Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1306 от 31.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 539/2023
Вид
Определение № 1306
Подписан
31.03.2023
В сила
31.03.2023
Състав
Марин Георгиев Маринов, Елина Пламенова Карагьозова, Мария Кирилова Терзийска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. Варна, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500539 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 16856/06.03.2023 г., подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54 , срещу разпореждане № 5552/12.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 16234/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 85751/12.12.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Т. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** за сумата от 252.31 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 7053198621/27.08.2021 г. при лихвен процент от 31,59 % за периода 05.06.2022 г. – 01.12.2022 г.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че върху просрочената главница се дължи законна лихва за забава, като допълнително банката за срока на забавата е начислила възнаграждение в размер на договорната лихва върху просрочената главница, което като представено като лихвен процент е 31.59% /21.59% договорна лихва + 10% законна лихва/. Излага се, че на банката се дължи договорната лихва за просрочие, като възнаграждение за ползваните парични средства. По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

1

Настоящия състав на съда приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Т. К. за сумата от 18 956.05 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница, сумата от 1 900.17 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.06.2022г. до 26.10.2022 г. и сумата 252.31 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочена главница при лихвен процент от 31.59 % за периода 05.06.2022 г. – 01.12.2022г., които вземания произтичат от сключен Договор за потребителски кредит № 7053198621/27.08.2021 г. Към заявлението е представен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги от 01.12.2022 г. към договора за потребителски кредит.

Заповед за изпълнение е издадена за сумата от 18 956.05 лева главница, сумата от 1 900.17 лева - договорна лихва, като с разпореждане № 5552/12.02.2023 г. заявлението е отхвърлено за сумата от 252.31 лева, обезщетение за забава за посочените по-горе периоди.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна в частта за сумата от 252.31 лева Представеното извлечение от счетоводна книга удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за тази сума срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени / 3 бр., включващи главница, ведно с лихви/, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви и неутойки.

Въпреки изложеното съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за обезщетение за забава в претендирания размер. В случая е сключен договор за потребителски кредит, който попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Наведени са твърдения, че кредитополучателят е изпаднал в забава считано от 26.10.2022 г. за вноските по погасителен план, които включват главница и лихви.

Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал. 2 на цитираната норма изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно.

Според уточнението, направено с молба вх.№ 4590/20.01.2023 г. на заявителя, в чл.15.1 от договора е предвидено, че при забава на длъжника за плащане се прилага лихвен процент съгласно чл.9 от същия, а именно законна 2 лихва /основен лихвен процент +10 пункта/ и договорна лихва от 21.59 %, като общият им размер се равнява на 31.59 %. Този лихвен процент е приложен върху всяка една просрочена вноска, включваща главници и лихви при формиране на сумата от 252.31 лева.

Посочената уговорка имаща характер на неустоечна клауза е нищожна, поради предвиждане на по–голям размер на обезщетение за забава над законния лимит, тъй като е в пълно противоречие с нормата на чл. 33 от Закона за потребителския кредит. По нищожна клауза не се дължи.

За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че договорната лихва за просрочие се дължи като възнаграждение за ползваните парични средства. Договорна лихва /възнаграждението или печалбата на кредитора за предоставените средства/ е начислена и претендирана от страна на банката за сумата от 1 900.17 лева. Повторното начисляване на „договорна лихва“ при просрочие представлява санкция за забавата на длъжника. Такава функция притежава неустойката, но не и договорната лихва, поради което начислената „договорна лихва за посрочие“ представлява неустойка.

С оглед изложеното, съдът намира, че заявлението по чл. 417 от ГПК в коментираната му част се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт, постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5552/12.02.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 16234/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. № 85751/12.12.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Т. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** за сумата от 252.31 лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 7053198621/27.08.2021 г. при лихвен процент от 31,59 % за периода 05.06.2022 г. – 01.12.2022 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3