Решение № 3724 от 11.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9500/2022
- Вид
- Решение № 3724
- Подписан
- 11.10.2022
- В сила
- 27.10.2022
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 345, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към решение № 3724 от 11.10.2022 г. постановено по НАХД № 9500/2022г. по описа на СРС, НО, 108 състав
Софийска районна прокуратура е внесла в СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност обвиняемия Р. А.
Л. с налагане на административно наказание глоба за това, че на 24.01.2021 г. около 04:20 часа в гр. С., по ул. „ххххххх” с посока на движение по ул.
„Добротич” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.”, модел „**” с рама № ххххххххххх, с поставени регистрационни табели, издадени за други моторни превозни средства, както следва: предна табела с регистрационен номер *****, издадена за лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.” с рама № хххххххх, и задна табела с регистрационен номер *****, издадена за лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.” с рама № *********** – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
С разпореждане на съдията – докладчик постановлението на прокурора при СРП е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.
375 и сл. НПК.
Обвиняемият Р. А. Л. депозира обяснения по случая, в които посочва, че взел инкриминирания лек автомобил, за да го използва за части, но не от свидетеля П. В., а от момче, чието име не си спомня. Добавя, че в замяна на автомобила предоставил друг с марка „Ф.”, модел „П.“ и парични средства, за което обаче не бил сключен договор. Обвиняемият посочва, че няколко дни преди да получи процесния автомобил от момчето, чието име не помни автомобилът не е имал поставени номера, а те били поставени от това момче пред обвиняемия. Заявява, че не обърнал внимание дали поставените номера са различни или еднакви. Посочва, че познава свидетеля П. В. само по физиономия, като знаел, че колата е негова собственост, а момчето, чието име не помни я е взело от свидетеля В.. Обвиняемият потвърждава, че прякорът му е „Х.” и че с В. живеели в един квартал. Допълва, че бил спрян за проверка от полицейски служители и присъствал при свалянето на регистрационните табели от лекия автомобил.
В съдебно заседание, в което е приключено съдебното следствие и е постановено решение СРП не изпраща представител. Обвиняемият също не се явява при редовно изпълнена процедура по призоваването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на обвиняемия прие за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Р. А. Л. е роден на ххххххххх г. в гр. С. с ЕГН **********.
Същият е българин, с българско гражданство, начално образование, неженен, работи, с адрес гр. С., ж.к. „Ф.“, ул. „хххххххх” № 60. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Свидетелят П. Д. В. закупил лек автомобил марка „А.”, модел „**” с рама № ххххххххххх през 2020 г. от неустановено по делото лице от гр.
Монтана. Превозното средство било внесено от Република Австрия и не било регистрирано в Република България; същото нямало поставени регистрационни табели. При закупуването на автомобила свидетелят В.
1 получил австрийски документи за него. Моторното превозно средство не било регистрирано на територията на Република България от свидетеля, който смятал да го продаде.
Обвиняемият Р. А. Л. познавал свидетеля В.. Двамата се срещнали, тъй като обвиняемият желаел да закупи лекият автомобил с марка/модел „А. **” с рама № ххххххххххх. Двамата постигнали съгласие за продажбата на автомобила и за целта обвиняемият Л. предал сумата от 300 /триста/ лева като „капаро” на свидетеля В.. Последният предал на обвиняемия автомобила и ключа за него, без документи за същия. При предаването на автомобила не били поставени регистрационни табели.
Около 04.20 часа на 24.01.2021 г. в гр. С. обвиняемият Л. управлявал полученото от свидетеля В. моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.”, модел „**“ с рама № ххххххххххх, на който били поставени предна регистрационна табела с номер *****, издадена за друго МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рама № хххххххх, и задна регистрационна табела с номер *****, издадена за друго МПС - лек автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с рама № ***********, движейки се по ул.
„ххххххх” с посока на движение по ул. “Добротич”. На ул. „ххххххх”, пред бл. № 44 автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите А.О.С. и Н.Е.П., полицейски служители към ОСПС-СДВР. Същите установили водача като обвиняемия Р. А. Л., ЕГН **********, който не предоставил документи за самоличност. Двамата полицейски служители забелязали, че предната и задната регистрационни табели на превозното средство са с различни номера.
След извършена проверка от ОДЧ същите установили, че регистрационните табели, поставени на управлявания от обвиняемия лек автомобил всъщност са издадени за други моторни превозни средства, а именно за лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” и за лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, чиито регистрации били прекратени. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, а Л. задържан за 24 часа съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Било образувано наказателното производство, а Р. А. Л. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията на обвиняемия Р. А. Л. , депозирани в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав, показанията на свидетелите П. Д. В., Х. Д. Ю., И. П. И., А.О.С., Н.Е.П., В.Т.Н., С.Д.Н., Т.Н.Г., протокол за оглед на местопроизшествие, заповед за задържане на лице и декларация към нея, протокол за обиск, справка от АИС - МВР, справки за прекратяване регистрация на МПС, ЕФ № 367901 от 24.01.2021 г., протокол за доброволно предаване на документи за лек автомобил марка/модел „А. **”, протокол за доброволно предаване на договор за покупко-продажба на МПС, справка- картон на водач, писмо от началник отдел „Интерпол и ММО“ на МВР изх. № А-19489/16.07.2021 г., справка за съдимост на обвиняемия.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка по делото са показанията на свидетеля П. В., които настоящия съдебен състав оцени като обективни, добросъвестно депозирани и достоверни. Свидетелят е собственикът на лекия автомобил “А. **” с рама № ххххххххххх и от 2 неговите показания се извличат данни относно съществени за предмета на доказване обстоятелства, а именно, че автомобилът не е бил регистриран на територията на Република България, както и че предоставил автомобила на обвиняемия, когото познава по прякор „Х.“ без регистрационни табели.
Показанията на свидетеля са в значителна степен детайлни и последователни – същите намират опора в останалия приобщен по делото доказатаелствен материал. Свидетелят В. подробно описва как е закупил лек автомобил марка „А.”, модел „**“, като заявява, че не е регистрирал превозното средство, внесено от Република Австрия поради намерението му да го продаде. Видно и от приобщените по делото чрез протокол за доброволно предаване справки за посочения автомобил същият е бил собственост на австрийския гражданин Х.В., след което е дерегистриран и продадена на търговец на автомобил, което потвърждава заявеното от свидетеля, че автомобилът е бил внесен от Република Австрия. Съдът намира, че не съществува съмнение, че именно на обвиняемия свидетелят В. е предал автомобила. Макар свидетелят В. да заяви пред съда, че не е сигурен относно първото име на лицето, на което е предал владението на автомобила /посочено в разпита му на фазата на ДП като Р./, същият заяви, че това лице е негов познат с прякор „Х.“, живее в същия квартал и е на възраст 19-20 години. Свидетелят посочи, че това лице получило прякора Х. от монтьор, при когото работел. Посочените от свидетеля данни съответстват на личността на обвиняемия – същият потвърди, че прякорът му е Х., при снемане на самоличност пред съда обвиняемият декларира, че живее в кв. „Ф.“ тоест същият квартал, в който живее и свидетелят В., роден е през 2002 г. /към момента на 20 години/ и работи като монтьор. На следващо място, именно обвиняемият е бил установен да управлява собствения на свидетеля автомобил. В подкрепа на горното е и заявеното от обвиняемия, че автомобилът, който е управлявал е бил собственост на свидетеля В., макар и да твърди, че го е получил не от свидетеля, а от момче, чието име не помни – твърдение, което съдът намира за недостоверно и опит за изграждане на защитна версия. От показанията на свидетеля В. се извлича и друг съществена за предмета на доказване по делото факт, а именно, че автомобилът е бил предаден на обвиняемия без поставени регистрационни табели и без документи.
Свидетелите А.О.С. и Н.Е.П. са полицейските служители, които са спрели за проверка управлявания от обвиняемия лек автомобил марка „А.”, модел „**“, върху който били поставени регистрационни табели, съответно: предна табела с номер ***** и задна табела с номер *****. Свидетелите посочват, че след извършена справка в ОДЧ установили както самоличността на водача, така и че посочените регистрационни табели били издадени за други МПС - предната регистрационна табела за лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с номер на рама № хххххххх и задна регистрационна табела за лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.” с номер на рама № ***********, чиито регистрации били прекратени. В тази насока са и справките от база данни АИС – КАТ и показанията на последните собственици на тези автомобил – свидетелите В.Т.Н., С.Д.Н., Т.Н.Г.. Кореспондиращ с показанията на свидетелите С. и П. е и протоколът за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от които се установява, че на автомобил с марка „А.”, модел „**“ са били поставени регистрационни табели с № ***** на предната броня и рег. № ***** на задната броня.
3
Цитираното доказателствено средство макар и озаглавено „протокол за оглед“ обективира извършени както оглед на местопроизшествие, така и извършено изземване на лек автомобил и регистрационни табели. Макар в принципен план протоколът за оглед на местопроизшествие да не подлежи на одобрение, то ако при огледът е извършено изземване, с което се накърнява чужда правна сфера, протоколът в тази му част следва да получи санкция от съд. В процесния случай протоколът за оглед на местопроизшествие, с който са иззети и веществени доказателства не е представен за одобрение от съдия и не е одобрен, поради което в тази му част същият не представлява годно доказателствено средство и следва да бъде изключен от доказателствената маса. За попълване на тази доказателствена празнота съдът разпита в като свидетели поемните лица, присъствали при извършения оглед и изземване.
Съществени се явяват показанията на поемното лице Ю., който демонстрира добре запазен спомен относно събитията, свързани с извършения оглед на автомобила „А.“ модел „**“, демонитрането на поставените на същия регистрационни табели, както и потвърди подписа си върху картона, с който наличните по делото веществени доказателства - рег. табели с номера ***** и ***** са били запечатани. От показанията на другото поемно лице – свидетелят И. се извличат данни за мястото, на което е извършено процесуално-следственото действие.
Колкото до дадените от обвиняемия обяснения, които имат двойствена природа, съдебният състав ги подложи на внимателна преценка, тъй като същите освен доказателствено средство, могат да бъдат и средство за защита.
Съпоставените с останалата част от доказателствения материал съдът намира, че може да им се довери отчасти. Съдът цени като източник на информация изложеното от обвиняемия Л. относно намерението му да закупи процесния автомобил, доколкото и самият П. В. съобщава за причината за срещата им.
За достоверен следва да се прецени и разказът му, касаещ проверката от служители на МВР, свалянето на регистрационните табели от колата и задържането му, които намират опора в показанията на С. и П. и съставения протокол за оглед. Същевременно преценени на плоскостта на наличния еднопосочен доказателствен материал, обясненията на обвиняемия Л. се явяват недостоверни в частта, в която посочва, че не той, а друго лице е получило автомобила от свидетеля В., както и че това лице, чието име не помни е поставило регистрационни табели на автомобила. Свидетелят В. е категоричен, че е предоставил автомобила на лице, което познава в с прякор Х., на възраст 19-20 години, живеещ в кв. Ф. и работещ като монтьор – данни, напълно съответстващи на личността на обвиняемия. Неубедително е твърдението на Л., че автомобилът му е бил предаден от неустановено лице, на което дори не помни името, както и че дължи на това лице още 300 лева за автомобила, но не може да установи връзка с него. Нелогично е защо ако твърденията на обвиняемия отразяват обективно събитията това лице почти година и П.вина по- късно не е потърсило обвиняемия, за да получи парите си. Обратното, свидетелят В., на когото обвиняемият е следвало да доплати автомобила с оглед постигнатата уговорка за закупуването му посочи, че многократно е търсил Л.. По делото не е установено кое е лицето, което е поставило регистрационните табели на автомобила, който на инкриминираната дата е бил управляван от обвиняемия, но несъмнено се установи, че Л. е получил автомобила от свидетеля В. без регистрационни 4 табели и без каквито и да било документи, а при спирането му от полицейските служители на автомобила били поставени регистрационни табели с номер ***** и *****, които били издадени за други моторни превозни средства.
Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91a546ac-9e61-4c8b-9604-a368de45a439