Определение № 1549 от 13.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002902097 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД срещу решение № 341 от 12.06.2023 г. по т.д. № 133/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което след отмяна на решение № 500464 от 13.07.2022 г. по т.д № 551/2020 г. по описа на РС- Разлог, са уважени предявените от „Мултинвест“ ООД срещу „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 20 887, 40 лв., представляваща стойността на доставена стока - дървесен чипс, по сключен договор № ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., за която сума са издадени фактури № 12/03.01.2019 г., № 14/06.02.2019 г. и № 15/18.2.2019 г., и за сумата 1 224,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2019 г. до 17.10.2019 г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2019 г. до окончателно й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1325/12.3.2020 г. по ч.гр.д. 1163/2019 г. по описа на РС – Разлог, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, които са имали за последица постановяването на необоснован съдебен акт. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е отговорил на доводите на страните. Поддържа, че съдът е основал е решението си единствено на представени по делото счетоводни фактури, без да извърши преценка дали е налице редовност в счетоводните 1 записвания, с което се е отклонил от практиката на ВКС. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото заедно и поотделно, без да преиначава свидетелските показания и да обсъжда избирателно само част от тях, като игнорира друга част, касаеща релевантни за спора факти.

2. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването в дневника за покупко-продажби и справка декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит представлява ли недвусмислено признание за възникването и размера на задължението по фактурата, за факта на доставка, в случай че не е установена редовността на счетоводните записвания?

3. Дали въпреки изричните възражения на длъжника срещу вземания, обективирани в издадени от негов кредитор фактури, отразяването на фактурите в счетоводството му, включването им в дневника за покупкопродажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, представляват недвусмислено признание на факта на доставка и приемане на стоката, което от своя страна е основание за плащане на цената?

4. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването в дневника за покупко-продажби и справка – декларация по ДДС и ползването на данъчен кредит, представлява ли недвусмислено признание на факта на доставка и получаване на стоката, в случай че за доставките липсват съпътстващи счетоводни документи, регистрация и вписвания в дружеството?

Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Мултинвест“ ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

2

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, че са сключили договор № ТБ ДС – 001/08.10.2018 г. за доставката на дървесен чипс, видно от т. 1.11 от който „Топлофикация Банско“ ЕООД като възложител възлага, а „Мултинвест“ ООД като изпълнител приема да изпълни срещу заплащане доставка на алтернативно гориво – биомаса /дървесен чипс/ в общ обем по договора от 2 222,064 куб.м. с място на доставка - работната площадка гр. Банско, Топлоцентралата. Счел е, че в представените от ищеца фактури № 12/03.01.2019 г., № 14/06.02.2019 г. и № 15/18.02.2019 г. за получател е посочен „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, а за доставчик „Мултинвест“ ЕООД; че са подписани от двете дружества, като в тях за основание е изписан „Договор ТБ-ДС 001/08.10.2018 г.“ с посочено съответното количество на биомасата и дължимата за него сума за плащане, както следва: фактура № 12/03.01.2019 г. -доставено количество е 492 куб.м. на стойност 18 597,60 лв., фактура № 14//06.02.2019 г. - 270 куб.м. на стойност 10 206 лв.; и фактура № 15/18.02.2019 г. - 63 куб.м. на стойност 2 381,40 лв.

Приел е, че от заключението на събраната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са осчетоводени от ответното дружество „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, включени са в дневника за покупки и в справка - декларация по ДДС, представени от дружеството в НАП за м. януари и февруари на 2019 г., като е ползван данъчен кредит по тях. Отчел е, че вещото лице е посочило, че фактурите са отразени от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД и в оборотната ведомост за съответните месеци, в годишната оборотна ведомост за 2019 г., в годишния баланс за 2019 г., в годишния финансов отчет за 2019 г. и в отчет за приходи и разходи към него за 2019 г., всички подадени от дружеството в НАП. Позовал се е на заключението на експерта, че към 31.12.2019 г. „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД има неплатени задължения в размер на 192 000 лв., в които се включват и неразплатените процесни фактури. Кредитирал е заключението на вещото лице и в частта, с която е установило твърдените от ищеца две частични плащания по първата фактура, като от стойността по фактурата от 10 297,60 лв., остават неплатени 8 300 лв., към които като се прибавят и сумите по останалите две фактури от 10 206 лв. и 2 381,40 лв., се получава претендираната от ищеца сума в размер на 20 887,40 лв.

В отговор на възраженията на ответника въззивният съд е посочил, че купувачът дължи цената по процесните фактури, не защото продавачът е издал данъчните фактури, а защото е доставил стоката. Подчертал е, че преценката дали фактурата отразява факта на получаване на стоката от страна на купувача следва да бъде извършена конкретно по всяко дело. Допълнил е, че фактурата може да е доказателство, както за доставката на стоката, така и за сключен между страните договор за търговска продажба, в случай че отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Приел е, че с процесните фактури се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на доставки по сключения между страните 3 договор в количествата и стойностите визирани във фактурите. Посочил е, че доказателствената сила на фактурата като писмен документ се определя от закона – чл. 178, ал. 1 ГПК, и като частен документ установява факта на писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. Изтъкнал е, че процесните фактури са двустранно подписани, т.е. всяка от тях съдържа изявление на „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД за доставянето на биомаса в изпълнение на сключения с ищеца договор, който е изрично вписан във фактурите като основание за издаването им, на посочените количества и за посочената в тях стойност. Счел е, че според т. 4.1. от процесния договор стойността на доставената по него биомаса се заплаща в 30 - дневен срок след представяне на подписан двустранен приемо –предавателен протокол за извършена доставка и фактура. Подчертал е, че след като е договорено стойността да се заплаща след доставка и издаване на фактура, и по делото се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответника, то тезата на „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, че осчетоводяването им е „предварително сторено“ с цел очаквани доставки, е голословна и противна на договореното с договор ТБ ДС – 001/08.10.2018 г., като е добавил и че не се излагат съображения какво е наложило твърдяната от ответника „предварителност“.

Обобщил е, че като се има предвид, че по делото не с процесните фактури се създава между страните облигационно правоотношение, а заради съществуването на такова и в изпълнение на поетите по него права и задължение са издадени фактурите, които са подписани и от двете страни и осчетоводени от тях, и че е уговорено с издаването на фактурите да възникне задължение за плащането им, то приема, че претендираната за плащане биомаса е доставена, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащането . Добавил е, че няма друго логично обяснение за подписването на фактурите и осчетоводяването им от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД.

Обосновал е изводите си и с представените по делото от ищеца и приети като писмени доказателства товарителници и стокови разписки, съставени във връзка с предаването на процесните количества дървесен чипс. Посочил е, че същите са подписани от работещи в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, които са получавали дървесен чипс, не само от ищцовото дружество. В тази насока се е позовал на представена от НАП справка за периода 08.10.2018 г. 18.02.12019 г., от която е видно, че лицата Георги Мишков, И. Чонгов, И. К., Гергана Кехайова – Чучукова, Марин Мунин, Радослав Манов, Лазар Паньов, Димитър Мунин и Димитър Котирков са работили в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД. Подчертал е, че вещото лице по приетата графическа експертиза в заключението си е посочило подписите по всяка една от стоковите разписки и товарителници на кое от посочените в справката от НАП за работещи при ответника лица принадлежи. Изтъкнал е, че предвид последното заключение не кредитира показанията на свидетелите на ответника Паньов и Манов, в частта, в която като сочат фирмите, които са доставяли чипс, изрично посочват, че „Мултинвест“ ООД не измежду тях, доколкото от графическата експертиза се установява, че тези свидетели също са подписвали някои от приложените от ищеца документи при доставката на биомаса по процесния договор. Обобщил е, че именно предвид съдържащите 4 се подписи за получател в представените от ищеца стокови разписки и товарителници, които са на лица, работещи в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, обсъдени във връзка със сключения между страните договор за доставяне на дървесен чипс, както и с установените обстоятелства по подписване на процесните фактури от „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД, осчетоводяването им и ползването на данъчен кредит от дружеството, се установява по един несъмнен и категоричен начин извършването на доставките от ищеца на дървесния чипс в количествата, отразени в процесните фактури. Счел е, че възражението на получателя, че стокови разписки и товарителници не са подписани от представители на дружеството - получател, не води до друг извод, тъй като от показанията на свидетелите, ангажирани от самия ответник се установява, че те също са разписвали такива документи. Посочил е, че св. Паньов /който работи от 15 г. в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД като оператор на котли/ сочи, че ако е подписал стоковите разписки, значи ги е виждал, а св. Котирков /който през 2018 г. - 2019 г. е работил като началник смяна диспечер/ заявява, че „стокови разписки са се подписвали при приемане на чипса“. Подчертал е, че и за двамата свидетели графическата експертиза установява, че са се подписвали върху някои от документите за доставка на чипса. Приел е, че от тези действия на работещите в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД и невъзможността без тяхно присъствие да има разтоварване на дървесния чипс, което категорично се установява от показанията им, следва, че доставките са извършени. Добавил е, че действията на работещите в „Топлоснабдяване Банско“ ЕООД по приемане на доставките, след като не са изрично оспорени веднага след узнаването им на основание чл. 301 ТЗ, се считат за потвърдени от дружеството.