Решение № 183 от 02.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Стара Загора, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901266 по описа за 2021 година

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищците Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В.

Я. и Я. В. Х. са деца на загиналия в резултат на ПТП В.Х.Т., на 66 години.

Твърди се, че на 15.02.2021 г. около 18:40 ч. в землището на гр. *** в лява лента в посока изток се е движил л.а. „**“ с peг. № ***, управляван от Г.

А. М., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходеца В.Х.Т., който загинал вследствие на инцидента.

Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 46/ 21 г. по описа на ОДМВР - Стара Загора, пр. пр. 589/ 21 г. по описа на ОП Стара Загора, което към настоящия момент не е приключило. Ищците твърдят, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „**“ с peг. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата, тъй като в конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата, поради което съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач М.А. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на В.Х.Т..

1

Посочва се, че за л.а. „**“ с peг. № ***, управляван от Г. А. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/23/121000163374 със срок на валидност една г., считано от 09.01.2021 г. до 08.01.2022 г. със ЗАД „***“ АД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „***“ АД, гр. София и са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. разписка от 19.04.2021 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. Застрахователят не платил обезщетение на ищците, поради което те предявят претенциите си пред съда.

Твърди се, че загиналият в резултат на ПТП наследодател на ищците бил в много добро здравословно състояние и водил активен за възрастта си начин на живот. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.

Ищците изключително тежко преживявали смъртта на своя баща. Тя била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката по между им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са помагали и подкрепяли. Той бил опора на семейството си, всички разчитали на него и се радвали на неговите грижи и морална подкрепа.

Той ги отгледал и възпитал, подлагал се е на лишения в трудни моменти, за да им осигури всичко, от което се нуждаят. Дори и когато вече са пораснали и са поели по собствени пътища в живота, В. продължавал да им помага с каквото може, а те от своя страна също са се грижили за възрастния си баща и са търсели неговата опора и подкрепа в трудни моменти. Внезапната му смърт причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек е непрежалима.

С оглед изложеното е направено искане ответникът ЗАД „***“ АД, гр.

2

София да бъде осъден да заплати на всеки от ищците Х. Ж., Г. Х., Х. Х., Р. Я. и Я. Х. по 80 000 лв., частични от 200 000 лв. за всеки от тях като обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на баща им В.Х.Т.;

Претендира се законната лихва върху сумите, считано от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Иска се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като исковата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание от 09.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на петитума на предявените искове за неимуществени вреди от 80 000 лв. на 150 000 лв., като частични от 200 000 лв. за всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП от 15.02.2021 г., при което загива В.Х.Т., ведно със законната лихва върху сумите от 23.02.2021 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищците са основали исковата си претенция, предмет на настоящето търговско дело, като се излагат следните съображения:

На първо място се заявява, че така изложените от ищците обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение, сочат за неоснователност и необоснованост на предяваните искове. Твърди се, че в исковата молба ищците не са посочили конкретно извършени от водача на застрахованото МПС противоправни действия, в причинно следствена връзка с които да е настъпил вредоносния резултат. Съвсем бланкетно е посочено, че са били допуснати нарушения на правилата за движение, но в какво точно се изразяват същите и с кои действия водача на превозното средство е допуснал неизпълнение на предписани от закона задължения за спазване на правилата за движение по пътищата не става ясно. Липсата на виновно противоправно поведение на лицето, сочено като пряк причинител на вредите, с оглед на това, че тези елементи са част от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, обуславя и невъзможността да се 3 ангажира отговорността му за репарирането на настъпили вреди, респ. тази на неговия застраховател, който покрива гражданската му отговорност по реда на чл. 493 от Кодекса за Застраховането.

Поддържа се, че извод за наличието на виновно противоправно поведение на водача на МПС, участвало в пътния инцидент не може да бъде направен и от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 15.02.2021 г. и план схема към него. Като официален свидетелстващ документ, въпросният констативен протокол има обвързваща доказателствена сила единствено и само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. В случая не се твърди, че Пътно-транспортното произшествие е настъпило в присъствието на длъжностното лице, поради което протоколът за ПТП и план схемата към него не се ползват с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП и причинените телесни увреждания, доколкото последните следва да бъде установени и констатирани от лица, различни от съставителя на протокола, респ. обстоятелствата и причините за ПТП, изписани и изрисувани в план схема на възникналото ПТП с пострадали лица не следва да се зачетат като обективни и като действителните такива.

Не на последно място - от въпросния Констативен протокол за ПТП и план схема към него не се налага и извод за виновно и противоправно поведение на водача на МПС, предвид това, че в раздела „Причини и обстоятелства за настъпване на ПТП“ изрично е записано, че същите са в процес на изясняване.

В обобщение на изложеното ответникът счита, че от представените с исковата молба документи не може да се направи извода, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на застрахователно обезщетениелипсват такива които да установят противоправно деяние и вината на сочения като пряк извършител на това деяние водач на лек автомобил.

Дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, то това обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата, при наличието на който следва да бъде ангажирана отговорността на ответното 4 дружеството за заплащането на застрахователно обезщетение.

Предвид това се оспорват и твърденията на ищците за наличие на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил Г. А. М. и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди.

В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и реши, че ответното застрахователно дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди, моли съда при постановяването на решението си да има предвид следните факти и обстоятелства:

В случая, независимо от оскъдните доказателства, ответникът счита, че пострадалия, с действията си изключително е допринесъл за настъпването на вредоносния за него резултат.

Разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП вменява в задължение на всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората в това число и на своето собствено.

Регламентираното от законодателя поведение на пешеходците като участници в движението е дадено в разпоредбите на чл. 107 и следващите от ЗДвП. Според тези норми пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно и имат задължението при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

Законодателят с нормата на чл.114 от ЗДвП по отношение на пешеходците е въвел и изрична забрана да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост, каквато в случай съдейки от Констативния Протокол за ПТП и 5 план схемата към него е била налице - тези два документа установяват, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, което налага и извода, че видимостта е била ограничена. Цитира се т. 6 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК, съгласно която „налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113 ал.

1 точки 1,2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.“ Счита се, че в случая ако пострадалият беше спазил изискването на правилата по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП е могло изобщо да не се стигне до участието му в ПТП, като по този начин е могъл да бъде избегнат и настъпилия вредоносен за него резултат.

Предвид посочените по-горе правни норми на ЗДвП и фактическата страна, при която е настъпило ПТП, се счита, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са в пряка причинно-следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат. Същите осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, което следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението му по съществото на спора, дотолкова доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.

Не на последно място се посочва, че безспорно е било установено в хода на воденото досъдебно производство, че пострадалия пешеходец е предприел неправомерното пресичане на пътното платно след употребата на значително с оглед на заключението на съдебно химическата експертиза количеството алкохол - при лабораторното изследване е било установено наличие на алкохол в иззетата кръв от В.Х.Т.. Не би следвало да е спорно, че състоянието на алкохолно опиянение, в което се е намирал пострадалия е повлияло както върху реакциите му така и върху възможността му правилно и адекватно да възприема конкретната пътна обстановка, при която е настъпило и процесното ПТП.

Разпечатката съдържа 42 от 203 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91a422b9-865a-40fa-92c6-4008a29c8956