Решение № 1205 от 18.08.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

……………………………..,

В.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 3131/2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.159 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалбата на „А. М.“

ЕООД, представлявано от управителя Д.С.А. срещу ревизионен акт № Р-03000318003990-091-001/05.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с решение №225/07.10.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В., с който са установени задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди: м.08/2016г., м.09/2016г., м.10/2016г., м.05/2017г., м.06/2017г., м.07/2017г., м.08/2017г. в общ размер от 89 552.99 лева и лихви в общ размер 20 955.52 лева.

В жалбата срещу ревизионния акт се оспорват вменени задължения по ЗДДС в следствие на отказан данъчен кредит в общ размер 89552.99 лв. и определена дължима лихва в размер на 20955.52 лв., за данъчни периоди м.08, 09, 10 - 2016г. и м.05,06,07,08 - 2017г. в т.ч. установените допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от м.08, 09 и 10/2016 г. и д.п.м.м.05,06,07 и 08.2017г. Възразява се срещу непризнатия данъчен кредит по фактура № *********/30.12.2016 г. и фактура № **********/30.12.2016г. Иска се ревизионният акт да бъде изцяло отменен и в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски.

В писмените бележки на жалбоподателя чрез адв. И.С. с вх.№ 8652/21.07.2020г. се иска съдът да възприеме неоспореното заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че наличните стоки по процесните фактури към датата на регистрация по ЗДДС са в размер на 106 296.96 лева, за които е начислен ДДС от доставчика в размер на 21 259.39 лева. Твърди се, че стоките предмет на процесните фактури са били или продадени към 31.12.2016г. или върнати на доставчиците въз основа на кредитни известия.

Заявява се, че за периода след регистрацията по ЗДДС дружеството е извършило облагаеми доставки в размер на 191 623.01 лева, за които е начислило ДДС в общ размер от 38 324.61 лева. Уточнява се, че с жалбата е оспорен само част от непризнатия данъчен кредит в размер на 597.39 лева от целия размер на ДДС от 1906.41 лева за д.п.м.05/2017г. по фактура № *********/30.12.2016 г. съответстваща на ДДС доставените материали и услуги, които дружеството е получило след регистрацията си по ЗДДС и е използвало в облагаемата си дейност.

Ответникът – директора на дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3740.17 лева. В писменото становище с вх.№ 9338/03.08.2020г. се иска съдът да има предвид, че ССЕ е ирелевантна за спора, защото формулираните въпроси касаят единствено данни съдържащи се в складовия софтуер, като вещото лице е уточнило, че складовия софтуер е част от счетоводството на дружеството – аналитична част на счетоводна сметка 304 „Стоки“ и наличността на стоките може да се установи само по счетоводни данни, каквито липсват, с което е нарушено изискването по чл.9 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството, тъй като дружеството не е организирало счетоводната си отчетност по начин да осигурява синтетичност и аналитичност на счетоводна сметка 304 „Стоки“. Подчертава, че е налице разминаване в данните от складовия продукт и от счетоводството - наличност по сметка 304 съгласно оборотните ведомости към първо число на всеки от месеците от август до ноември включително. Тези установени разминавания не са опровергани от приетата ССЕ, тъй като вещото лице е съпоставило само данни за продажбите но не и за наличностите.

Изтъква, че по всички процесни фактури е налице самостоятелно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл.71 т.5 във връзка с чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС .

Решение №225/07.10.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В., с което е потвърден ревизионен акт № Р-03000318003990-091-001/05.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. е съобщено на „А. М.“ ЕООД на 28.10.2019г. видно от приложената електронна разписка. Жалбата срещу него е изпратена по пощата на 08.112019г. видно от пощенското клеймо върху представения плик. Следователно, оспорването е направено в законоустановения срок от лице с правен интерес пред надлежния съд срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустимо.

В хода на ревизията на „А. М.“ ЕООД е установено следното:

Жалбоподателят е отразил в СД за ДДС за д. п. м.05.2017 г. с право на пълен данъчен кредит фактура № **********/30.12.2016г, издадена от „А. Зл. п.“ ЕООД. Същата е с предмет на доставката комисионна по договор и префактурирани разходи за 2016 г. /стр. 89/. Към фактурата е приложен опис /стр.88/. Органът по приходите е констатирал, че в самия опис към фактура № **********/30.12.2016г. не са посочени номера на фактури и имена на доставчици, не са посочени количество, вид и стойност на материалите съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1. т. 9 от ЗДДС. Установено е, че жалбоподателят не притежава документ, който отговаря на разпоредбите на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС съобразно изискванията на чл. 71. т. 5 от ЗДДС. Във фактурата е посочена дата на данъчно събитие 30.12.2016г. - когато обектът на дружеството вече не извършва дейност, а представените фактури от предходните доставчици на „А. Зл. п.“ ЕООД /приложени към възражението срещу РД/ са с дати, преобладаващо в периода от м.04.2016г. до м.08.2016г. Констатирано е, че представените фактури по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с описа към фактура № **********/30.12.2016г.

Същите са издадени преди регистрацията на ,,А. М.“ ЕООД по ЗДДС - 16.08.2016 г.

Констатирано е, че по-голяма част /90%/ от документираните разходи на материали, консумативи и др. на стойност 9532.08лв., са извършени преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, а именно през месеците 04.05.06, 07, 08.2016г.

Установено е също, че от жалбоподателя не е подаден регистрационен опис на наличните активи към датата регистрация по ЗДДС.

С оглед гореизложеното и на основание чл.

74 ал. 2 от ЗДДС. във вр. с чл. 71 т. 5 и чл. 114 ал. 1. т. 9 от ЗДДС, органът по приходите е установил, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1906.41 лв. върху данъчна основа в размер на 9532.08лв. /само по отношение на префактурираните разходи/ за д.п.м.05.2017 г. по фактура № **********/30.12.2016г., издадена от „А. Зл. п.“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че „А. М.“

ЕООД през д.п.м.м.08.09 и 10.2016 г. и м.м.06.07 и 08.2017 г. е ползвало право на данъчен кредит по 8 бр. фактури, издадени от

„А. Зл. п.“ ЕООД, подробно описани на стр.5 в обжалвания РА.

При извършената насрещна проверка на „А. Зл. п.” ЕООД, обективирано с ПИНП № П-03000318192495-141-001/12.12.2018 г.

/стр.З50-351 / и представени писмени обяснения от ревизираното лице, е установено, че по силата на договор от 01.04.2016 г. /стр. 342-343/ стоките са доставяни директно в обекта на „А. М.“

ЕООД от доставчиците на „А. Зл. п.“

ЕООД, като транспортът е бил за сметка на същите. Констатирано е, че стоките са получавани в търговския обект на ревизираното лице, влизали са в оборота на супермаркета и са били обект на продажба значително по-рано от датата на издаване на фактурите от „А. Зл. п.“ ЕООД. Съгласно представените описи към фактурите е установено, че фактурите за извършените доставки от „А. Зл. п.“ ЕООД са издавани с няколко месеца закъснение, в нарушение на чл.113 ал.4 от ЗДДС - фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Констатирано е, че в описите към фактурите не са посочени вид, количество и стойност на стоките съгласно изискванията на чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС, а представляват опис на фактури и кредитни известия, издадени на „А. Зл. п.“ ЕООД от доставчиците на стоки и доставени от тях в супермаркет „А. М.“. Стоките по процесните фактури са доставяни в търговския обект на „А. М.“ ЕООД от доставчиците на „А. Зл. п.“ ЕООД, както следва:

-по фактура № 334 /30.08.2016 г. през м.05.2016 г.

-по фактура № 335/30.08.2016 през м.06.2016 г.

-по фактура № 336/30.08.2016 г. през м.07.2016 г.

-по фактура № 349 /30.09.2016г. през м.07.2016 г.

-по фактура № 363/28.10.2016 г. през м.07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м.м. 05,06,07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м. 07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м.м.06, 07 и 08, 09, 10, 11 и 12/2016 г., което е онагледено на стр. 10 от РД.

Органът по приходите е констатирал, че се касае за стоки, консумативи и услуги, доставени през месеци 05,06,07 и 08.2016 г., а издадените фактури от „А. Зл. п.“ ЕООД към „А. М.“ ЕООД са от м.08,09,10 и 12.2016 г. - след регистрацията на дружеството по ЗДДС на 16.08.2016г. От ревизираното дружество не е подаден регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация по реда на чл.103, ал.2 от ЗДДС /отм., редакцията към проц. период/ във връзка с чл.74 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, който дава право на приспадане на данъчен кредит за налични към датата на регистрация активи. Установено е, че преди датата на регистрация по ЗДДС жалбоподателят е получил фактури за стоки само от „К. Кабаре“ ООД за тютюневи изделия.

С оглед гореизложеното е направен извод, че по-голяма част от фактурираните стоки от „А.

Зл. п.” ЕООД са реализирани преди 16.08.2016г. - датата на регистрация по ЗДДС. Отчетените продажби по ЕКАФП в търговския обект от започване на дейността за периода от м.05.2016г. до 15.08.2016г. включително /преди датата на регистрация по ЗДДС/ са в размер общо на 412337.90лв. /стр. 507/. Констатирано е, че по-голяма част от фактурите за доставка на стоките от „А. Зл. п.“ ЕООД са издадени след продажбата на същите от „А. М.“ ЕООД.

Органът по приходите е установил, че не е изпълнена нормата на чл. 71. т. 1 от ЗДДС за притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл. 1 15 от ЗДДС. т.к. фактурите от „А. Зл. п.“ ЕООД са издадени след датата на регистрация на ревизираното дружество по ЗДДС. Освен това, от „А. М.“ ЕООД не с подаден регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация по реда на чл.103 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.74 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗДДС, който дава право на приспадане на данъчен кредит за налични към датата на регистрацията активи.

Относно фактура №**********/30.12.2016г. с данъчна основа 130000.00лв и ДДС 26000.00лв.

/стр.466/, отразена в дневника за покупките за д. п. м.

08.2017г., органът по приходите е констатирал следните факти и обстоятелства: въз основа на представените описи към фактурата на фактури от предходни доставчици на „А. Зл. п.“ ЕООД, доставяли стоки в търговски обекти на „А. М.“ ЕООД, е установено, че са отразени доставки по фактури от месеци 08, 09, 10, 11 и 12.2016г. - след регистрацията на „А. М.“ ЕООД по ЗДДС. В същия опис към фактура № **********/30.12.2016г.

/стр.465/ са отразени и кредитни известия от същите доставчици за върната обратно стока в края на сезона след приключване търговската дейност на дружеството за отчетния период. Направен е анализ на доставките и е констатирано, че действителната стойност на доставените стоки след регистрацията по ДДС е в размер на 23138.62лв и ДДС в размер на 4627.72лв. В тази връзка по фактура № **********/30.12.2016г. не е признат ползвания данъчен кредит в размер на 21372.28лв. (26000.00 лв. - 4627.72 лв.) върху данъчна основа 106861.38 лв. (130000.00 лв. – 23138.62 лв.) - стр. 510-508.

Предвид гореизложеното и на основание чл.74 ат.2 от ЗДДС органът по приходите е установил, че не е налице право на данъчен кредит по данъчни периоди, както следва:

- за д. п. м.08.2016г. непризнат данъчен кредит в размер на 17675.60лв. върху данъчна основа 88378.00лв. по фактури № 334/30.08.2016г. /стр.104/, № 335/30.08.2016г. /стр. 105-106/ и № 336/30.08.2016 г. /стр. 107/;