Решение № 1894 от 10.06.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 945/2025
- Вид
- Решение № 1894
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Снежина Иванова, Катя Арабаджиева, Виолета Николова
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1894
Плевен, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА канд № 20257170600945 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба началник РУ-Кнежа при ОДМВР Плевен срещу решение №42/30.10.2025 г., постановено по АНД № 89/2025 г. по описа на РС- Кнежа.
В жалбата се посочва, че решението е неправилно и противоречи на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е изложил точни и убедителни мотиви и не е обсъдил представените от ответника по делото доказателства, като по този начин е формирал погрешно фактическите си изводи и е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
Посочва, че е водена кореспонденция с МБАЛ -Кнежа, от която безспорно е доказано, че издаденият на Х. А. Р. протокол е със срок от една година, която е изтекла на 21.04.2024г. и към дата 20.03.2025г., когато е съставен АУАН, на лицето не е издаван нов такъв документ и няма валиден медицински документ, позволяващ му да управлява МПС без предпазен колан, като е приложено и копие от журнала в който се записват всички издадени протоколи, където също е изписано, че е за срок от 1 година Счита, че въпреки, че са му били известни представените от ответника доказателства, в решението си въззивният съд е обсъдил само и единствено представените от жалбоподателя доказателства.
Посочва, че според Наредбата за медицинската експертиза протоколите на лекарските консултативни комисии удостоверяват временната неработоспособност /чл. 3 от Наредбата/, като временната неработоспособност е регламентирана в чл. 6 от Наредбата и тя е налице, когато лицето не може да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест и др. Твърди, че в случая, в Протокола от 2023 г. е вписано, че се изпраща на КАТ за шофиране без предпазен колан поради заболяване, т.е. при издаването на документа комисията е излязла извън предмета на протокола, давайки мнение, че лицето не може да ползва колан и протоколът в частта му, в която отразява "мнение" за неизползване на колан, не следва да се кредитира и се цитира съдебна практика. Моли да се отмени Решение №42/30.10.2025 г., постановено по АНД № 89/2025 г. по описа на РС- Кнежа.
Ответникът- Х. А. Р. с адрес: гр. Кнежа, [улица] депозирал отговор, в който моли да се остави в сила процесното обжалвано решение, като счита, че жалбата е неоснователна и необоснована. Счита, че самата касационна жалба съдържа противоречие, а именно: от една страна се заявява, че закона не предвижда специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача, което е вярно, а от друга същото твърдение се оспорва косвено от касатора, че е абсолютно необходимо да притежава документ, който да му позволява да управлява МПС без обезопасителен колан, като този документ се оспорва от гл. инсп. Д., с твърдението, че мнението, изразено в протокола от 2023 г., за неизползване на колан е извън компетенциите на комисията. Посочва се, че касаторът цитира пасажи от съдебни актове, посочени в писмената защита от ответника, представена по делото, а именно: за физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние, като по същество, тези твърдения в касационната жалба изцяло са в подкрепа на законосъобразността и правилността на обжалваното от тях съдебно решение, тъй като съдът е взел предвид именно здравословното състояние, дискомфорта и усложненията, които пречат да се поставя обезопасителен колан.
Счита, че по отношение на отчетника следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2, тъй като е претърпял тежки хирургични интервенции, при които е отварян гръдният кош, за да бъде поставен механична аортна клапа, а впоследствие са поставени и медицински скоби, с оглед затваряне раната. Посочва, че това състояние не е константно, а с течение на времето води до влошаване и повишаване процента неработоспособност, въпреки приема на животоподдържащи лекарства, като предизвиква редица трудности в ежедневието, изразяващи се в затруднение на дишането, изпотяване, болки в гърдите - факти, стоящи извън желанията на ответника и от такова естество, че не може да упражнява контрол върху тях.
Счита, че актът и наказателното постановление се базират единствено и само на Протокол на медицинска комисия от МБАЛ Кнежа, на който няма срок на валидност, като на административния орган са представени с възражението по АУАН № GA 3583384/20.03.2025 г. цялата относима към конкретния случай медицинска документация, касаеща здравословното му състояние, но същата не е взета предвид, което е нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли да решението на РС Кнежа да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание -касаторът началник РУ-Кнежа при ОДМВР-Плевен редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - Х. А. Р. с адрес: гр. Кнежа, [улица], редовно призован, явява се лично и с адв. Н. Х., която моли да не бъде уважена така подадената касационна жалба. Твърди, че има основателни съмнения, които се потвърждават, че това се дължи на едно личностно отношение към г-н Р.. Посочва ,че няколко съдебни състава потвърждават, че Р. попада в обхвата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и счита, че в с първоинстанционно производство са събрани всички относими и допустими доказателства, които са обсъдени подробно и следва решението да бъде оставено в сила и претендира разноски.
В съдебно заседание представителят на Окръжна Прокуратура – Плевен намира, че касационната жалба е неоснователна и следва решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна и решението е съобразено с представени писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на началник РУ-Кнежа при ОДМВР-Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. , с което на Х. А. Р. е наложено за това, че на 20.03.2025г. в гр.Кнежа, на кръстовището на [улица]и [улица], управлявал лек автомобил „Фолксваген Фокс“с ДК№[рег. номер] без поставен обезопасителен колан – нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 50 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствата, изложени са мотиви относно преценката на доказателствата и са направени фактически изводи, които настоящият касационен споделя напълно на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
В случая не се оспорва, че лицето управлява без обезопасителен колан, тъй като има здравословен проблем и попада в изключенията по чл. 137а от ЗДвП. Представен е Протокол на медицинска комисия от МБАЛ Кнежа ОБЛКК № 2231/21.04.2023 година, в който се посочва, че се касае за пациент с тежка левокамерна систолна дисфункция и направена дилатация на аортата и се изпраща на КАТ за шофиране без предпазен колан поради заболяване. На протокола не е посочен срок на действие, а с уведомително писмо от управител на МБАЛ Кнежа ЕООД се посочва , че срокът на протокола е за 1 година, като се прилага незаверено копие от някакъв регистър, в който е отбелязано, че протоколът се издава за срок от една година. В случая нарушението е установено 20.03.2025 година и касаторът счита, че няма действащ протокол, за да се приеме, че лицето не следва да ползва колан.
Настоящата инстанция намира, че доводът на касатора е неоснователен, тъй като при липса на посочване в медицински протокол срок на действие, то не следва да бъде ограничено действието му в рамките на една година. Срокът на действие не може да се изведе от полученото писмо от представляващ лечебното заведение и приложено незаверено копие на някакъв регистър, в който се посочва , че протоколът се издава за една година. Липсват доказателства относно дата, на която протоколът е влязъл в сила, а и посочване на законовата разпоредба, въз основа на която се определя, че е за 1 година и не може да се приеме, че към 20.03.2025 година този ПМН при УМБАЛ „Кнежа“ ЕООД не поражда правни последици, като липсват доказателства за отмяната му, за да не се вземе предвид.
Предвид горното, съдът намира, че решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изход на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д от ЗАНН ОД на МВР Плевен да заплати на Х. А. Р. , [ЕГН], гр. Кнежа, [улица]разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с оглед представен договор за правна защита и съдействие на л. 34 по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав
РЕШИ:
Оставя в сила решение №42/30.10.2025 г., постановено по анд № 89/2025 г. по описа на РС- Кнежа.
Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на Х. А. Р. , [ЕГН], гр. Кнежа, [улица]разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�