Определение № 2260 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2260 гр. Пловдив, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5959/31.08.2023г. по ч.гр.д.№ 12675/2023г. на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против П. В. М. по отношение на сумата от 269,58 левадоговорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ** от 20.05.2022г., дължимо за периода от 10.06.2022г. до 05.06.2023г..

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит №** от 22.11.2021г.. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни доводи за това, защо възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват в общите разходи по кредита и съответно да бъдат отчетени и при формиране на размера на ГПР, като по- конкретно се сочи, че закупуването на тези услуги не е задължително условие за отпускане на кредита.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото 1 констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 12675/2023г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 800 лева- главница по договор за потребителски кредит № ** от 20.05.2022г., ведно със законната лихва върху същата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, както и за горепосочената сума от 269,58 лева- договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит за периода от 10.06.2022г. до 05.06.2023г., както и за други три суми280 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 480 леванеплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30 лева- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, по отношение на които заявлението също е отхвърлено, но в тази му част разпореждането не се обжалва.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 20.05.2022г., ведно с общите условия на дружествотокредитодател. Видно от завереното копие от договора, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 1166,82 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 800 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги в размер от 1926,82 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им.

В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 760 лева, т.е. в размер почти равен на този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита приблизително двойно и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е 2 изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 41 %.

Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5959/31.08.2023г. по ч.гр.д.№ 12675/2023г. на ПдРС, І бр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против П. В. М. по отношение на сумата от 269,58 лева- договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит № ** от 20.05.2022г., дължимо за периода от 10.06.2022г. до 05.06.2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3