Решение № 467 от 23.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Бургас, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100500249 по описа за 2022 година Производството по делото е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по жалбата на ищеца по гражданско дело №20/21 година по описа на Районен съд-Поморие- „РТК“ ООД, ЕИК122082104, представлявано от управителя Николай Илиев, подадена чрез адвокат адвокат Витан Андреев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Професор Н. Михайлов“ № 7, вх.Б, ет. 1, ап. 2 срещу Решение №260193/27.0821 година по горното гражданско дело в частта, с която са отхвърлени предявените от същото дружество искове, и в частта за дължимите в тази връзка разноски.

Моли се в тези части решението да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и необоснованост. Въззивникът иска вместо това да бъде постановено друго решение по същество, с което обективно съединените му парични искове да бъдат уважени изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главниците от датата на исковата молба, до окончателното им заплащане. Дири направените съдебно-деловодни разноски.Не ангажира нови доказателства.

Конкретно намира за неправилно приложена разпоредбата на чл.309 от ТЗ и на чл. 92 от ЗЗД.

Счита, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, 1 като е намалил поради прекомерност неустойката, без да отчете нормата на чл.309 от Търговския закон, забраняваща това, защото в конкретния случай Общината се явява в обсъжданото по делото правоотношение стопански субект, участващ в търговски оборот с присъщ й и обичаен за общините предмет на дейност(сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията й).Затова спрямо нея следва да се прилагат правилата на Търговския закон. Дори тя да не се счете за такъв субект, нормата на чл.309 от ТЗ следвало да се приложи по аналогия на закона. Общината се сочи за икономически по-силния субект в обсъжданото правоотношение, т.к. тя определя условията на кандидатстване по ЗОП за сделката и клаузите на самия договор.

Поддържа се, че намаляването на неустойката до размера, постановен от РС-Поморие, освен всичко толерира недобросъвестното поведение на Общината при договаряне, т.к. тя е определила условията за обезщетение, явно предварително съобразявайки възможността да намали размера му.

Счита, че Общината не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.Тя не би следвало да се позовава на неравноправност, неяснота или нищожност по някаква причина на клаузата за неустойка, след като сама я е предложила.Такова поведение би било злоупотреба с право.

Твърди също, че дори да не се счете приложима нормата на чл.309 от ТЗ, не са налице предпоставки за намаляване размера на дължимата неустойка.Приема за неправилно и несъответно приложено в случая влязлото в сила решение по гр.д.№507/21г. по описа на БОС.Излага подробни съображения в тази насока.

Поддържа, че уговорената неустойка е напълно оправдана по размер и от факта, че договорът е с продължително действие, ищецът може да го развали при неплащане на вноски в продължение от три месеца, но с тримесечно предизвестие, което означава да носи риска да изпълнява задълженията си по договора без насрещна престация шест месеца.

Приема, че намаляването на неустойката по размер би я лишило и от това да осъществи останалите си функции, предвидени в закона- санкционна и обезпечаваща, т.к. стимулира страните към точно изпълнение. Счита освен това, че размерът на неустойката за забава е функция от неправомерното поведение на неточно изпълняващата страна, т.к. именно от нея зависи кога ще изпълни, респективно като изправна по сделката страна, дружеството въззивник е разчитало, че този размер на неустойката гарантира редовни плащания или минималното им забавяне.

Счита, че решението е постановено и при нарушение на процесуалните правила, т.к. съдът не е изложил конкретни мотиви за намаляването на размера на спорното по делото обезщетение. Обсъжда съдебната практика, касаеща отношенията между страните по сделката и обстоятелството, че РСПоморие е имало коренно различна такава до постановяването на решение по 2 гр.д.№507/21г.

Въззиваем ответник Община Поморие- редовно уведомена- не е представила отговор на въззивната жалба.

Според проверката на съда, извършена с Определение № 937/18.04.22г., въззивната жалба е редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид въведените оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№ №20/21 г. по описа на Районен съд-Помориее образувано по исковата молба на „РТК" ООД, ЕИК 122082104, против Община Поморие по претенция с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД , за неустойка поради забава за плащане на цена по договор за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване от 02.12.16г.

Ищецът е твърдял извършването на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията на ответника в това число и на територията на Община Поморие, възложени му по силата на сключен между тях Договор № Д-610/02.12.2016г., след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. В изпълнение на този договор, по който Община Поморие е възложител, а

„РТК" ООД- изпълнител, последният бил осъществил дейност, приета с подписани двустранно протоколи и издадени фактури, която обаче изпълнителят заплатил със закъснение. По договора възнаграждението трябвало да се заплаща в срок от 30 дни след издаване на фактура и съставяне на приемо-предавателен протокол за извършените работи, но в случая по фактура № 6997 от 31.10.2017 г. за сумата 56 978.08 лв. било осъществено закъснение от 31.11.2017 г. до 19.04.2018г.; за дължимата по фактура №6998 от 31.10.2017 г. сума от 36 871,75лв. с ДДС било осъществено закъснение за плащане в същия период, по фактура №7007/15.11.17г. за сумата 25 605,04лв., плащането се забавило в периода от 15.12.17г. до 19.04.18г., както и за сумата 17 049,17лв. с ДДС по фактура №7008/15.11.17г., чието плащане е закъсняло от 15.12.17г. до 19.04.18г.Съгласно чл. 15 от договора между страните, при забава на горните суми се дължала лихва / уговорена неустойка/ в размер на 0.1% от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора, която съгласно чл. 2 от същия възлиза на 3 420 000 лева без ДДС.

В следствие на посочената забава от страна на ответника се претендира неустойка за забава от 7 918.83 лева за сумата по първата фактура за горепосочения период на неизпълнение(сумата е произведение на дневното обезщетение от 56.97 лева по дните на забавата - 139, без да се превишава ограничението по договора;

Претендира се неустойка от 5 124.93 лева върху сумата от 36 871.75 лв.

3 по фактура № 6998 от 31.10.2017 г. за периода от 31.11.2017 г. до 19.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 36.87 лева по дните на забавата - 139, без да се превишава ограничението по договора;

Претендира се неустойка от 3 174.40 лева върху сумата 25 605.04 лв. по фактура № 7007 от 15.11.2017 г. за периода от 15.12.2017 г. до 19.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 25.60 лева по дните на забавата - 124, без да се превишава ограничението по договора;

Неустойката от 2 112.96 лева се претендира за забавата върху сумата от 17 049.17 лв. по фактура № 7008 от 15.11.2017 г. за периода от 15.12.2017 г. до 19.04.2018 г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 17.04 лева по дните на забавата - 124, без да се превишава ограничението по договора.

Общата претенция- сбор от всички заявени неустойки, е в размер на 18 331.12 лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане и направените по делото разноски.

В своевременно постъпилия отговор от ответника – Община Поморие, предявените искове се оспорват с твърдение за невалидна клауза за неустойка от договора, т.к. страните не са уговорили такава, а лихва за забава; евентуално, ако съдът счете, че чл.15 от договора визира неустойка, тя е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният размер излизал извън обезщетителния и санкционен характер на същата. В случай, че съдът счете клаузата за неустойка валидна, прави възражение за намаляване размера на неустойката, до този на дължимата законна лихва за забава за периода, тъй като Община Поморие е изпълнила задължението си. Прави възражение за изтекла погасителна давност и дири разноски.

Районният съд е отхвърлил възраженията на ответника за нищожност на чл.15 от процесния договор като неоснователни, уважил е това по чл.92 от ЗЗД за прекомерност при съпоставка с действителните вреди, възлизащи на законната лихва за забава за периодите на закъснение и я е присъдил наполовина, оставяйки без уважение като неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност. Върху главницата от 9167,05лв. е присъдил и лихва за забава от датата на подаването на исковата молба-18.01.21г., до окончателното й изплащане.

В останалата част е отхвърлил исковете.

Предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по казуса е безспорна, въззивният съд възприема изцяло установената от първата инстанция такава, която е напълно съобразена и със събраните по делото доказателства, в следния смисъл: В изпълнение на обществена поръчка, страните са сключили договор от 02.12.2016г. по извършването на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие за срок от 18 месеца, считано от 4

04.12.2016г. По него възложителят Община Поморие се е задължила да заплаща услугите на изпълнителя с платежно нареждане, в срок 30 дни след представяне на фактура и месечен протокол за извършената работа. В чл.15 от договора страните са се уговорили, че „при забава на изпълнение задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната лихва за забава в размер на 0,1% върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора“, възлизаща на 3 420 000лв.

По процесните фактури: № 6997 от 31.10.2017 г. за сумата 56 978.08 лв.; № 6998 от 31.10.2017 г. за сумата 36 871.75 лв.; № 7007 от 15.11.2017 г. за сумата 25 605.04 лв. и № 7008 от 15.11.2017 г. за сумата 17 049.17 лв., плащането е осъществено на 19.04.18г., макар падежът по първите две фактури според договорната клауза на страните да е 30.11.17г., а за останалите фактури- 15.12.17г.

Закъснението от падежите до внасянето на сумите за първите две фактури е 139 дни, а за другите две- 124дни.

Експертното заключение, изслушано в първа инстанция и прието от съда като обективно и неоспорено от страните, установява на база уговорената подневна лихва върху неплатеното, размер на неустойката от 7919,94лв., по първата фактура, 5125,07лв. по втората, 3175,02лв. по третата и 2114,08лв. по забавяне плащането на четвъртата фактура или общо 18334,11лв. (обаче изменение на претенцията не е направено).

При съобразяване на чл.15 от договора, сключен на 02.12.16г., пределният размер- 20% от неустойката, уговорена между страните върху общо дължимата забавено платена цена от 136 504,04лв., възлиза на 27 300,81лв.

По правните изводи:

Спорът във въззивното производство е изцяло по приложението на материалния закон.

Спорът за валидността на чл.15 от договора не е пренесен във въззивния съд, още повече, че вече присъденият размер на неустойката не е предмет на обжалване. Независимо от това и по силата на служебното начало Окръжен съд-Бургас заявява становище, че счита горепосочената разпоредба за уреждаща неустойка за забава, макар уговорена не като абсолютна сума, а определяема по размер като произведение на конкретен процент от неплатените парични задължения и срока на неизпълнението. Клаузата не противоречи на добрите нрави, т.к. размерът й не е несъобразен с целта на договора и икономическите интереси на договарящите страни.Той е предвиден освен това и като функция от продължителността на закъснението, поради което зависи единствено от добрата воля на виновната за забавата страна да плати дължимото.