Решение № 657 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря М. Г. Минова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501382 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение №224/19.08.2024г. по гр.д. №299/2022г. на Окръжен съд – Кюстендил е осъдена Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.

“Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Ц. Г. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 30 000 лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на различни по вид травматични увреждания, причинени в резултат на станало на 26.07.2019 г. ПТП с управляван от К. Н. Н. лек автомобил, марка и модел „Дачия Сандеро“, с държавен регистрационен № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 403,63 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на медикаментозно лечение, извършени прегледи, консултации и изследвания от медицински специалисти във връзка с претърпените травматични увреждания, както и транспортни разходи за осъществен превоз с линейка, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 15.04.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 7 098.40 лв. деловодни разноски, от които 1 250 лева заплатена държавна такса, 1 544.40 лева възнаграждения за вещи лица по назначената комплексна съдебно – медицинска експертиза; 304 лева – възнаграждение за вещо лице по 1 назначената съдебна автотехническа експертиза и сумата от 4 000 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана ВЖ от пълномощник на ЗК "Лев Инс" АД, в която са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Извършен е анализ на доказателствения материал и са направени фактически констатации, които според страната се извеждат от него и не съвпадат с приетите от първоинстанционния съд. Оспорва се несподелянето на възражението за съпричиняване на вредите от ищеца, като застрахователят поддържа, че той е пресякъл пътното платно извън пешеходната пътека и така фактически е създал условия за ПТП – то.

Самостоятелни възражения са формулирани и по приложението на принципа за справедливо обезщетение, като според застрахователното дружество, съдът неправилно е отчел различните фактори, който имат отношение към индивидуализацията на паричния му еквивалент.

Въз основа на изложеното ЗК "Лев Инс" АД иска решението да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени исковете, а ако не бъде възприето това, да бъде постановено ново решение, с което да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера от 7 500лв.

Претендират се съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Препис от същата е връчен на ищеца Ц. Л., който чрез процесуалния си представител адв. Т. е представил отговор на ВЖ по чл. 263 от ГПК. В него излага съображения за несъстоятелност на възраженията на застрахователя.

Въз основа на тях иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски за процесуална защита в настоящата инстанция.

Предмет на разглежда в делото са и частни жалби на двете спорещи страни срещу определение №801/10.12.2024г. по гр.д.№299/2022г. на КОС, с което е изменено Решение № 224/19.08.2024 г., в частта за присъдените деловодни разноски, като са намалени дължимите деловодни разноски от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: област София /столица/, община Столична, гр. София, п.к. 1700, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, на Ц. Г. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, от 7 098, 40 лева на 6 180, 89 лева, включващи и разноски за адвокатско възнаграждение, като са намалени разноските за адвокатско възнаграждение от 4 000 лева на 3082, 29 лева.

С ЧЖ „ЛЕВ ИНС“ АД иска да се определи възнаграждение за адвоката на ищеца, което да е в минималния размер по Наредба №1/2004г. към датата на договаряне между страната и пълномощника й – 2022г., който възлиза на 890 лв. Ето защо иска да бъде намалено присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение от 3 082, 29 лв на 890 лв.

В частната си жалба Ц. Г. Л. – чрез адв. Т. иска да бъде завишено определеното в решението по делото възнаграждение от 3 082, 29 лв на 4 000 лв. Твърди, че този размер произтича от факта, че възнаграждението следва да отчита, както положения труд от адвоката, така разноските за пътни, командировачни и други.

2

Във въззивното производство не са приобщавани нови доказателства, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

Видно е от доказателствата, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което е прекратено поради смъртта на пречинителя му К. Н. Н.. Въз основа на събрани в това производство доказателства и на доказателствата в настоящото е изготвена съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж. Ф. К.. В експертното заключение той приема, че механизмът на настъпване на ПТП се е осъществил, като на 26.07.2019 г., около 20:00 часа, лек автомобил марка и модел „Дачия Сандеро“, с рег. № ***, управляван от К. Н., се е движил в гр. Дупница по ул. „Свети Иван Рилски“ в посока от центъра на града към с. Джерман, в участъка между отклонението за ЖП Автогара-Дупница и бул. „Аракчийски мост“ със скорост около 12,30 м/сек (около 55 км/час). Приел е, че по същото време на същият път отляво надясно перпендикулярно на посоката на движение на автомобила, пешеходецът Ц. Г. Л. е предприел пресичане на улицата на обособено за това място - пешеходна пътека тип „8.1 - Зебра“, намираща се непосредствено след отклонението за магазин „Кауфланд“. Заключава, че водачът на автомобила и пешеходецът са имали възможност за пряка видимост помежду си в момента, в който последният е започнал да пресича пътното платно, а ударът е настъпил по дължината на пътното платно, като предната част на автомобила е ударил дясната страна на пешеходеца. Първоначалният контакт за автомобила е бил в предната броня в областта на регистрационния номер, а за пешеходеца в десния долен крайник в областта около коляното.

Експертът приема, че водачът на автомобила е задействал спирачната система и е спрял на 24,40 метра от мястото на удара. Поради това, че ударът е бил под масовия център на тялото, същото е придобило ъглова скорост, при което се е завъртяло и паднало върху предния капак, като главата е достигнала до средата на предното ветрово стъкло. Последвало е падане на тялото странично от превозното средство в резултат на предварителната скорост на пешеходеца в перпендикулярно направление спрямо траекторията на автомобила.

Изчислил е, че опасната зона за спиране на автомобила при фактическата му скорост на движение е 35, 40м. Експертът инж. К. определя, че скоростта на автомобила преди удара е била около 55 км/час. Заедно с това е изчислил, че опасната зона за спиране на автомобила при движение с разрешената в пътния участък скорост от 40км/ч е 22, 32м.

Пояснено е, че от техническа гледна точка причина за произшествието е движение на превозното средство и пешеходеца по пресичащи се траектории, както и нарушаване на правилата за движение по пътищата. Във връзка с отговора на въпроса, вещото лице е изследвал можел ли е водачът на МПС-то, ако е шофирал с разрешената в процесния пътен участък скорост, да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП чрез спиране в следните варианти на движение на пешеходеца - спокоен ход; бърз ход, спокойно бягане и бързо бягане, като уточнява че разглежда всички хипотези, поради липсата 3 на данни за начина на движение на пешеходеца.

Същият е дал отговор, че водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието във вариантите на движение на пешеходеца със спокоен ход, с бърз ход и при спокойно бягане, но не и във варианта бързо бягане.

Крайните изводи по въпроса възможно ли е било технически водачът на автомобила да предотврати настъпването на ПТП – то чрез спиране, при реалната му скорост на движение от 55км/ч при четирите варианта на движение на пешеходеца, са идентични, както при движение с разрешената скорост. Водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието във вариантите на движение на пешеходеца със спокоен ход, с бърз ход и при спокойно бягане, но не и във варианта бързо бягане.

Вещото лице е категорично, че от материалите по делото и огледа на място се определя, че на мястото на настъпване на процесното ПТП е имало пешеходна пътека тип М8 /зебра/. Констатирал е, че участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП е прав и без завои, че произшествието е настъпило през светлата част от денонощието, при добри атмосферни условия и при липса на данни за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на участниците в ПТП един към друг, като геометричната видимост за водача и пешеходеца един към друг е около и над 100м. Преди удара пешеходецът е изминал 2,20 метра по лентата на движение на лекия автомобил, като времето за изминаване на това разстояние е 1, 39сек. при спокоен ход; 1, 17 сек. при бърз ход, 0, 75 сек. при спокойно бягане и 0, 51 сек. при бързо бягане, поради което времето за реакция, с което е разполагал водачът на автомобила е технически недостатъчно, за да спре и избегне настъпване на сблъсъка.

Въззивният състав, поради обстоятелството, че не разполага със специални знания в областта на медицината счита, че следва да се позове на анализа на медицинска документация, направен в комплексната съдебно – медицинска експертиза, изпълнена от вещи лица със специалност ортопедия и травматология, уши нос, гърло и отоневрология, както и неврохирург. От същата се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил при групи травматични увреждания. Първата е черепно-мозъчна травма състояща се от мозъчна контузия със средна степен на тежест; дискретно набелязани линейни хиперденсни зони в мозъчните сулкуси /бразди/ двустранно париетално /теменно/ - лекостепенен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /субарахноидален/; травматично контузионно - кръвоизливно огнище в левия слепоочен /темпорален/ дял на мозъка без компресионнодислокационен синдром; счупване на основата на черепа в зоната на средна черепна ямка вдясно; лека импресия на външната ламина на дясна челна кост; лека дехисценция на челно-теменния шев на черепа; линейно счупване на дясната теменна /париетална кост на черепа; линейно счупване на голямото крило на дясна клиновидна/сфеноидална/кост на черепа и разкъсно-контузна рана в дясната челна/фронтална/ област на главата.

Втората група травми са обобщени като травматична увреда на слуховия 4 апарат състояща се от централен отоневрологичен синдром; субективен шум в ушите; главоболие; смесена звукопроводна и невросензорна загуба на слуха двустранна; левостранно комбинирано намаление на слуха.

Третата група са травмите на опорно-двигателния апарат състоящи се от изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на дясната коленна става с вътреставен излив, с болезнени движения и без рентгенови данни за счупване на костните елементи образуващи ставата; екскориации по кожата на дясна лакътна става и десен долен крайник.

Експертите установяват, че по своя вид и тежест получените от ищеца травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика:

1.Мозъчната контузия средна степен на тежест в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий, временно разстройство на здравето опасно за живота самостоятелно. Опасността при тази травма е за периода, в който е съществувало травматичното контузионно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен дял на мозъка, не е показало тенденция за увеличаване и развитие на компресионно-дислокационен синдром с изместване и притискане на мозъчни части.