Решение № 155 от 22.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №1216/23.11.2023 г.по гр.дело №1507/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдено Министерството на отбраната да заплати на:

- С. С. П., ЕГН **********, представляван от майка си Д. М. К., на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 121400.24 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на неговия баща С. С. П., настъпила на **.**.**** г. по време на военната му служба във военно формирование **** – Б., ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. и е отхвърлен искът над уважения размер до предявения за горницата до 250000 лева;

- Г. А. П., ЕГН **********, на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 164400.24 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на нейния син С. С. П., а в останалата част над уважения размер до предявения от 200000 лева искът е отхвърлен;

- С. С. П., ЕГН **********, на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от 164400.24 лева /сто шестдесет и четири хиляди и четиристотин лева и двадесет и четири стотинки/ обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на неговия син С. С. П. и за останалата част до размера от 200000 лева искът е отхвърлен.

С решението са отхвърлени предявените от

Д. М. К., ЕГН

1

********** и от А. С. П., ЕГН ********** против Министерството на отбраната искове за осъждане на ответното министерство да им заплати на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ сумата от по 200 000 лева обезщетения за понесени от тези ищци неимуществени вреди, представляващи душевни страдания от смъртта на С. С. П.

1. Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск е подадена от Д. М. К. Иска се отмяната на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Твърди, че изводът на съда, че тя не е сред лицата, легитимирани да търсят обезщетение по ЗОВСРБ и ППВС 4/1961 г., ППВС 5/24.11.1969 г. и ТР №1/21.06.2018 г . на ВКС е неправилен.

Счита, че съдът неправилно е тълкувал ППВС 5/24.11.1969 г. според което сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреви при непозволено увреждане следва да бъдат включени и тези, с които пострадалият от деликта е бил в трайна фактическа семейна съпружеска връзка, от която има дете.

Излага доводи, че институтът на съвместното съпружеско съжителство, макар и да не е законодателно уреден, е признат от съдебната практика. Сочи трайността , продължителността и интензитета на връзката си с починалия и получените в следствие на смъртта му страдания и настъпилата съществена промяна в начина й на живот.

Съдът е приел за релевантен ЗОВСРБ, без да отчете разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗНА, спрямо която той се явява специален, но липсват основания за прилагането му предвид липсата на отклонения от естествените отношения.

Цитира разпоредбата на чл. 6 от Конституцията като преграждаща ограниченията на правата на лицата, намиращи се във фактическо съжителство с военнослужещи. Сочи регламентирането на тълкувателната дейност на ВС и счита, че цитираните ППВС не са загубили своето значение и след приемането на ЗОВСРБ.

Излага доводи, че е страна, легитимирана да получи обезщетение съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНК на ВКС. Оспорва констатациите на предходната инстанция за неприложимост на тълкувателните актове предвид наличието на специален закон, и приемането, че се отнасят само за общите случаи на непозволено увреждане и на трудова злополука, каквата е призната за С. П. с нарочен административен акт.

Сочи се, че въпреки правното основание по чл.233, ал.5 ЗОВСРБ, той се основава на деликтната отговорност по ЗЗД и нормите, касаещи непозволено увреждане.

Нормата на чл.233, ал.2 ЗОВСРБ предвижда административния ред за еднократно заплащане на обезщетение, а разпоредбата на чл.233, ал.5 от същия закон урежда обезщетението по общия исков ред по чл.45 и чл.49 ЗЗД.

Законодателното ограничаване на кръга на лицата, имащи право на обезщетение, според страната, е недопустимо, лишено от житейска логика и в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното 2 с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз равенство на всеки пред закона.

Нарушени са общите принципи на правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност, при смърт на жертвата, на практиката на СЕС и на разбирането за правова държава.

Препис от въззивната жалба е връчен на МО,което е депозирало писмен отговор в законоустановения срок.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ответното Министерство, чрез пълномощника юрисконсулт Б.-К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Намира, че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.233, ал.5 ЗОВСРБ и предвид липсата на сключен между въззивницата и С.

П. граждански брак е приел, че тя няма право на обезщетение. Сочи се, че военната служба е държавна служба с особен характер, уредена от специални разпоредби, които изключват прилагането на общата правна уредба.

2.Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск над уважения размер е подадена от малолетния С.

С. П., чрез неговата майка и законен представител Д. К., чрез пълномощника адв.Ч. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Намира присъденото му обезщетение за несправедливо и несъответстващо на критериите за справедливост, установени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата. Посочва,че не е съобразено от съда, че загубата на баща за малолетния въззивник е невъзстановима до края на живота му, болката е непоправима и невъзстановима.

Моли се на пълномощника адв.Ч. да бъде определено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и да му бъдат присъдени разноските в производството.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответното МО,което не е депозирало писмен отговор в законоустановения срок.

3.Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск е подадена от А. С. П., чрез пълномощника адв. С. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което искът му да бъде уважен.

Навеждат се оплаквания, идентични с изложените във въззивната жалба на Д. М. К. за неправилно интерпретиране на кръга на лицата, имащи право на обезщетение от съда съобразно тълкувателната практика на ВС и на ВКС, Конституцията, правото на СЕС и правното основание на иска, който макар и предявен на основание чл.233, ал.5 ЗОВСРБ, е основан на общите принципи и норми, регламентиращи непозволеното увреждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответното МО,което не е депозирало писмен отговор в срок.

4.Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е подадена о т Министерството на отбраната на Република България. Счита присъдените обезщетения за прекомерни и несправедливи и моли за 3 намаляването им .

Не се оспорват обстоятелствата относно смъртта на пострадалия С. П., но се сочи, че според преобладаващата съдебна практика обикновените тревоги, притеснения и безпокойства не водят до причиняване на неимуществени вреди. Съгласно Решение № 1235/15.11.1979 г. по н.д. № 1125/79г., Ill Н. О. на ВС, за да са относими болките и страданията, същите следва да са довели до нарушаване на душевния му мир и дълбок стрес състояния. Сочи, че обезщетението има възстановителна, а не санкционна функция.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че на С. П. не са направени необходимите изследвания. Излагат се констатациите за причините за смъртта на С. П. според извършената аутопсия. Сочи се редът, установен с Наредбата за военномедицинска експертиза . В хода на процедурите, предвидени в нея, не са констатирани ритъмни нарушения у загиналия и предпоставки за назначаване на високоспециализирани изследвания.По време на извършваните му изследвания той не е докладвал минали или съществуващи оплаквания, които да индикират заболяване. Такова не е констатирано и от медицинските специалисти, при които е прегледан .

От назначената в производството съдебно-медицинска експертиза е установено, че пострадалият е бил болен три пъти от грип и последният път се е възстановявал трудно и продължително, според показанията на баща му, които са в противоречие с останалите доказателства по делото.

Несъобщаването от страна на пострадалия за неразположения или оплаквания е попречило на установяване на действителното му състояние.

Констатираното при аутопсията заболяване в напреднало развитие сочи наличието на постоянен риск за живота с краткосрочна прогноза за неговата продължителност.

Намира твърденията в исковата молба за влошаване на здравословното състояние на ищеца С. П., баща на пострадалия за недоказани и сочи, че ищецът е на възраст, за която твърдените от него страдания са обичайни.

Министерството е изплатило на родителите на загиналия и на неговия син обезщетение от по 15 599,76 лв., основателно приспаднати с обжалваното решение и счита, че е изпълнило задълженията си към правоимащите.

Преписи от въззивната жалба на МО са връчени на ищците, които са депозирали в срок писмени отговори.

В писмения отговор на жалбата, подаден от адв. С., пълномощник на Г.

А. П. и на С. С. П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Оспорват се твърденията в нея, че загубата на родителите от смъртта на техния син е обикновена тревога като неморални. Твърди се, че по делото са доказани изключително близките им отношения с техния син и болките и страданията, които смъртта му им е донесла.

Излагат се доводи за съответствие на присъдените им обезщетения с практиката на съдилищата и с действителните претърпени вреди.

Относно здравословното състояние на пострадалия – по делото е установено виновното поведение на експертите на ЦВКМ, представляващо действия и бездействия по установяване на действителното здравословно 4 състояние на техния син, които са в причинно – следствена връзка със смъртта му. Установеното от медицинската експертиза по делото заболяване кардиомиопатия подлежи на установяване чрез ехографско изследване, каквото не е направено на С. П. в нарушение на чл.6.1 от Наредбата, с което е нарушена забраната, въведена с Приложение 1, пункт 42. Обстоятелството, че ехографско изследване не е предвидено в Приложение 10 не освобождава Центъра от отговорност. Заключението на вещото лице д-р К. е, че ако С. П. не бе извършил имитационното спускане, то смъртта му не би настъпила.

Относно споделянето от страна на пострадалия на оплаквания и заболявания, установено е, че такива не е имало. Ищецът С. П. е заявил в съдебно заседание по делото, че не е твърдял боледувания от грип на сина му.

Не се оспорва, че Министерството е заплатило соченото в жалбата обезщетение.

Молят да бъде оставена без уважение жалбата на МО и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за процесуално представителство.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв. Ч.,в качеството му на пълномощник на С. С. П..Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва неглижирането на страданията на малолетното дете във въззивната жалба. Счита присъденото му обезщетение за справедливо и адекватно на загубата на родителя, на възрастта му и на трайността на загубата.

Поддържа твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба на Министерството, подаден от бабата и дядото на детето относно вината на служителите на Централната военно медицинска комисия за смъртта на С. П. по съображенията, изложени там .

Не се оспорва, че Министерството е изплатило обезщетение на С. П., чиито размер обаче не овъзмездява действителните му вреди. Няма доказателствени искания,претендира разноски.