Решение № 185 от 27.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Свиленград, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100048 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Н. А. Д., с която са предявени срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва:

1/. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК - за обявяване по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между него и ищеца Договор за потребителски кредит № 3108795 от 10.01.2025 г., е нищожен, поради противоречието му със закона и в частност – с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗКП;

2/. Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - за обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2025 г., е нищожен, поради противоречието му със закона и в частност – с императивни разпоредби на ЗКП и чл.143 от ЗЗП;

При условие на евентуалност, ако съдът не уважи иска под т.2, ищецът предявява иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД - за обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2025 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона. Също при условие на евентуалност, ако съдът не уважи този иск, ищецът предявява иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - за обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 10.01.2025 г. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 10.01.2025 г. между него, като кредитополучател, и ответника „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № 3108795, с който бил договорен кредит в размер на 6000 лв., със задължение за връщането му съгласно погасителен план, при фиксиран годишен лихвен процент - 51% и годишен процент на разходите (ГПР) - 64.78 %. В договора за кредит била предвидена възможност за приоритетно разглеждане на искането за кредит и одобряването му в срок от 24 часа, ако по заявление на кредитополучателя се представило обезпечение на кредита.

Кредитополучателят се е задължил, в случай, че бил посочил в заявлението, да предостави на “Кредисимо” ЕАД обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с „Ай 1

Тръст“ ЕООД (одобрено от “Кредисимо” ЕАД дружество-поръчител).

За обезпечаване на договора за кредит, на 10.01.2025 г. ищецът (потребител) сключил с ответника „Ай Тръст“ ЕООД (поръчител) Договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря пред последното дружество солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит. Уговорено било в договора възнаграждение за поръчителя “Ай Тръст” ЕООД в размер на 4243,78 лв.

(Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство), платимо на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план, т.е. на падежните дати на вноските по договора за кредит. Така, общата стойност на задължението на ищеца за целия период на кредита възлизало на 14023,01 лв., от които 6000,00 лв. – главница, 3779,23 лв. – възнаградителна лихва и 4234,78 лв. – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит бил нищожен, тъй като противоречал на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.19 от ЗПК. В договора за кредит липсвала яснота, относно начина на формиране на ГПР. При изчисляването на годишния процент на разходите не било включено и дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение. С тези си действия кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Ищецът твърди също, че и процесният договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19, ал 4 от ЗПК. В случая, за кредит в размер на 6000,00 лв., от кредитополучателя се изисквало да заплаща възнаграждение за поръчителство в размер на 4234,78 лв., което противоречало на добрите нрави. Поради накърняване на принципа на добрите нрави се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя, които били свързани лица. Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, бил сключен и в нарушение на изискването на чл.143 от ЗЗП, тъй като уговорката, свързана със сключването му, била във вреда на потребителя, като неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

По тези съображения ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск изцяло по основание и размер, и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 3108795 от 10.01.2025 г., като твърди, че главницата по договора в размер на 6000 лв. била изцяло усвоена от ищеца – кредитополучател. Не оспорва също, че във връзка с обезпечаване на вземането по договора за кредит, бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД встъпил като поръчител за задължението на ищеца. Ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД не бил страна по този договор, поради което уговореното в него възнаграждение на предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР по договора за кредит. Единственият разход, който бил включен в ГПР по договора за кредит, бил договорната възнаградителна лихва. Други разходи по този договор не били дължими и не били включени в ГПР.

Ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД оспорва твърдението, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД.

Съгласно раздел III, чл.12 от приложимите към договора за кредит Общи условия, кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта. Дори и кредитоискателят да бил заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл.13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, да се откаже от кандидатстването за 2 кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргyмент в подкрепа на твърдението, че предоставянето на поръчител не било задължително условие за отпускане на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР, поради което и нямало нарушение на чл.19 от ЗПК.

Ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД оспорва също, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен формат в системата на ,,Кредисимо‘‘ ЕАД н а https://credissimo.bg/ (сайта).

Кредитоискателят попълвал свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които били предоставяни на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf документи в сайта, достъпни чрез активни връзка. Следвало стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона "Вземи парите сега". Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай, че клиентът бил избрал да предостави обезпечение в полза на ,,Кредисимо‘‘ ЕАД, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминавало към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД нямал контрол, нито имал достъп, като "Ай Тръст" ЕООД и клиентът уговаряли условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент, когато договорът за кредит вече бил подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) били договорени и не можело да бъдат променяни. Действително „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но „Кредисимо“ ЕАД нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямал данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ,,Ай Тръст“ ЕООД, бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита. Относно този договор ответникът посочва, че дори и да се приемело, че същият е нищожен, на основанията, изложени в исковата молба, то това щяло да доведе единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Дори и да се приемели доводите на ищеца за свързаност на двете дружества – ответници и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено на клаузата в последния договор, съгласно която ищецът дължал възнаграждение на ,,Ай Тръст" ЕООД.

По изложените съображения ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД моли съда да отхвърли предявения срещу него иск и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Не оспорва твърдените от ищеца факти, относно сключването на Договор за потребителски кредит № 3108795 от 10.01.2025 г., във връзка с обезпечаването на който бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, между поръчителя ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД и потребителя – ищеца. Главницата по договора за кредит възлизала на 6000,00 лв., а общият размер на дължимата сума - 9779,23 лв. Посочва, че ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД сключил с ,,Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител 3 посоченото задължение на ищеца, произтичащо от договора за кредит. За тази услуга било договорено и дължимо възнаграждение в размер на 4243,78 лв., погасяването на което било разсрочено на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, сьщият не дължал възнаграждение на ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита.

Ответникът ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, за да изяснял на съда механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите. Акцентира на това, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Впоследствие ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД предоставял на „Кредисимо“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който било разсрочено плащането му, но това било единствено с цел улесняване на плащането от страна на потребителя. Обезпечението по договора за кредит, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. За да било включено едно парично задължение в ГПР, то трябвало да има следните три характеристики: (1) да е разход за кредитополучателя, (2) този разход да е свързан с договора за кредит и (3) да е известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлявал възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР, само когато „сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита“, а в случая предоставянето на обезпечение било изцяло доброволно и зависило от избора на конкретния клиент.