Определение № 4743 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4743 гр. Варна, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 65933/15.08.2024г. на „Уиз Еър Унгария” ЛТД, срещу Заповед за изпълнение № 4092/24.07.2024 г. по ч.гр.д. № 9260/2024 г. на РС – Варна в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на адв. В. В. Ч.-М. – АК – Варна, с личен № *******, със съдебен адрес: *******, сумата от 1440,00 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева), за адвокатско възнаграждение за тримата заявители (по 480,00 лв. с вкл. ДДС), на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителите адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от по 240лв. за всеки един от заявителите. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, висът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Навежда довод за приложение на Наредбата за заплащането на правната помощ. Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни, чрез процесуалния им представител, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7, ал.7, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се обръща внимание и че процесуалният представител е 1 регистриран по ЗДДС. Счита се, че липсва основание за приложение на Наредбата за заплащане на правната помощ. Излага, че действително делото не се отличава с висок материален интерес, поради което са претендирани възнаграждения в минимален размер. Излага подробни доводи за извършените действия от адвоката за подготовка на делото. Настоява се, че отпадането на регулацията в размерите на адвокатските възнаграждения постига принизяване на ролята на адвоката като експертен участник в правосъдието.

Моли се за оставяне в сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на тримата въззиваеми.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение не е постъпило възражение от длъжника, поради което не предстои развитите на исково производство по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление, подадено от Г. Н. М., Н. М. Д., и Щ. И. С., всички действали чрез адв. В. Ч. – М., срещу „Уиз еър Унгария Црт“ АД регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.клон България“ КЧТ, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 2346,99 лв. (две хиляди триста четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) – общо дължима главница за тримата заявители, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в”, вр. чл. 7, пар. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отменен полет номер W6 4514 от Летище Айндховен, Нидерландия, до Летище Варна, България, излитащ по разписание на 01.08.2022 г. в 15:00 ч. и пристигащ по разписание на 01.08.2022 г. в 18:55 ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 23.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и за направените съдебно – деловодни разноски и присъждане на сторените по делото разноски от които тези за процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв., които в заявлението са посочени в размер от по 480лв. за всеки един от заявителите. Към заявлението са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в които е обективирано изявление на страните по договора, че предоставената правна помощ е по реда на чл.38 ЗАдв.

Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заявителите общо в размер от 1440лв., или по 480лв. за всеки един от заявителите.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен доводът на частния жалбоподател, че определянето на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да се извърши при приложение на Наредбата за заплащане на правната помощ. Тези разпоредби се прилагат само в случаите, когато на страната е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната 2 помощ, но не и в случаите, когато самият адвокат договоря със страната при условията на чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В този случай на адвоката се дължи възнаграждение, което съгласно разпоредбата се определя по правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С Решение от 25.01.2024г. по дело № C -438/22 на втори състав на СЕС е установено, че разпоредбите на Наредба № 1/2004г. противоречат на правото на ЕС. Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а следва да служи само като ориентир за съда. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това.

В процесния случай, отчитайки всички гореописани обстоятелства, конкретно също, че се касае за заповедно производство, а не за развило се спорно исково производство, както и че осъществената адвокатска защита по отношение и на тримата заявители касае напълно едни и същи обстоятелства, на които се основава заявлението, настоящият състав намира, че сумата от 720лв. представлява справедливо адвокатско възнаграждение за извършената в заповедното производство от процесуалния представител на заявителите работа.

Горните мотиви обуславят основателност на сезиралата въззивния съд частна жалба, поради което обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която е разпоредено частният жалбоподател да заплати на адв. В. В. Ч.-М. – АК – Варна, с личен № *******, със съдебен адрес: *******, сумата, представляваща разликата над сумата от 720лв. до присъдения размер от 1440лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С изхода на спора пред настоящата инстанция, отправеното искане и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на частния жалбоподател сторените разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер от 15лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 4092/24.07.2024 г. по ч.гр.д. № 9260/2024г. на Районен съд – Варна В ЧАСТТА, с която е разпоредено „Уиз еър Унгария Црт“ АД, регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, да заплати на адв. В. В. Ч.-М. – АК – Варна, с личен № *******, със съдебен адрес: *******, сумата, представляваща разликата над сумата от 720лв. /седемстотин и двадесет лева/ до присъдения размер от 1440лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: *******, Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* и Щ. И. С., ЕГН **********, с адрес: *******, 3 да заплатят на „Уиз еър Унгария Црт“ АД, регистрирано в Унгария с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р.България чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4