Определение № 2801 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2801 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110158287 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК и следв.

Образувано е по искова молба, подадена от „.......“ ЕООД, чрез адв. К., срещу И.

С. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да плати на дружеството сумата от 5 100 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата до окончателното й плащане, представляваща главница по договор за заем от 07.01.2020 г., сключен между „...........“ ООД и И. С. К., вземанията по който са прехвърлени на „.......“ ЕООД по силата на сключен със заемодателя договор за цесия от 20.11.2023 г., както и за сумата от 1 425.17 лева, представляваща мораторна неустойка, начислена върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 02.10.2024 г.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. между „...........“ ООД и И. С. К. бил сключен договор за заем, по силата на който дружеството предоставило в заем на ответника сумата от 5 100 лева, която следвало да бъде върната в срок до 31.12.2021 г. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е възстановил заемната сума, като вземанията по договора били прехвърлени в полза на „.......“ ЕООД, по силата на сключен със заемодателя договор за цесия от 20.11.2023 г. Сочи, че ответникът бил уведомен за сключения договор за цесия, считано от 27.11.2023 г. Излага доводи, че в т. V от договора за заем било предвидено, че в случай че заемателят не върне в срок заетата сума, същият дължи неустойка в размер на 10% годишно за срока на закъснението. В тази връзка, ответникът следвало да заплати на дружеството мораторна неустойка, начислена върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 02.10.2024 г., в размер на 1 425.17 лева. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „.......“ ЕООД процесните вземания за главница и неустойка. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца относно получаването в заем на сумата в размер на 5 100 лева.

Сочи, че на 27.11.2023 г. бил уведомен, че титуляр на претендираното вземане е цесионерът „.......“ ЕООД. Ответникът излага съображения, че процесният договор за заем е нищожен, тъй като основанието за сключването му не било свързано с предоставянето на заем, а с връщането на пари, усвоени от него по време на работата му в различни дружества, собственост на Веска Марешка. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави възражение за местна неподсъдност на 1 правния спор, както и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

По възражението на ответника за местна неподсъдност на правния спор:

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че местно компетентен да разгледа настоящия правен спор е Районен съд – Кърджали, на основание чл. 105 ГПК.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че съгласно т. ХI от сключения между „...........“ ООД и И. С. К. договор за заем от 07.01.2020 г., страните са уговорили, че в случай на спор, същият се решава по съдебен ред от компетентния съд в гр. София.

В чл. 117, ал. 2 ГПК е посочено, че с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност, като разпоредбата не се прилага за подсъдността по чл. 109. Посочената разпоредба обуславя отклонение от общото правило на местната подсъдност по чл. 105 ГПК, като уговорката между страните по спора следва да е направена в писмена форма, която е форма за действителност, като може да се съдържа в отделно съглашение между страните или под формата на клауза в договор, спора по който е предмет на съглашението за подсъдност. С оглед основанието на предявения иск – вземане, произтичащо от договор за заем, не е налице хипотезата на чл. 109 ГПК, респ. в случая изменението на местната подсъдност по волята на страните е допустимо. При това положение, уговорената договорна подсъдност, на която ищецът се позовава в исковата молба, следва да бъде съобразена, което прави неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на СРС и искането му за прекратяване на производството и изпращане на делото за разглеждане на РС – Кърджали.

Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за установяването им:

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация във връзка с чл. 99, ал. 4 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а ответникът прави възражения с квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл.

154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен с ответника договор за заем, предаване на заемната сума в полза на заемателя, както и факта, че по силата на сключен със заемодателя договор за цесия е придобил процесните вземания, за което обстоятелство длъжникът е бил надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже валидно уговорена клауза за мораторна неустойка, основанията за начисляването й в тежест на ответника, нейният размер и падежа на договора.

В тежест на ответника е докаже правоизключващите отговорността му за погасяване на процесните вземания факти, респ. обстоятелствата, обуславящи нищожност на договора за заем, неполучаване на парите и липса на волеизявление за страните, както и за унищожаване на договора поради сключването му при заплаха – по чл. 27 ЗЗД във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗЗД. – отправена заплаха спрямо него, която го е принудила да сключи договора; знание на представителя на ищеца за заплахата.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е подписал договор за заем с „...........“ ООД, в който е записана дата на сключване 07.01.2020 г.; че е получил уведомление за извършено прехвърляне на вземанията към ищеца на 27.11.2023 г.

По доказателствените искания на страните:

2

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.04.2026 г. от 13:45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да завери представените документи с отметка „вярно с оригинала“, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще отмени определението в частта, с която са допуснати като писмени доказателства по делото.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът е подписал договор за заем с „...........“ ООД, в който е записана дата на сключване 07.01.2020 г., както и че е получил уведомление за извършено прехвърляне на вземанията към ищеца на 27.11.2023г.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна неподсъдност на правния спор.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 186 ГПК, като УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да уточни кои писмени документи от образуваната по жалба с вх. № 292000-732/12.01.2024 г. преписка пред ОД на МВР – Кърджали счита за относими и необходими за правилното решаване на правния спор.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок, съдът ще остави без уважение посоченото доказателствено искане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи справка от счетоводството си, тъй като това обстоятелство е разпределено в доказателствената тежест на ищеца.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна спогодба по настоящото дело.

3

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението в частта, с която е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4