Решение № 195 от 06.11.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 242/2025
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 06.11.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178, ал. 1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Ихтиман, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200242 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от В.
П. П., ЕГН **********, чрез адвокат П. Б., против Наказателно постановление № 25-1204000167 от 06.03.2025 г., издадено от А.Г. – ВПД Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.
Според жалбоподателя оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, във връзка с които твърдения се излагат съображения в жалбата.
В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се явява неговият процесуален представител, който поддържа жалбата и настоява за отмяна на оспореното наказателно постановление. Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като преди това – на 27.06.2025 г. от него, чрез юрисконсулт, е постъпила писмена защита. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпращат представител и не изразяват становище.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В приложената към жалбата препис от наказателно постановление е отразено, че същото е връчено на 24.04.2025 г., а от разпечатката от ССЕВ на лист 5 от делото е видно, че жалбата е подадена /изпратена/ на 04.05.2025 г., с оглед на което може да се направи извод, че е депозирана своевременно.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията на съдебния състав за това са следните:
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от фактическа страна следното:
На 06.02.2025 г., в 13:45 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала № А-1 В. П. П., ЕГН **********, с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, управлява лек автомобил *, с рег. № *, като в района на 25 км. навлиза и се движи в лентата за принудително спиране /аварийната лента/.
В съставения акт за установяване на административно нарушение, а така също и в 1 изготвеното впоследствие наказателно постановление, което е предмет на жалбата, е описана фактическа обстановка, идентична с установената от съда.
В наказателното постановление и в акта е отразено и че лицето на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на превозното средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците, с което наказващият орган е приел, че водачът е нарушил виновно чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Поради горното и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. В наказателното постановление е посочено и че се отнемат 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.
В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени. От съдържанието на акта за установяване на нарушение е видно, че е подписан от актосъставител и от един свидетел.
Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, направено в последното открито съдебно заседание, според което е налице съществено процесуално нарушение, тъй като за свидетел в акта е посочено лице, което се явява Администратвинонаказващ орган. Действително в акта за установяване на административно нарушение е отразено, че свидетел на нарушението е В. И. П.. Последният е призован като свидетел по делото, но не е разпитан, защото от заявеното от него в съдебна зала става ясно, че от две години е Началник с-р Пътна полиция ОДМВР – София. Обстоятелството, че това лице е вписано като свидетел на нарушението не може да доведе до извод, че е осъществено съществено нарушение на правилата за издаване акт за установяване на нарушение и за издаване на наказателното постановление. На първо място следва да се посочи, че макар В.
И. П. да е заемал длъжността на административно наказващия орган, не той е издал процесното наказателно постановление, а същото е издадено и подписано от А.Т.Г. – ВПД Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София. От друга страна ЗАНН не въвежда ограничение кои лица могат да бъдат свидетели на нарушението. Напълно възможно е поради стечение на обстоятелствата именно физическото лице, което в служебно качество е и наказващият орган, да присъства при извършване на едно нарушение. В този случай, по мнение на настоящия съдебен състав, е допустимо това лице, като очевидец на случилото се, да бъде свидетел при съставяне на акта за установяване на нарушението и ако при евентуално издаване на наказателно постановление негов заместник издаде същото и го подпише, не би следвало да се смята, че е допуснато нарушение на процесуалните правила.
Това е така, тай като в подобна хипотеза лицето, присъствало на нарушението и станало свидетел в административното производство ще е различно от лицето, което е издало наказателното постановление. В подкрепа на горното е текстът на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, където е разписано, че не може да участва в разглеждането на административната 2 преписка и в издаването на наказателното постановление лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. В случай свидетел по акта е В. И. П., а наказателното постановление е издадено от А.Т.Г.. Също така следва да се посочи, че според нормата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В разглеждания случай именно лицето, което е присъствали при извършване на нарушението, е вписано като свидетел, като срещу името му в акта е отразено и че е очевидец.
Като свидетели в хода на съдебното производство са разпитани лицата Д. П.а /съпруга на жалбоподателя/, Г. П.а /баба на жалбоподателя/ и Ц. С. /актосъставител/.
Свидетелката Г. П.а сочи, че били тръгнали с децата на почивка, като в един момент едното дете започнало да повръща. Допълва, че е имало задръстване, почакали са един час, но тъй като на детето му станало лошо жалбоподателят предприел тези действия по изпреварване на другите коли. Уточнява, че детето било малко – на три години. Не сочи точно място, където се е случило разказаното то нея, но заявява, че са отивали към Велинград на почивка.
Свидетелката Д. П.а твърди, че на 06.02. тръгнали със съпруга й, двете им деца и бабата на съпруга й на почивка и че момиченцето им на 7 години на дълъг път повръща постоянно, както и че тогава са забравили да вземат водата. Посочва, че детето повърнало, а след това отново започнало да му прилошава, свидетелката се притеснила, влезли в аварийната лента и казала на мъжа й да побърза, защото били в задръстване. Сочи, че понапред е имало катастрофа. Допълва, че момиченцето било на 7 години. Обяснява, че след като мъжът й тръгнал в аварийната лента след около 10 секунди го спрели полицаи, попитали го къде отива, да си даде документите и да отиде на 25-ти километър. Според свидетелката съпругът й е обяснил на полицаите, че се е движил в тази лента заради детето, на което прилошало. Сочи, че тръгнали по аварийната лента за да стигнат до бензиностанция за вода или да поискат от някой вода.
Свидетелят Ц. С. заявява, че е бил на АМ „Тракия“, където се е образувала тапа поради запален автомобил, като е имало и тежко ПТП, поради което трябвало да дойде неговият началник. Сочи, че началникът му е пътувал в аварийната лента, когато е видял друг водач там, спрял го е в района на 25-ти километър и го е докарал при него. Уточнява, че водачът е бил попитан защо кара в тази лента, а последният обяснил, че детето му иска да повръща.
Свидетелят заявява, че водачът е бил попитан дали има нужда от лекарска помощ, но същият казал, че няма нужда и че всичко е наред. Конкретизира, че движението било в посока Пловдив и че на 200-300 метра преди 25-ти километър е станало шофирането.
Допълва, че лицето П. е предложило на водача линейка, но последният отказал.
По делото е постъпило писмо от Агенция пътна инфраструктура, в което е отразено, че на 06.02.2025 г. около 13:45 часа няма реистрирано произшествие на АМ „Тракия“, като след това е уточнено, че в 12:20 часа движението при км. 25 на АМ „Тракия“ в посока Бургас се осъществява в активната лента поради ПТП, а в 13:17 часа е ограничено движението при км.
25 на АМ „Тракия“ в посока Бургас поради ПТП. От информацията в писмото може да се направи извод, че на посочената дата действително преди 13:45 часа е имало произшествие на автомагистралата, което е предизвикало проблеми с движението.
Според текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП /съгласно редакцията му към момента на извършване на деянието – 06.02.2025 г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В текста на чл. 178ж, ал. 1, предл. първо от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба от 1000 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по 3 автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. В чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. издадена от Министъра на вътрешните работи е предвидено в хипотезата на чл.
178, ал. 1, предл. първо от ЗДвП да се отнемат 10 контролни точки.
В настоящия случай съдебният състав намира, че по делото не се доказа наличие на такъв здравословен проблем, който е да наложил жалбоподателят да предприеме навлизане и движение в аварийната лента. Действително свидетелите Д. П.а и Г. П.а заявяват, че на едно от децата му е прилошало и е искало да повърне. В същото време от показанията на свидетеля Ц. С. се установява, че водачът на автомобила, след като е спрян от полицейските органи, е бил попитан дали има нужда от медицинска помощ – линейка, но той е отклонил предложението да се повика така и е заявил, че всичко е наред, макар първоначално пред полицейския служител да е посочил, че на детето му е прилошало. С оглед на заявеното от жалбоподателя пред актосъставителя Ц. С. съдебният състав намира, че се налага извод, според който здравословното състояние на пътниците и в частност на детето не е било такова, което да е изисквало навлизането в лентата да принудително спиране и движение по нея. Ако действително здравословното състоянието на непълнолетното дете е било толкова тежко, нормално е било водачът на превозното средство или други пълнолетни лица в него да са позвънели на спешния номер 112 или да са се съгласили на предложението на да бъде повикана линейка на място. Също така здравословният проблем, налагащ спирането или движението в аварийната лента, за да доведе до изключване на отговорност по чл. 178ж, ал.