Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 10.02.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Административно дело 189/2025
Вид
Решение № 227
Подписан
10.02.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Ива Ковалакова-Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал.1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26- чл. 28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 1- ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26, ал. 7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26- чл. 28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 26- чл. 28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 67, ал. 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 67, ал. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
  • § 27, ал. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за счетоводството
  • чл.127 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 3, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 7, ал. 2, т. 4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 8, ал. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 3, т. 12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 1 · Търговски закон
  • чл. 15, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 1, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 1, ал. 3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 227

Разград, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700189 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на С. Г. К.- А. от [населено място] против Ревизионен акт (РА) № Р-03001724003780-091-001/ 17.03.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 77/ 12.06.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА са му определени допълнителни публични задължения за внасяне както следва: задължения за авансов и окончателен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 16 017, 00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 212, 42 лв.; задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 21 462, 31 лв. и лихва за забава от 7 723, 04 лв.; задължения за ДЗПО за самоосигуряващи се лица за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в размер на 7 250, 78 лв. и лихва в размер на 2 609, 09 лв.; задължения за ЗО на самоосигуряващи се лица за същия период в размер на 11 601, 26 лв. и лихва в размер на 4 174, 59 лв. Ревизията е проведена по реда и при условията на чл. 122 ДОПК.

В жалбата и по същество се сочи, че този акт се явява незаконосъобразен. Развиват се доводи, че РА е издаден при допуснати съществени нарушения, в противоречие на събраните доказателства и при превратно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че процесните вещи, предмет на извършените продажби, са получени в наследство от бабата на жалбоподателката и тя е била принудена да се раздели с част от тях поради затруднено финансово и материално положение на семейството. С оглед на това се иска от съда да отмени изцяло оспорения РА, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

І. По допустимостта на жалбата.

РА е обжалван от С. К.-А. по административен ред и с Решение № 77/ 12.06.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП - София е потвърден изцяло.

Решението е съобщено по електронен път на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) на 23.06.2025 г. (л. 28 от делото), като жалбата срещу РА е подадена на 07.07.2025 г. чрез Еконт. При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

ІІ. По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001724003780-020-001/ 30.07.2024 г. (л. 2 от пр.), изменена със Заповед (ЗИЗВР) № Р-03001724003780-020-002/ 31.10.2024 г. (л. 1824 от пр.), издадени от С. Й. Г.- началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- Варна, е възложено на С. А. Д. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. С. А. – главен инспектор по приходите да извършат ревизия на С. Г. К.- А. относно задълженията ѝ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г.; УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г., като е посочен и срокът, в който следва да приключи ревизията (до 02.01.2025 г.). Цитираните заповеди са издадени от оправомощено лице по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, видно от приложените Заповед № Д-752/ 03.04.2024 г. (л. 1830 от пр.) и Заповед № Д- 3002/ 30.12.2024 г. (л. 1829 от пр.). Същите са надлежно съобщени на жалбоподателката.

На 16.01.2024 г., при спазване на срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р-03001724003780-092-001/ 16.01.2025 г. (л. 1771- л. 1701 от пр.), връчен на ДЗЛ с приложенията към него на 20.01.2025 г. по електронен път (л. 1781- л. 1772 от пр.). В предоставения му срок не са подадени възражения от него. При тези данни е издаден Ревизионен акт № Р-03001724003780-091-001/ 17.03.2025 г. (л.1809- л.1791 от пр.), подписан от възложителя и ръководителя на ревизията.

Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани от техните издатели с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, което се установи при приобщаването им в проведените съдебни заседания.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да обуславят отмяна на РА. Жалбоподателката е била надлежно уведомена за започналото производство, като ѝ е предоставена възможност да участва в него и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Приходните органи са положили усилия за да съберат необходимите и относимите към спора доказателства, които са приобщени по предвидения в ДОПК ред.

Ревизията е проведена по особения ред, предвиден в чл. 122 - чл. 124 ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице предпоставките по чл. 122, ал.1, т. 1 ДОПК (до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация), чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (налице са данни за укрити приходи) и чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството).

Ревизиращите са приели, че през ревизирания период жалбоподателката е упражнявала търговска дейност по занятие от свое име и за своя сметка, представляваща по същество търговия със стоки, от която е получила облагаеми доходи. Сключените сделки са извършвани системно, постоянно и основно с цел печалба и намерение тя да е източник на постоянен (регулярен) доход. С оглед на това са приели, че лицето извършва дейност като търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, без да има регистрация и съответно е получило доход от независима икономическа дейност, който подлежи на облагане по правилата на чл. 26- чл. 28 ЗДДФЛ. Този доход е следвало да се декларира с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, каквито не са подадени от жалбоподателката. Липсата на подадени декларации за реализираните доходи обуславя и извода, че са налице данни за укрити доходи. За извършваната търговска дейност не е водена счетоводна отчетност и не са представени необходимите счетоводни документи.

С оглед на това правилно и обосновано е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и основата за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО следва да се определи по реда и при условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Ревизиращите са предприели и задължителните процесуални действия, като на 10.10.2024 г. (л.190) на ДЗЛ са връчени Уведомление № Р-03001724003780-139-001/ 08.10.2024 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК (л. 193- л.192 от пр.) и Уведомление № Р-03001724003780-113-001/ 08.10.2024 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК ( л. 189 от пр.), че основата за облагане с данък по ЗДДФЛ и определяне на дължимите осигурителни и здравни вноски за период 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. ще бъде определена по реда на чл. 122- 124а ДОПК и му е предоставен 14-дневен срок за представяне на становище и доказателства. На 28.10.2024 г. са подадени становище (л. 208 от пр.) и декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК (л. 201- л. 197 от пр.), в които е посочено, че източниците на реализираните доходи са от продажба на лични вещи, повечето от които получени в наследство и с цел да се освободи от многото излишни предмети, докато все още са читави и имат някаква стойност, защото няма възможност да ги съхранява при подходящи условия. Тази теза се поддържа от нея последователно както в хода на ревизията, така и пред съда.

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА

По правило органите по приходите (ОП) са длъжни да издадат своите актове при спазване на принципите за обективност (чл. 3 ДОПК) и законност ( чл. 2 ДОПК).По аргумент на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ДОПК те следва да установят безпристрастно всички факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на ДЗЛ в производствата по ДОПК, като административните им актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Тези факти трябва да са установени с доказателствата, събрани в хода на съответната ревизията и въз основа на тях ОП да формират своите правни изводи, като приложат закона точно и еднакво спрямо всички лица (по арг. на чл. 2, ал. 1 ДОПК).

Обстоятелството, че настоящата ревизия е проведена по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК не освобождава ОП от тези задължения и те са били длъжни да проведат обективно, пълно и всестранно разследване и да определят задълженията на жалбоподателката съобразно действително установените от тях факти в хода на ревизията.

Относно определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията е установено, че С. К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, което няма регистрация като ЕТ.

В периода 2019 г. – 2023 г. тя е регистрирана от „Еконт Експрес“ АД и „Спиди“ АД като изпращач на колетни пратки в значителен обем (общо 2 035 бр.), от които 220 бр. през 2019 г., 528 бр. през 2020 г., 548 бр. през 2021 г., 430 бр. през 2022 г. и 309 бр. през 2023 г.. По своя характер това са доставки в изпълнение на договорени продажби, в голямата си част сключени чрез платформи за онлайн обяви за продажби на стоки, като получателят е заплащал цената им чрез наложен платеж (НП). Сумите от наложените платежи по тези пратки са в размер на 16 924, 36 лв. за 2019 г., в размер на 38 130,78 лв. за 2020 г., в размер на 31 737,97 лв. за 2021 г., в размер на 34 319,02 лв. за 2022 г. и в размер на 26 432,32 лв. за 2023 г.. В хода на съдебното производство не са оспорени установените с РА брой сделки и съответно получените за тях суми.

При анализа на предоставената информация и документи от „Еконт Експрес“ АД, „Спиди“ АД, „Аукцион.БГ“ ООД, „Наспърс Класифайдс България“ ЕООД (olx.bg), „АЛО.БГ“ ЕООД и физически лица, получатели на доставките (М. Д., С. П., З. М., Р. Д., Р. М., К. Д. ) органът по приходите е приел, че С. К. е упражнявала стопанска дейност като търговец, макар и не регистриран по ТЗ, поради което и на основание чл. 26, ал. 7 във вр. ал. 1 ЗДДФЛ приходите от тази дейност следва да се облагат при условията на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Този извод се споделя и от съда.

Според чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ търговец е всяко лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи, с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Дори и да се приеме, че процесните вещи не са закупувани от жалбоподателката с цел да ги препродаде и сключените сделки не попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, то следва да се съобрази правилото на чл. 1, ал. 3 ТЗ.

В цитираната разпоредба е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Събраните доказателства установяват, че през процесния период данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е осъществило множество продажби на различни движими вещи (сувенири, свещници, чаши, чинии, подноси, прибори, ножове, магнетофонни ролки, касети и мн. др). Данните за вида на стоките, датата на изпращане, размерът на получените суми с НП, техният получател с ЕГН са обобщени в справка „Доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори_списък –Microsoft Eхcel“, съдържаща се в приложения диск към административната преписка.