Решение № 574 от 21.08.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Разград, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101451 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба, подадена от Г. М. М. срещу К. И. Ц., за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие. Сочи, че с ответника били в съвместно съжителство до преди година и половина, от което имали общо дете, което живеело при нея на адрес в с. ** и посещава детска градина в с. **. Сочи, че през последната година и половина ответникът отправял към нея обиди и закани, като се опитвал да контролира живота й.

Твърди конкретна проява на осъществено домашно насилие на 03.08.2025 г., около 01:00 ч., при която ответникът я блъснал, отправяйки към нея обидни думи. Конкретизира, че по това време разговаряла с неин познат от гр. София пред дома си в с. **, когато ответникът дошъл във видимо нетрезво състояние и започнал да обижда, като се опитал физически да се саморазправи с приятеля й. При намеса от нейна страна, ответникът я блъснал, след което тя се обадила на свой познат – Й.Р., който пристигнал на място. В негово присъствие К. отправил обиди към молителката, наричайки я „боклук“ и „лайно“. Освен това заявил, че всеки път, когато я види с някой друг, ще минава през него. При намеса от страна на Й.Р., ответникът му нанесъл побой.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която под страх от наказателна отговорност описва извършения акт на домашно насилие.

Молителката моли да бъде уважена молбата ответникът да не доближава нея и дома й, допълнително представя разпечатка от проведен чатразговор между страните.

1

Ответникът не е представил писмен отговор, а в проведеното съдебно заседание не оспорва изложените от молителката факти, като изразява съгласие с направеното искане. Единствено заявява, че Й. пръв го е ударил.

Признава написаното от него в представения чат с молителката, но не изразява становище по същия.

На 06.08.2025 г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са били във фактическо съжителство и от връзката си имат родено едно дете, малолетно понастоящем.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време, място и начин на извършване твърденият акт на домашно насилие.

От данните по делото не се установява страните да се водят на диспансерно психиатрично наблюдение, а видно от служебно изготвените по делото справки за съдимост, ответникът е осъждан за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, по Споразумение от 19.11.2014 г. по НОХД № 366/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. Разград, одобрено с определение от същата дата.

В съдебно заседание молителката потвърждава изнесеното от нея в молбата и декларацията относно акта на домашно насилие.

Ответникът признава извършеният от него спрямо молителката акт на насилие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 03.08.2025 г., а молбата е депозирана в съда на 06.08.2025 г., поради което е спазен срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално допустима.

Легална дефиниция за домашно насилие е дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, според която разпоредба това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Безспорно е, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН лица – лице, с което е било във фактическо съжителство или в интимна връзка и от което молителят има дете, следователно притежава материално-правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.

От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на 03.08.2025 г., около 01:00 ч. през нощта, докато молителката разговаряла със 2 свой познат пред дома си в с. **, ответникът дошъл във видимо нетрезво състояние и след като първо се опитал физически да се саморазправи с приятеля й, при нейната намеса я блъснал, а по-късно – след пристигането на друг познат на молителката – Й.Р., на когото тя се обадила за помощ, ответникът започнал да я обижда, наричайки я „боклук“ и „лайно“, като заявил, че всеки път, когато я види с някой друг, ще минава през него. При намеса от страна на Й.Р., ответникът му нанесъл побой.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че отношенията между страните са изострени и между тях липсва нормално общуване.

Двамата са били във връзка до преди година и половина, като очевидно след раздялата им между тях липсва уважение, търпимост и разбиране. Тези изводи се обосновават и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съдът придава доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и в какъвто смисъл са дадените разяснения на ответника с връченото му разпореждане за насрочване на делото. От кредитираната декларацията съдът намира за доказан твърдения акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН на 03.08.2025 г., изразяващо се във физическа разправа – блъскане и отправяне на обиди, като намира, че не може да се толерира разрешаването на възникнали конфликти или неразбирателства по пътя на насилието.

Издадената заповед за незабавна защита очевидно е оказала търсеното въздействие, доколкото и самият ответник желае молбата на молителката да бъде уважена.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи, по своя преценка, една или повече мерки за защита.

В тази връзка съдът извърши оценка на риска в производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН, като взе предвид различните фактори, които определят противоправното поведение на извършителя на насилието и оцени всяка информация по случая. В настоящата хипотеза молителката, като пострадала от конкретен акт на домашно насилие, осъществен на 03.08.2025 г., характеризиращ се с нисък към среден риск, съгласно извършената оценка на риска, следва да бъде защитена, като спрямо извършителя на домашно насилие, с оглед характера и интензитета на същото, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, съгласно които извършителят се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие и на същия се забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок, определен от съда. Посочените мерки ще осигурят в достатъчна степен защита на пострадалото лице и биха повлияли на ответника за недопускане на подобни негови прояви в бъдеще, още повече, че разпоредбата по т. 1 не предвижда срок за мярката и същата следва да бъде наложена без такъв, а останалите мерки следва да бъдат наложени за срок от 12 месеца, който според съда е оптимален за преосмисляне на поведението от страна на ответника. Целта на налаганите мерки не е да се наказва ответника, а да се преодолее поведението му, като същевременно мерките трябва да дават и нужната защита. Споровете по между си страните следва да разрешат по друг законов ред.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН във вр. с 3 чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника.

Молителката не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани, а и не са представени доказателства в тази насока.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. **, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, К. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес: с. **, о** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. **.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на К. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. ** да приближава Г. М. М. с ЕГН ********** на разстояние по-малко от 100 метра, да приближава жилището, което обитава в с. **, местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. И. Ц. с ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение.

ОСЪЖДА К. И. Ц. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Разград държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в 7дневен срок от обявяването му на 21.08.2025 г.

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4