Решение № 216 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава Алексиева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно административно наказателно дело № 20231100601234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 28.09.2021г. по НАХД № 1437/2021г., СРС, НО, 122 състав е признал обвиняемия Д. А. А., за невиновен в това, че на 11.08.2020г в София, ж.к „Люлин“, на кръстовището на бул.“Царица Йоанна“ и бул.“Панчо Владигеров“, при управление на моторно превозно средство - л.а.“Форд Фиеста“ с ДК№ СВ **** НС, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в засичане чрез отнемане на предимството на л.а. марка „Пежо“ с ДК№ СА **** МА, управляван от М.В.К. и заплашване на водачката чрез показване на пистолет през прозореца на собственият му автомобил и насочване на пистолета към К., с което да е извършил престъпление по чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.3, вр.ал. 1 от НК.

Срещу решението е постъпил протест и допълнение към него, с който се иска да се отмени постановеното решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение.

С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.

В разпоредително заседание на 10.03.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и допълнението към него по съображенията изложени в него. Излага, че първоинстанционният съд в мотивите си неправилно е приел фактическа обстановка, която 1 не съответства на показанията на свидетелите К. и И., които са възприели поведението на обв. А..Изразява убеждението си, че решението следва да бъде отменено и постановено такова, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно.

Упълномощеният защитник на обв. А. – адв. П. твърди че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Обвиняемият Д. А. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден с срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че обв. Д. А. А. е роден на **** г. в гр.София, българин , български гражданин , неосъждан , неженен, безработен, със средно специално образование с постоянен адрес: гр. София, ул. „****” №19, с ЕГН **********.

Обвиняемият и свидетелите А.П. и В.П. живеят в едно домакинство в София. В.П. притежава л.а. Форд Фиеста с ДК№ СВ **** НС.

На 11.08.2000г около 15,35 часа св.М. К. управлявала л.а.“Пежо“ с ДК№ СА **** МА в София, а на предна пасажерска седалка до нея седял приятелят й св.П. И.. Пътували по бул.Царица Йоана“ в средна от три пътни ленти. В района на кръстовището с бул.“Панчо Владигеров“ била застигната от управлявания от обвиняемия л.а. Форд Фиеста, собственост на приятелката му св. В.П.. Той направил опит да се пристрои от дясна в средна лента на движение пред автомобила, управляван от св.К. и по този начин да й отнеме предимството за движение в тази лента.

Свидетелката К. не допуснала обвиняемия да направи тази маневра. Обвиняемият се пристроил в средната лента зад нейния автомобил, след което се прилепил плътно до него и започнал да подава звукови сигнали с клаксона на Фиестата. Двата автомобила продължили движението си и обвиняемият изпреварил св.К. отляво, след което спрял пред нея. Според показанията на свидетелите К. и И., обвиняемият показал между седалките черен пистолет, който държал с дясна ръка. Той показал на св.К. този пистолет между седалките на автомобила. След това хванал пистолета с лявата си ръка, извадил го през прозореца и го насочил към небето, а след това го насочил и към автомобила на св.К.. Последната твърди да е изпитала силен страх. Решила да снима номера на автомобила му и продължила да кара след него. На всеки светофар обвиняемият се изравнявал с нея, търсел конфронтация, показвал й среден пръст. Тя снимала регистрационния номер на автомобила му.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите М.В.К. (л.28 и л.32 от ДП), П. Г. И. (л.30 от ДП), 2

Протокола за проведено разпознаване по фотоснимки на л.34, както и събраните на етап съдебно следствие доказателства и доказателствени средства - свидетелските показания на А.В.П. (живее в едно домакинство с обвиняемия), В.С.П. (дъщеря на свид.П., живее в едно домакинство с обвиняемия), М. К. и П. И., справката за съдимост на обвиняемия, Справка изискана от съда от УМБАЛ „Царица Йоана“ - ИСУЛ, Справка изискана от съда от ОПП СДВР относно правото на собственост на л.а. Форд Фиеста с ДК№ СВ **** НС.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.

Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.

При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд констатира, че в хода на наказателното производство са налични две групи доказателствени средства,противоречащи си една на друга.От една страна св. М. К.- и св. П. И.- неин приятел, които описват ситуацията свързана с възприемането на предмет, който наподобявал пистолет и същият е бил в ръцете на обв. А..От друга страна са показанията на св. А.П. – която живее в едно домакинство с обвиняемия и св.В.П.- дъщеря на св. П., живееща с нея и обвиняемия в едно домакинство и техните възприятие, относно инкриминираната ситуация и поведението на обв. А..Информацията, която съобщават изброените лица, следва да бъде обсъдена и анализирана през призмата на целия доказателствен материал. В тази връзка настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, намира че действително показанията на св. М. К. остават неподкрепени в голяма част.

На първо място, правилно първият съд е констатирал, че не се потвърждава заявеното от обсъжданата свидетелка К., че обвиняемият между седалките на автомобила си и е показал черен пистолет, който държал с дясната си ръка,който е насочил срещу нея.Същата е заявила, че е видяла според нейното възприятие, именно дулото на пистолет, което е породило силен страх у нея.

Сходно е становището на съда и касателно показанията на св. П. И.. Показанията на последния се явяват единственото доказателствено средство и то в отделни части, което 3 кореспондира със заявеното от св. К.. Следва да се обърне внимание , че изложеното от този свидетел в голямата си част си противоречи с това изложено от св. К.. Св. И. описва захвата на пръстите на ръката около този пистолет, според него е пистолет по форма- „беше нещо плътно и продълговато. Не съм видял мерник, не съм видял спусък, барабан. Нищо друго освен цев не съм видял. Продълговато, масивно, 2,3 см на 10-15 см. дълго... Това видях като цев и си направих преценката, че е цев.“ Възпроизведеното от двамата, обаче, остава изцяло изолирано от останалия доказателствен материал в частта касателно използването от страна на обвиняемия на пистолет спрямо св. К. и последващото у нея чувство на страх. Напълно акуратен е изложеният от първата инстанция доказателствен анализ в тази връзка, че всеки един от двамата свидетели е формирал представа, че обвиняемият държи пистолет единствено и само по това, че държи цилиндричен предмет, който би могъл да бъде цев от пистолет.

Действително както свидетелите А.П. и В.П. от една страна, и св. М. К. и св. П. И. от друга страна се явяват лица заинтересовани от крайния изход на наказателното производство. Св. П. И. е приятел на св. М. К., която се явява потърпевша от възникналата ситуация. Св. А.П. е жената, намираща се във фактическо съжителство с обвиняемия, а св.