Определение № 390 от 26.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 283/2024
- Вид
- Определение № 390
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390 гр. Велико Търново, 26.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500283 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С определение № 146/31.01.2024 г. по гр.д. № 49/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Районен съд Елена и Окръжен съд Велико Търново за произнасяне по предявените искове от Л. С. С., А. Б. С., З. К. З. и Г. К. А. против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.
Съдът, след преценка на данните по делото, намира следното:
Пред Районен съд Елена е подадена искова молба от Л. С. С., А. Б. С., А. А. С., З. К. З. и Г. К. А. против ЗД „Евроинс” АД за заплащане на парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както следва: на Л. С. – обезщетение в размер на 5000 лв., частичен иск от 26000 лв., на А. С. – обезщетение в размер на 5000 лв., частичен иск от 40000 лв., на А. С. – обезщетение в размер на 5000 лв., частичен иск от 25000 лв., на З. З. – обезщетение в размер на 2000 лв., частичен иск от 26000 лв. и на Г. А. – обезщетение в размер на 2000 лв., частичен иск от 25000 лв.
По повод постъпила молба от процесуалния представител на ищците, с определение от 05.10.2023 г. по гр.д. № 30/2023 г. на Районен съд Елена е допуснато изменение на предявения частичен иск от А. С. против ЗД 1
„Евроинс“ АД от 5000 лв. на 25100 лв., предявен като частичен от 90000 лв., ведно със законната лихва от 15.01.2022 г. до окончателното изплащане, производството по гр.д. № 30/2023 г. на Районен съд Елена е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.
След постановяване на това определение, по делото са постъпили молби от Л. С., А. С., А. С. и Г. А., с които заявяват, че се отказват изцяло от предявените искове и молят прекратяване на производството.
При постъпване на делото в Окръжен съд Велико Търново, той се е произнесъл по молбата на А. С., като е прекратил производството по предявения от него иск на основание чл. 233 ГПК, поради извършения отказ от иск. По отношение на предявените искове от останалите ищци е изразено становище, че същите не са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, тъй като всеки един частичен иск е с цена под 25000 лв.
Разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК не намира приложение, с оглед на това, че се касае до пет субективно съединени частични иска, предявени от петима различни ищци срещу един ответник. По тази причина е повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд Велико Търново и Районен съд Елена в частта досежно предявените частични осъдителни искове от Л. С., А. С., З. З. и Г. А..
При тези изложени факти, апелативният съд мотивира следното:
Настоящият състав намира, че в случая не е налице спор за подсъдност. Спор за подсъдност има, когато две съдилища оспорват компетентността си, съобразно правилата за родова или местна подсъдност да разгледат и решат делото. В случая този въпрос би стоял, ако е налице противоречие между Районен съд Елена и Окръжен съд Велико Търново кой е компетентния от тях да разгледа делото. В конкретния казус, след постановяване на определението за изпращане на делото по компетентност на окръжния съд, са настъпили нови обстоятелства, като съдът е десезиран с част от предявените искове, включително и с иска, обуславящ компетентността на окръжния съд като първа инстанция. По тази причина тълкуването на съдържанието на чл. 104, т. 6 ГПК е било безпредметно. С произнасянето по молбата на А. С., с която той заявява, че се отказва от иска си и моли прекратяване на делото, окръжният съд вече е приел делото за разглеждане, след което е следвало да извърши нова преценка на родовата подсъдност при 2 новонастъпилите обстоятелства, а не да повдига спор за компетентността по останалите искове.
Предвид констатацията на настоящия състав, че липсва спор за подсъдност между две съдилища, настоящото производство следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на Окръжен съд Велико Търново за извършване на преценка на родовата подсъдност на исковете на Л. С., А. С., З.
З. и Г. А., съобразно новонастъпилите обстоятелства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
П Р Е К РАТЯ ВА производството по в.ч.гр.д. № 283/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Делото да се изпрати на Окръжен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3