Решение № 4126 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4126 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110207872 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба с входящ № УРИ 433200-52991 от 19.05.2021 г. (с пощенско клеймо от 15.05.2021 г.) от Т. В С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С, ул. „А В М” , ет. , ап. , подадена чрез адвокат Ю. М., със съдебен адрес за уведомяване и кореспонденция: град К, ул. „О” № (партер), против Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0031880, издаден от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) й е наложена „глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се твъри, че процесния ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, като се оспорва изцяло жалбоподателят да е извършил нарушението на правилата на КЗ, поради факта че към датата на нарушението е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което са приложени и писмени доказателста. Иска се ЕФ да бъде отменен и се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят Т. В С., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от адвокат М., с което не се възразява делото да се разгледа в тяхно отсъствие, поддържа се жалбата, иска се съда да 1 отмени издадения ЕФ като неправилен и незаконосъобразен и се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Изпратени са пълномощно и писмени бележки от главен юрисконсулт В П, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което същата следва да не бъде уважена, а ЕФ – потвърден изцяло, като закоосъобразен. Твърди се, че съобразно деказателствата, на 22.04.2021 г. процесното МПС е било без задължителния договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Направени са и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери атакувания ЕФ, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

На 22.04.2021 г. в 18:40 часа в град София, на бул. „П К. Я“ № , с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Черни връх”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, било заснето движението на лек автомобил марка „БМВ”, модел „118Д”, с регистрационен номер , собственост на Т. В. С. и било установено нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) тип „ARH CAM S1” под № 11743c7.

Преносимата система за контрол на скоростта, с която било установено била одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г., като било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Към процесната дата, преносимата система за контрол на скоростта била преминала последваща периодична проверка на 01.10.2020 г.

Въз основа на констатираното нарушение, бил издаден ЕФ серия Г № 0031880 от СДВР, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност Т. В. С. на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ и е за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/система, в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. Процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 05.05.2021 г.

Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № УРИ 433200-52991 от 19.05.2021 г.; ЕФ серия Г № 0031880; снимков материал, заснет от преносимата система за контрол на скоростта, тип „ARH CAM S1”, № 11743c7 на 22.04.2021 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство/система от 22.04.2021 г.; Протокол от проверка № 68С-ИСИС от 01.10.2020 г.; Ежедневна форма на отчет от 22.04.2021 г.; справка за собствеността на лекия автомобил; извадка от електронната система на СДВР за издаване и връчване на ЕФ; .; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-172 от 29.02.2016 г.

2 за утвърждаване на образец на ЕФ; Справка от Гаранционния фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към 22.04.2021 г.; сключена застраховка „Гражданска отговорност” от 15.06.2020 г. и плащания към нея; пълномощно в полза на адвокат М. от 12.05.2021 г.; Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021 г.; Молба от адвокат М. от 08.12.2021 г.; списък на направените разноски от жалбоподателя; писмени бележки от юрисконсулт П от 07.12.2021 г. и пълномощно в негова полза; известия за изпращане и доставяне.

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество същата се явява и основателна.

Съгласно чл. 647, ал. 3, изречение първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 18, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.

Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само реквизитите, посочените в чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. В съответствие с това, ЕФ следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В 3 случая обаче, въпреки, че процесният ЕФ съдържа мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, в ЕФ липсва описание на нарушението чрез посочване на съставомерните му признаци.

Единствено е посочено, че е „установено нарушение на КЗ”, което не представлява описание на нарушението. Поради това, съдът намира, че атакуваният ЕФ не съдържа всички законово изискуеми реквизити.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в чл.

189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържа всеки ЕФ. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, му е наложено наказание.

Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира нарушението по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил. От друга страна, липсата на надлежно описание на нарушението лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, като правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност.

Съдът счита, че дори само на това основание, обжалваният ЕФ следва да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество – има ли извършено административно нарушение на КЗ, в какво се изразява, правилно ли е квалифицирано и правилно ли е приложена съответстващата му санкционна норма.

Въпреки това, съдът намира за правилно да отбележи, че в конкретния случай административнонаказващият орган е представил доказателства, които не само, че не потвърждават правилността и законосъобразността на процесния ЕФ, а точно обратно – представят по несъмен начин факти за липсата на извършено нарушение от страна на жалбоподателя. От приложената към административнонаказателната преписка справка от Интернет страницата на Гаранциония фонд се установява, че към дата 22.04.2021 г., МПС с ДКН има активна застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие 15.06.2020 г. и крайна дата на покритие 15.06.2021 г. Този факт се потвърждава и от представената от жалбоподателя застрахователна полица за валидно сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При тези фактически данни е повече от очевидно, че към датата на описаното в ЕФ нарушение – 22.04.2021 г. процесното МПС е притежавало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което санкционирането му е неправомерно. Още по-абсурното в случая е твърдението на административнонаказващия 4 орган, изложено в писмените бележки, че от приложените доказателства се установява извършеното нарушение.

Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът констатира, че така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, а отделно от това е налице и некоректно приложение на материалния закон.

Ето защо, съдът намира, че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в това дело разноски за адвокатско възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 400 (четиристотин) лева, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно сключения Договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021 г., а искането на процесуалният представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд