. „възродителен процес“,като след това и на нея не й позволявали да работи като учител;сама трябвало да посреща всичките нужди на семейството,включително на съпруга си,който не можел да работи заради лишаването му от свобода.Ищцата подробно е описала изпитанията,на които е била подложена тя и цялото й семейство по време на принудителната промяна на имената,страданията от задържането на нейния съпруг и лишаването му от свобода, както и от изселването на семейството в Република Турция.Там ищцата и близките й узнали,че в България е започнало разследване за престъпленията,извършени по време на т. нар. „възродителен процес“,и е било образувано следствено дело №1 от 1991г. по описа на П. В.

С..Интензивните действия по разследването били извършени в периода 1991г.

- 1994г. Делото било внасяно с обвинителен акт в съда /н.о.х.д.№ 1/1994г. по описа на ВС - Военна колегия и н.о.х.д.№ 01/1998г. по описа на ВКС/ и двукратно връщано с указания за отстраняване на допуснати нарушения.

Първите разпити на пострадалите по делото започнали едва след 2000г.

Съпругът на ищцата бил разпитван като свидетел и му били разяснени правата като пострадало лице; предявил граждански иск. Никой друг от семейството не бил разпитван, тъй като било достатъчно само един от семейството да бъде разпитан и да е лице за контакт по делото.Така досега в продължение на десетилетия ищцата не била призована да даде показания като свидетел,нито са й били разяснени правата като пострадал. Пасивността на разследващите карала ищцата да смята, че разследването се води само формално. Интерес от развитието на делото проявявал до смъртта си нейният съпруг /почти всяко лято посещавал България и се интересувал дали няма някаква кореспонденция за него и семейството, дали не са ги търсили във връзка с делото/, включително и други пострадали-подавали общи жалби до главния прокурор и търсили съдействие от други институции.Всички пострадали обаче били държани в изолация и без информация за предмета и 3 хода на разследването,което било сериозна пречка за упражняване и за защита на правата им като пострадали.С бездействието си,вкл. липсата на отговори на колективните жалби и искания,прокуратурата лишила ищцата,съпруга й и техните деца,както всички други пострадали и семействата им,от възможността не само да търсят и получават информация за делото,но и да предявят претенции за обезвреда на причинените им с разследваните деяния вреди от произволното лишаване от свобода,подлагането им на изтезания,жестоко,унизително и нечовешко отнасяне и наказание,въобще за разрушаването на живота им в периода на и за реализирането на т.нар. „възродителен процес“.И предприетите действия след измененията на НПК от 2017г. от пострадали лица по ускоряване на процеса по реда на чл. 368 от НПК /подробно описани/ не дали резултат.С постановление от 04.10.2018г. наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 242, ал. 1 от НПК изчакване отговор на четвърта по ред молба за правна помощ.Постановлението за спиране от 04.10.2018г. се основавало на неверни фактически обстоятелства и целяло бавене на делото с всякакви средства и по всеки възможен повод.Срещу горното спиране била подадена жалба от част от пострадалите.С определения от 13.11.2018г. по НЧД № **г. и по НЧД № **г. по описа на СГС производството по подадена жалба срещу спирането било прекратено, а преписката - върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали с указание след това да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.Не били предприети ефективни мерки за изпълнение на определените от съда мерки по чл. 369 от НПК, нито на определенията от 13.11.2018г. и така наблюдаващият делото прокурор създавал пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението му за спиране на делото от 04.10.2018г., което било в потвърждение, че ответникът чрез наблюдавалите и наблюдаващия към момента делото прокурори бави делото. По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама от пострадалите по същото забавено дело били постановени определение № 1516 от 30.11.2021г. по ч.н.д.№ 2932/2021г. на СГС, НО, 8 състав и определение № 1517 от 30.11.2021г. по н.ч.д.№ 2966/2021г. на СГС, НО, 8 състав, с които съдът отново констатирал неоправданото забавяне в производството по ДП№**г. и определил нов 2месечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписаните мерки 4 за ускоряване на досъдебното производство във връзка със съобщаването на постановлението от 04.10.2018г., след изтичането на който подадените до този момент жалби против постановлението за спиране да бъдат изпратени за разглеждане от компетентен съд.Разследването в досъдебната фаза продължило повече от 30 години, били обвинени само 5 лица, макар и в реализирането на деянията да са участвали стотици други. Разследването било бавено така, че да изтече достатъчно дълго време в изчакване кончината на шепата обвинени лица и никой да не бъде предаден на съд, съответно никой да не понесе отговорност.След 32 години разследване с постановление от 31.05.2022г. наказателното производство било прекратено формално поради настъпилата смърт на последния обвиняем - Г. А..Постановлението било обжалвано и отменено,но това отнело близо година.

Ищцата твърди, че прекомерната продължителност на делото без обективно и разумно оправдание нарушава правото й по чл.6 §1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок,на каквото тя има право с оглед на това,че е пострадала от деянията-предмет на разследването,и е наследник на пряко пострадал от деянията, респ. има право да релевира и да получи обезщетение за цялата продължителност на производството.Твърди,че резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските й права.Отговорност за необоснованото забавяне на делото носела прокуратурата,защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено,грижливо и обективно,както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства.Прокуратурата използвала всички възможни механизми да бави делото, като някои примери за това били: спирането на наказателното производство с постановление от 04.10.2018г., без към нея дата да е изпращана молба за правна помощ; неизпълнението и несъобразяването с определенията на СГС, с които са определени мерки за ускоряване на производството; непредприемането на мерки за съобщаването на постановлението за спиране от 04.10.2018г., което възпрепятствало съдебния контрол над същото; изпращането на няколко съдебни поръчки в чужбина, без пострадалите ефективно да са търсени и призовавани на техните адреси в България и без да са посочени имената и 5 адресите им в чужбина. Предвид продължителността на делото повече от 30 години ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата му, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, усещане за липса на справедливост, за обезщетяването на които претендира да й бъде заплатена сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава, начиная от 07.09.2020 г.,до окончателното изплащане на сумата.Забавянето на делото имало за пряка последица загубване на залога му - загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите (неимуществени и имуществени, подробно описани), причинени с разследваните деяния.