Заповед за изпълнение № 687 от 19.11.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 19.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 979 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Асен Цветанов, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: С. С. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. *****, общ. *****, обл.

***** да заплати на

Кредитора: „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, адрес на управление гр. София, Ж.К. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, партер, офис 1, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г.,

- сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева) – главница по договор за предоставяне на кредит /заем/ № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.11.2025 г. до изплащане на вземането, - сумата от 21,11 лв. (двадесет и един лева и 11 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.04.2025г. до 22.10.2025г.,

- както и разноските по делото в размер на 21,25 лв. (двадесет и един лева и 25 ст.) държавна такса и 60,00 лв. (шестдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 246,90 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за предоставяне на кредит /заем/ № *****, сключен между „Изи Финанс” ЕООД и С. С. Р. за сумата от 400,00 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 30 погасителни месечни вноски съгласно погасителен план към договора. Договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на – 11,68%, годишен процент на разходите по кредита е 61,81%, сбор от фиксиран лихвен процент от 11,68% и такса ангажимент от 48,66%. Срокът на договора е до 12.10.2027 г., датата на падежа на последната вноска. По договора за кредит няма доброволни плащания, поради което има обявена предсрочна изискуемост по имейл.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 60 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Разходите за държавна такса се присъждат в размер на 2% от уважената част от вземането, но не по-малко от минимално дължимите 21,25 лв. за електронно подадено заявление.

Присъдената сума може да бъде внесена по банкова сметка на „Изи Финанс” ЕООД с 1

IBAN: *****

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за такса ангажимент в размер на 246,90 лв. за нищожна като нарушаваща закона, противоречаща на закона и като неравноправна клауза, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Таксата ангажимент е предвидена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора и същата е предвидена за плащане от потребителя за сключването на договора при фиксиран годишен лихвен процент, в който случай потребителят заплаща такса „Ангажимент” в размер на 48,66 % от размера на главницата. Процентът на таксата се определял от периода на кредита.

Таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита, а с цел финансово облекчение нейният размер се разпределя на равни части по погасителните вноски.

В разпоредбата на чл. 10а., ал. 1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2 е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае за абсолютно неоправдана от гледна точка на добрите нрави клауза, в размер на половината от стойността на кредита, срещу насрещна престация за предоставяне на фиксиран лихвен процент по кредита, което нито е услуга, нито никаква насрещна престация на кредитодателя. Това е обикновена договорна уговорка за размера на договорната лихва и по никакъв начин не може да бъде компенсиран този размер с такси или друг вид възнаграждения. Договорката как да се формира лихвения процент не е такса или комисионна по кредита по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а посочването й като такса не променя нейния характер. Тя не представлява и неустойка, защото не касае неточно или забавено изпълнение на задължение на длъжника.

Изключително гениални са небанковите финансови институции в опитите си да въведат скрити възнаградителни лихви, а особено пък и настоящият заявител, за който вече е служебно известно на съда, че с писмо от 20.11.2024 г. до КЗП „Изи Финанс“ ЕООД е признало неравноправност на клаузи от договорите, сред които и клаузата за неустойка и по действащите договори за кредит е приело, че заличава клаузите за предоставяне на обезпечение и предвидената неустойка при неизпълнение на това задължение в сключените договори с клиентите. Очевидно съдът ще започне да се сблъсква с поредния опит на „Изи Финанс“ ЕООД да наруши и заобиколи разпоредбите на ЗПК и да наруши добрите нрави при осъществяване на дейността си по предоставяне на кредити чрез въвеждане на нови клаузи за скрита възнаградителна лихва. В договора за кредит е посочено „с цел финансово облекчение“ на потребителите начислената такса ангажимент ще се разсрочи заедно с възнаградителната лихва, което преминава връхната точка на обществена търпимост към подобно поведение, към което съдът не може да остане безучастен. От тук идва и изключително постните от към факти заявления на тази небанкова финансова институция, целящо да заблуди и съда при преценката си на нищожността и неравноправността на клаузите.

При положение, че изначалното предвиждане на таксата да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, с което се цели заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Включването в ГПР на тази такса, с цел удовлетворяване на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не променя нейния характер на клауза, накърняваща добрите нрави, нарушаваща чл. 10а, ал. 2 ЗПК и целящ и заобикаляне на тази разпоредба.

Посочването в договора за кредит на ГПР с включена такса ангажимент, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно 2 заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г.на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Асен Цветанов )

3