Решение № 85 от 10.05.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

Гр. Перник, 10.05.2023 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети и четвърти април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 19 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба на ****ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“ № 2, представлявано от В.Ц.П. – управител, чрез пълномощника ѝ – адвокат А.А. ***, против Задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени на **** ООД, обективирани в т.

2, т. 3 и т. 4 на Протокол за извършена проверка № ПР2237786 от 09.11.2022 година, съставен от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, както следва: работодателят да спазва задължението си, в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 от КТ; работодателят да издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратеното на 12.10.2022 година трудово правоотношение с лицето И.О.И., съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, във връзка с чл.

335, ал. 1, т. 3 от КТ; работодателят да уведоми компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТДНАП) за прекратен на 12.10.2022 година трудов договор № 446/24.11.2017 година, сключен с лицето И.О.И., като изпрати уведомление (Приложение № 1) съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № от 29.12.2002 г.) В жалбата се излагат доводи, че дадените предписания са незаконосъобразни – издадени при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. По същество се твърди, че в противоречие с разпоредбите на КТ служителите на ДИТ са приели, че възнаграждението за ползване на платен годишен отпуск и трудово възнаграждение са идентични и между тях няма разлика от правна страна и като правни последици – възнаграждението за платен годишен отпуск не е трудово възнаграждение, тъй като разпоредбите, регламентиращи го систематично се намират в Глава осма на КТ – „Отпуски“, а освен това по време на ползване на платения годишен отпуск работникът не престира работната си сила, срещу което работодателят му дължи трудово възнаграждение, поради което разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е изцяло неотносима към възнаграждението за платен годишен отпуск, а възнаграждението е дължимо съгласно чл. 177 от КТ. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 327, т. 2 от КТ не предвижда възможност работникът/служителят едностранно да прекрати трудовия си договор без предизвестие при неплащане в срок на възнаграждение за платен годишен отпуск, а в процесния случай не е налице неплащане в срок на трудово възнаграждение или обезщетение по КТ, или по общественото осигуряване, на И.И., каквото предвижда чл. 327, т. 2 от КТ. В тази връзка се твърди, че И.И. не е получила възнаграждението си за платен годишен отпуск в месеца, следващ неговото ползване, тъй като е отказала да го получи в денталния център и да се подпише срещу получаването му, поради което възнаграждението ѝ е било заплатено по банков път, след като е била „открита“ нейната банкова сметка. ***, че работникът не е се е явила повече от два последователни дни на работа след ползвания от същата платен отпуск, с което е извършила и нарушение на трудовата дисциплина, съответно подаденото от нея заявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 от КТ е злоупотреба с право, за да не се яви на работа и да изпълнява трудовите си функции в срока на отправено от същата по-рано заявление за прекратяване на трудовия ѝ договор по взаимно съгласие, каквото не дадено от работодателя. Въз основа на така изложеното се иска отмяна на оспорените задължителни предписания като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023 година жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адвокат А.А. ***, която поддържа жалбата по изложените в същата доводи, заявява претенция за присъждане на съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 153 от делото). В дадения от съда срок не представя писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023 година ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт А.М., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В писмени бележки пледира неоснователност на жалбата, валидност и процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство.

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 405 от КТ, от лице, което има правен интерес от оспорването на акта, с който пряко се засягат негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол, поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са **** ООД, гр. Перник – работодател и работник на длъжност „лекар по дентална медицина“ – И.О.И., по трудов договор за обучение за срок от 1 месец по време на работа, с № 446/24.11.2017 година (л. 18 от делото), с който страните се и задължили, след успешното завършване на обучението, работникът

– да работи при работодателя след успешното завършване на обучението 3 години, а работодателят – да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Договорът е изменян с допълнително споразумение № 828/21.12.2017 година (л. 23 от делото), и с допълнително споразумение № 1192/01.07.2019 година (л. 22 от делото). Относимо към процесния спор страните уговорили периодичност на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения еднократно, до 15-то число на следващия месец, право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, както и срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страните страни – 90 дни.

По делото са приложени Вътрешни правила за работна заплата в **** ЕООД(л. 47 и сл. от делото). Съгласно чл. 9 от същите, брутните месечни заплати на работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение включват основно възнаграждение за действително отработено време през съответния месец (т. 1), възнаграждение за платен годишен отпуск, ако има такъв (т. 2) и полагащи се допълнителни възнаграждения по КТ (т. 3). Съгласно чл. 17 от Правилата, в брутното трудово възнаграждение се включва и възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по чл. 177 и обезщетенията по КТ. Съгласно чл. 18 от Правилата, начинът на изплащане на работните заплати се заявява писмено с уведомление, представено пред работодателя, а съгласно чл.

19, при заявяване на безакасово плащане на работната заплата служителят представя документ от обслужващата го банка за номера на сметката си.

По делото е приложена декларация без дата

(Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 и ал. 3 към НПОПДОО) (л. 129 от делото), в която И. И.посочила лична платежна сметка за изплащане на парични обезщетения. Не се представят доказателства за заявено от работника начин на изплащане на трудовото ѝ възнаграждение чрез превеждането му на влог в посочената от нея банка (чл. 270, ал. 3 от КТ).

С молба от 30.03.2022 година (л. 33 от делото), И.И. поискала ползването на 40 дни полагащ ѝ се платен годишен отпуск, считано от 07.04.2022 година, разрешено ѝ със Заповед № 8358/31.03.2022 година, издадена управителя на работодателя.

С молба от 20.05.2022 година (л. 34 от делото)

И.И. поискала ползването на 20 дни полагащ ѝ се платен годишен отпуск, считано от 09.06.2022 година, разрешено ѝ със Заповед № 8583/30.05.2022 година, издадена от управителя на работодателя.

Установява се от приложените по делото като част от административната преписка фишове за заплата на И. И.(л. 39, 40, 41 и 42 от делото), и платежни ведомости на **** ООД, гр. Перник, че за месеците 04, 05, 06 и 07.2022 година работодателят е начислил на И. И.възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск, както следва: 15 дни за м. 04.2022 година, 19 дни за м. 05.2022 година, 22 дни за м. 06.2022 година и 4 дни за м. 07.2022 година. Във фишовете, както и във ведомостите липсва положен от работника подпис за получаване на така начислените суми.

С молба от 26.09.2022 година, с вх. №

16/28.09.2022 година (л. 113 от делото), И. И.отправя предложение до работодателя **** ЕООД, гр. Перник, за прекратяване на трудовите им правоотношения по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, алтернативно, в случай на несъгласие на работодателя, писмено предизвестие до последния за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Няма данни, нито доказателства по делото предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие да е прието от работодателя.

На 12.10.2022 година, И. И.депозира пред работодателя **** ООД, гр. Перник, писмено заявление за прекратяване без предизвестие на трудов договор № 446 от 24.11.2017 година, с вх. № 17 (л. 114 от делото), на основание чл. 327, т. 2 от КТ, с изложени доводи за неизплащане на „дължимия платен отпуск в законов срок“ и направено искане за изплащане на обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1, във връзка с ал. 4, т. 1 от КТ и уговорките в трудовия договор, свързани със срока на предизвестието за прекратяването му. Няма данни по делото за издавана заповед или друг документ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с това подадено заявление.

На 01.11.2022 година, И. И.подава сигнал до директора на ДИТ – Перник, с вх. № 22112020 (л. 65 от делото), срещу **** ООД, гр. Перник, в който твърди „неизплащане на полагащия ѝ се платен годишен отпуск“, както и „отказ от прекратяване“ на трудовия ѝ договор от страна на работодателя „след неколкократно подадени молби“ със съответни доводи и доказателства.

На 04.11.2022 година, с платежно нареждане за кредитен превод (л. 139 от делото) с наредител **** ООД, гр. Перник, по банкова сметка ***. И.е преведена сумата от 3 468.74 лева, с пояснение – платен отпуск за 56 дни.

На 09.11.2022 година – по работни места, и на

22.11.2022 година, 01.12.2022 година и 13.12.2022 година – по документи, инспектори от ДИТ – Перник извършват проверка по спазване на трудовото законодателство, с обект на контрол – ****, гр. Перник, в присъствието на представители на дружеството. Обективирано в протокол за извършената проверка № 2237786, въз основа на изисканите и представени от дружество доказателства, и направените констатации, контролните органи, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ издават на ****, гр.

Перник, три задължителни предписания, всички със срок до 22.12.2022 година, както следва: работодателят да спазва задължението си, в установените срокове да заплаща на работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 от КТ (във връзка с установено в хода на проверката начисляване, но неизплащане на И. И.в установените срокове на уговореното възнаграждението за ползване на разрешен със съответните заповеди платен годишен отпуск); работодателят да издаде заповед за уволнение или друг документ, удостоверяващ прекратеното на 12.10.2022 година трудово правоотношение с лицето И.О.И., съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ (във връзка с констатации в хода на проверката за отправено от И. И.уведомление с вх. № 17/12.10.2012 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 от КТ, съответно липса на издадена заповед или друг документ, удостоверяващи това прекратяване); работодателят да уведоми компетентната ТДНАП за прекратен на 12.10.2022 година трудов договор № 446/24.11.2017 година, сключен с лицето И.О.И., като изпрати уведомление (Приложение № 1) съгласно чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. (във връзка с констатираното в хода на проверката наличие на отправено от страна на работника И. И.заявление за едностранно прекратяване без предизвестие на трудовия договор с работодателя, на основание чл. 327 от КТ, получено от последния на 12.10.2022 година).

Разпечатката съдържа 38 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91a7dee2-dcd2-4f41-9422-f3e1734c1c35