Решение № 154 от 17.09.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ямбол, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева при участието на секретаря Ц. Х. Г. в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело № 20252300100202 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г.Г. - прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против Ж. Ж. К. от гр.*****, с която се иска поставяне на последната под запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор и подпомагане. В ИМ е изложено, че ответницата е с водеща диагноза "умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението" с придружаващи заболявания - Grand mal припадъци и детска церебрална парализа. До 2016 г. е отглеждана в семейството си, а на 27.07.2016 г. е настанена в социална услуга - първоначално в гр.Павликени, а след навършване на пълнолетие - от 26.03.2025 г. е настанена в Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания и защитено жилище за лица с умствена изостаналост гр.Ямбол, където се намира и понастоящем и където е напълно зависима от грижите на персонала, не е ориентирана за време и пространство, не борави с парични средства, с нарушения в комуникацията, интелекта и личностното развитие. Поради това се твърди, че ответницата не може да води самостоятелен живот и да се грижи сама за себе си и за делата си.

В срока по чл.131 ГПК за отговор на ИМ ответницата не е депозирала такъв.

В с.з. искът се поддържа от прокурор Б., който пледира съдът да постави ответника под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответника и извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

При проведен разпит на ответницата Ж. Ж. К. по реда на чл. 337 ГПК съдът констатира, че с ответницата не се създава контакт, същата е напрегната, неспокойна и не може да отговори на никакви въпроси.

ОТ разпитаните по делото свидетели, социалният работник в ЦНСТДУ - гр.Ямбол В. П. К. и работещата в дома Н. И. Д. се установява, че познават Ж. от датата на приемане на социалната услуга от м.март 2024 г., откакто е пристигнала в дома. Когато тя дошла в 1 дома била в същото състоянието. От оценката в Дирекция „Социално подпомагане“ и от медицинските документи тя е с решение на ТЕЛК, страда от умерена умствена изостаналост 100% трайна неработоспособност, с чужда помощ. Ответницата не говори, локализира само звуци, не реагира в повечето случаи и не изпълнява никакви заръки. Изцяло зависима е от персонала. Не се храни сама, храни се с пасирана храна, изцяло е на грижите на персонала в дома. Когато иска нещо, сочи с ръка или тръгва към желаното. Ж. не е посещавана от близки и роднини. Ежедневието й е организирано според дневния режим в услугата и според нейните индивидуални особености спрямо психичното и здравословното й състояние. В свободното си време стои в общо помещение заедно с другите. Не може да чете и да пише.

Не познава парите.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р А. А., по която е дадено заключение, че ответницата Ж. Ж. К. страда от Тежка умствена изостаналост и не е в състояние да се грижи за своите работи. Заболяването е от ранна детска възраст и състоянието не може да се подобри.

В с.з. вещото лице поддържа представеното писмено заключение, изготвено след направено психиатрично изследване на лицето.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК, с молба от близките роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение.Искът е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.

Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение. В Решение № 12 от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10 от 2014г. е прието, че недееспособността по чл.5 от ЗЛС следва да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото.

Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата страда от слабоумие - тежка умствена изостаналост, засягаща както интелектуално-паметовата дейност, така и редица базисни сфери на психичния му живот. Състоянието е необратимо и не може да се подобри, според вещото лице.

Второто необходимо условие наред с наличието на душевна болест е лицето да не може да се грижи за своите работи – правният критерий, преценката за който се прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се държи нормално. Не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и личните впечатления на съда от ответницата, безспорно се установи, че ответницата не може сама да се грижи за делата си. Тя се нуждае от подкрепа и получава такава от обгрижващите я в дома - Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания и защитено жилище за лица с умствена изостаналост 2 гр.Ямбол, където се намира и понастоящем и където е напълно зависима от грижите на персонала. Съдът намира, че ответницата не е в състояние да ръководи постъпките си, да се грижи за своите работи и да защитава своите интересите, не е способна да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобила.

С оглед на всичко изложено, ЯОС намира, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Последното се налага предвид констатираното заболяване у ответницата и невъзможността й да се грижи за правата си и да защитава интересите си.

С оглед изхода на делото, което е образувано по почин на прокурора, на основание чл.338, ал.4, изр.1 ГПК, вр. с чл.78, ал.11 ГПК и чл.83, ал.1, т. 3 ГПК държавната такса за производството остава за сметка на държавата. Същата не може да се възложи за заплащане от ответника.

Водим от изложеното,ЯОС

РЕШИ:

ПОСТАВЯ на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС Ж. Ж. К. от гр.*****, с ЕГН **********, под пълно запрещение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ямбол, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева при участието на секретаря Ц. Х. Г. в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело № 20252300100202 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г.Г. - прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против Ж. Ж. К. от гр.*****, с която се иска поставяне на последната под запрещение, тъй като страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи сама за себе си и за делата си, нуждае се от постоянен контрол, надзор и подпомагане. В ИМ е изложено, че ответницата е с водеща диагноза "умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението" с придружаващи заболявания - Grand mal припадъци и детска церебрална парализа. До 2016 г. е отглеждана в семейството си, а на 27.07.2016 г. е настанена в социална услуга - първоначално в гр.Павликени, а след навършване на пълнолетие - от 26.03.2025 г. е настанена в Център за настаняване от семеен тип на младежи с увреждания и защитено жилище за лица с умствена изостаналост гр.Ямбол, където се намира и понастоящем и където е напълно зависима от грижите на персонала, не е ориентирана за време и пространство, не борави с парични средства, с нарушения в комуникацията, интелекта и личностното развитие. Поради това се твърди, че ответницата не може да води самостоятелен живот и да се грижи сама за себе си и за делата си.

В срока по чл.131 ГПК за отговор на ИМ ответницата не е депозирала такъв.

В с.з. искът се поддържа от прокурор Б., който пледира съдът да постави ответника под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответника и извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

При проведен разпит на ответницата Ж. Ж. К. по реда на чл. 337 ГПК съдът констатира, че с ответницата не се създава контакт, същата е напрегната, неспокойна и не може да отговори на никакви въпроси.

ОТ разпитаните по делото свидетели, социалният работник в ЦНСТДУ - гр.Ямбол В. П. К. и работещата в дома Н. И. Д. се установява, че познават Ж. от датата на приемане на социалната услуга от м.март 2024 г., откакто е пристигнала в дома. Когато тя дошла в 1 дома била в същото състоянието. От оценката в Дирекция „Социално подпомагане“ и от медицинските документи тя е с решение на ТЕЛК, страда от умерена умствена изостаналост 100% трайна неработоспособност, с чужда помощ. Ответницата не говори, локализира само звуци, не реагира в повечето случаи и не изпълнява никакви заръки. Изцяло зависима е от персонала. Не се храни сама, храни се с пасирана храна, изцяло е на грижите на персонала в дома. Когато иска нещо, сочи с ръка или тръгва към желаното. Ж. не е посещавана от близки и роднини. Ежедневието й е организирано според дневния режим в услугата и според нейните индивидуални особености спрямо психичното и здравословното й състояние. В свободното си време стои в общо помещение заедно с другите. Не може да чете и да пише.

Не познава парите.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р А. А., по която е дадено заключение, че ответницата Ж. Ж. К. страда от Тежка умствена изостаналост и не е в състояние да се грижи за своите работи. Заболяването е от ранна детска възраст и състоянието не може да се подобри.

В с.з. вещото лице поддържа представеното писмено заключение, изготвено след направено психиатрично изследване на лицето.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК, с молба от близките роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение.Искът е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.