Решение № 12619 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12619 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110144651 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД срещу Столична община, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 312,66 евро /611,51 лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 117,60 евро /230 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 27.08.2022 г. до 27.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 31.03.2021 г. на територията на Столична община при движение от по бул. „Климент Охридски“ в посока кв. Дървеница, като след автосервиз „Дивалс“, водачът на лек автомобил марка „П“, модел „К“ с рег. № *******, попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътно платно – дупка, като от ПТП са нанесени материали вреди по лекия автомобил, като се задна дясна гума и джанта. Ищецът твърди, че описания автомобил е застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с полица № *******. При ищеца била образувана щета № ************ и било изплатено на 15.07.2021 г. обезщетение за имуществени вреди, нанесени върху автомобила в размер на 596,51 лева Посочва се, че ищецът отправил регресна покана към Столична община за заплащане на сумата в общ размер на 611,51 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, която има задължение по закон да поддържа изправността на пътищата, публична общинска собственост. Същата е получена от ответника, но претендираното обезщетение не било заплатено.

Представя писмени доказателствени средства. Прави искания за допускане на 1 свидетелски показания, съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът - Столична община, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на твърдяното препятствие на пътното платно. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между увреждането и твърдяната дупка. Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото уведомление за щета, относно отразените в него факти и обстоятелства относно процесното ПТП, както и времето, мястото и начина на настъпване.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, като поведението му не е съобразено с условията на пътното платно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти.

От приетата по делото Застрахователна полица № *******/16.09.2020 за л.а. „П“, модел „К“ с peг. № ******* с период на покритие 17.09.2020г. до 16.09.2021г. се установява, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е налице валидно облигационно правоотношение по действително застрахователно правоотношение.

Във връзка с реализираното ПТП е образувана преписка при ищеца № ************/01.04.2021г. по повод подадено уведомление от застрахования.

Не се спори между страните, че ищецът е заплатил в полза на собственика на процесното МПС застрахователно обезщетение в размер на 596,51 лева по банков път.

Спорен между страните е механизма на реализираното ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между него и реализираните вреди, както и 2 техният размер.

По делото е разпитан свидетеля И. С. Н., който потвърждава, че през процесния период е управлявал лек автомобил „П К“. Свидетелят сочи, че инцидентът е настъпил в района на кръговото кръстовище до магазин „Икея“, по пътя в посока към ж.к. „Младост“, където обичайно е пътувал във връзка с тренировки по футбол на децата си. Свидетелят заявява, че при движение със съобразена скорост, която по негова преценка е била около 50–60 км/ч, автомобилът е попаднал в необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което се е чул силен удар. Посочва, че не е възприел предварително неравността и не е предприел спиране, тъй като автомобилът е останал в движение и не е възникнала непосредствена необходимост от спиране. Покъсно, при първата възможност да спре, е извършил оглед на автомобила и е констатирал, че една от гумите е разкъсана, а джантата е увредена. При предявяване на уведомлението за щета свидетелят потвърждава положения от него подпис и заявява, че описаните в документа обстоятелства отразяват настъпилото събитие. Допълва, че повредената гума е била подменена, като поради спецификата на автомобила и препоръките на производителя са били сменени и двете гуми на съответната ос. Посочва още, че увредената джанта е била ремонтирана в специализиран сервиз. Свидетелят е категоричен, че дупката не е била обозначена с пътна сигнализация. Посочва, че произшествието не е било посетено от органите на КАТ, не е ползвал репатрак и не си спомня да е имало очевидци на инцидента. Не може да възпроизведе с точност времето на настъпване на произшествието, както и конкретните атмосферни условия и интензивността на движението, но заявява, че в участъка по принцип видимостта е добра.

По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. Според заключението всички увреждания по л.а. П К, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице посочва, че към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 1 година, 11 месеца и 1 ден от датата на първоначалната регистрация, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 1547,09 лева към датата на ПТП. В съдебно заседание вещото лице Й. заявява, че представената фактура за възстановяване на увредената джанта е на стойност 596,51 лв., като тази сума напълно съответства на средната пазарна цена, необходима за възстановяването на джантата в състоянието отпреди настъпване на произшествието. Пояснява, че в описа са включени гума и джанта, но застрахователят е изплатил обезщетение единствено за ремонта на джантата в посочения размер, като този ремонт е значително по-евтин от подмяната с нова джанта. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка установените увреждания по вид и характер биха могли да настъпят и при друг механизъм, например при удар в бордюр или при преминаване през пресечена местност. Същевременно заявява, че по делото не са налице данни 3 за механизъм на настъпване на уврежданията, различен от твърдяното попадане на автомобила в дупка на пътното платно. По отношение на възможността за избягване на препятствието вещото лице обяснява, че поради липсата на данни за широчината на дупката не може да се направи извод дали същата е могла да бъде заобиколена. Посочва още, че съгласно представените по делото доказателства дупката се е намирала в дясната част на пътното платно, поради което е възможно да не е съществувала възможност за заобикалянето отдясно. Вещото лице отбелязва също, че по делото не е представен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен от органите на КАТ, а единствено уведомление за щета. Допълва, че съобразно свидетелските показания скоростта на движение на автомобила е била около 50–60 км/ч, като според него това е напълно възможна скорост за настъпване на констатираните увреждания.

Съдът намира, че съвкупно от цитираните доказателства се установява механизма на настъпване на вредите, неизправността на пътната настилка, така и характерът и размерът на повредите на МПС и причинно-следствената връзка. Показанията на свидетеля И. Н. съдът кредитира като достоверни.

Макар свидетелят да не възпроизвежда с точност всички второстепенни факти относно датата, часа и интензивността на движението, това се обяснява с изминалия значителен период от време между настъпване на инцидента и разпита му. Показанията му са последователни и непротиворечиви относно съществените за спора обстоятелства – че при движение по процесния участък автомобилът е попаднал в необозначена дупка на пътното платно, чул се е силен удар, а впоследствие е установил увреждане на задната дясна гума и джантата. Същите кореспондират с подаденото непосредствено след събитието уведомление за щета, както и със заключението на вещото лице. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че описаните по автомобила увреждания се намират в пряка причинноследствена връзка с твърдяното произшествие. Макар вещото лице да посочва, че по принцип подобни увреждания могат да настъпят и при друг механизъм, същото категорично заявява, че по делото не са налице данни за различен механизъм на настъпване на вредите. Именно това заключение, съпоставено със свидетелските показания, обосновава извода, че конкретните увреждания са причинени вследствие попадане на автомобила в неравност на пътното платно.

Неоснователни са доводите на ответника, че липсата на посещение от органите на МВР, обаждане на тел. 112 или ползване на репатрак водят до недоказаност на процесното ПТП. Законът не поставя съществуването на регресното право на застрахователя в зависимост от съставянето на протокол за ПТП. При липса на задължение за посещение от органите на МВР фактите относно настъпването на произшествието могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява 4 нарушение на правилата за движение от страна на водача. Обстоятелството, че последният не е спрял незабавно след възприемане на удара, а е продължил движението до първото безопасно място за спиране, не се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, който вече е бил реализиран при преминаването през необезопасената неравност. В допълнение видно от свидетелските показания водачът на л.а. се е движел със скорост от около 50– 60 км/ч. Според вещото лице с тази скорост е напълно възможна за настъпване на процесните увреждания, като не са налице данни водачът да е имал реална възможност да избегне препятствието. Ето защо съдът приема, че не е доказан принос на водача за настъпване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Не се спори по делото, че пътят на който е реализирано процесното ПТП е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.