Решение № 11 от 24.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Йовчева при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Н. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254100600009 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 НПК.

С Определение от 18.12.2024г., постановено по НОХД 271/2024 г., по описа на Районен съд – ***, в производство по реда на чл. 383, ал. 2, във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1, предл. 3 от НПК, във вр. с чл. 343б, ал.5, във вр. с ал. 1 НК, решаващият съд е постановил отнемане в полза на държавата ½ от собствеността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по настоящото производство, а именно лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № ***, с рама № ***, намиращ се към 16.09.2024 г., в режим на семейна имуществена общност на К. Т. Т., с ЕГН ********** и С.Л.Т., ЕГН **********. При това първостепенният съд е осъдил К. Т. Т.о, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд ***, сумата от 663,75 лева /шестстотин шейсет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща ½ от стойността на превозното средство, послужило за извършване на престъпление, както и 5,00 лева /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу посоченото определение, в законоустановения срок, е постъпила въззивна частна жалба от адв. М. Д., в качеството и на защитник на К. Т. Т.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изложените твърдения. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което да не се извършва разпореждане с превозното средство и 1 постановяване на неговото връщане. При условията на алтернативност, се претендира, присъждане на неговата равностойност.

В законоустановения срок, пред въззивният съд, не са постъпили становища от осъденото лице и от Окръжна прокуратура – Велико Търново.

В открито съдебно заседание,К. Т. Т., редовно призован, не се явява. Чрез упълномощеният си защитник (адв. М. Д.) поддържа подадената частна жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея и пред въззивния състав съображения.

Представителят на ОП – Велико Търново заема становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли определението на Районен съд – *** да бъде потвърдено.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, с мотивите на обжалваното определение, както и с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с необходимата процесуална легитимация – защитник, което позволява разглеждането й по същество. По същество съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С протоколно Определение № 38/18.12.2024г., постановено по НОХД 271/2024 г. по описа на Районен съд – ***, на К. Т. Т., с ЕГН **********, за извършено на 16.09.2024 г., в гр. ***, престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е наложено наказание: „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години и „глоба“ в размер на 150.00 лева /стои петдесет лева/. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 36, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия и комулативно предвиденото в закона наказание - „Лишаване от право да управлява МПС“ ЗА СРОК от 12 /дванадесет/ месеца.

С Определение № 218 от 18.12.2024г., постановено по НОХД 271/2024 г. по описа на Районен съд – ***, в производство по реда на чл. 383, ал. 2, във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1, предл. 3 от НПК, във вр. с чл. 343б, ал.5, във вр. с ал. 1 НК, решаващият съд е постановил отнемане в полза на държавата ½ от собствеността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по настоящото производство, а именно лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № ***, с рама № ***, намиращ се към 16.09.2024 г., в режим на семейна имуществена общност, на К. Т. Т., с ЕГН ********** и С.Л.Т., ЕГН **********. При това първостепенният съд е осъдил К. Т. Т.о, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд ***, сумата от 663,75 лева /шестстотин шейсет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща ½ от стойността на превозното средство, послужило за извършване на престъпление, както и 5,00 лева /пет лева/ държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Районния съд е приел, че след като съдебният състав се е произнесъл по внесеното споразумение и същото е било одобрено, следва да се произнесе и относно приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. От фактическа страна е прието, като не е спорно между страните, че от приложената в досъдебното производство справка за регистрация на МПС /л. 42 от ДП/, се установява, че процесният автомобил е собственост на К. Т., считано 2 от 29.07.2011 г., когато е извършена регистрацията. Прието е също така, че съобразно приложения препис на удостоверение за сключен граждански брак /л. 30 от ДП/, К. Т. се намира в граждански брак от 10.07.1988 г, със С.Л.Т., преди въвеждане на възможността за подписване на брачен договор и избор на възможност за разделност на семейното имущество, както и че в удостоверението не е отразено и по делото не са представени доказателства за друг режим на имуществените отношения. Предвид на това е обективиран извод, според който - вещта, послужила за извършване на престъплението се намира в СИО, тоест не е изключителна собственост на обвиняемия. Изложени са съображения, според които съгласно чл. 343б, ал. 5 от НК, в случаите по предходните алинеи съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е негов собственик се присъжда равностойността на превозното средство. В този смисъл е постановено и обжалваното определение.

Описаната фактическа обстановка обстановка е правилно установена и възприета от първостепенният съд. Същата не е спорна между страните, и се възприема в пълнота и идентичност, и от настоящия въззивен състав.

Въз основа на възприетата за установена фактическа обстановка, Великотърновският окръжен съд приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, съобразено със закона и събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е императивна по своя характер норма, която задължава съда, в случай, че обвиняемият бъде осъден по някой от изброените наказателни състави, да отнеме превозното средство, послужило за извършване на престъплението, съответно да осъди подсъдимия да заплати неговата равностойност, в случай, че не е негов собственик.

К. Т. Т. се е признал за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, и за което му е било наложено наказание. От данните по делото се установява, че процесното моторно превозно средство – л.а „Рено Меган Сценик“ с ДК № *** е придобито от осъдения по време на брака му. Не са събрани доказателства и не се навеждат твърдения за установена разделност на имуществото на съпрузите по време на брака, поради което настоящият състав приема, че се притежава от осъденото лице - в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21 СК (семеен кодекс).

В нормата на чл. 24., ал. 1 от СК е предвидено, че съпрузите имат равни права върху общото имущество. Независимо, че съпружеската имуществена общност представлява бездялова съсобственост, това не води до извод, че нейното прекратяване е невъзможно или недопустимо. Съгласно чл. 27, ал. 4 СК, съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това, а в чл. 27, ал.

4 СК, е предвидено, че изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от ГПК, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.

3

Прекратяването на съпружеската имуществена общност спрямо определена вещ е възможно както при прекратяване на брака, така и по време на брака, като с нейното прекратяване, съсобствеността се превръща в обикновена дялова съсобственост при равни дялове между съпрузите /арг. от чл. 28 СК/.

Законодателят в чл. 343б, ал. 5 НК, изрично е вменил задължение за съда да отнеме МПС, което е послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 НК. Доколкото в случая МПС се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, при прилагане на разпоредбата и отнемане в полза на държавата на 1/2 ид.ч. от същото, съсобствеността се превръща в обикновена дялова съсобственост между съпрузите.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че К. Т. Т. не притежава 1/2 ид.ч. от вещта поради бездяловия характер на съсобствеността, поради което е следвало първоинстанционният съд да го осъди за равностойността на автомобила.

Наличието на бездялова съсобственост не заличава факта, че осъденият разполага с право на собственост върху вещта, макар и като – съсобственик, заедно с друго лице (в случая – съпруга), поради което приложение намира чл. 343б, ал. 1, предл. първо НК.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че по този начин се нарушава правото на собственост на другия съпруг, гарантирано в чл. 17 от Конституцията на Република България. В чл. 17 от КРБ, се урежда неприкосновеност на частната собственост, но това право не е абсолютно, тъй като може да бъде ограничавано с цел да бъдат защитени повисши интереси или други основни права. В тази връзка, според Решение № 12 от 30.09.2021 г. по к. д. № 10/2021г. на Конституционния съд на Република България, правото на собственост може да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности. Прието е, че всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика. Следва да се приеме, че с въвеждане на чл. 343б, ал. 5 НК законодателят е уредил именно такава хипотеза, при която обект защита са правото на живот и неприкосновеност на човешкото здраве, поради което и е допустимо ограничаване на правото на собственост. Макар обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1-4 НК да са обществените отношения, свързани с безопасността на движението и транспорта, те безспорно са свързани с голям риск не само за водача и пътуващите с него, а и за всички останали участници в движението, поради което и разкриват висока обществена опасност.

Настоящият състав се солидаризира с направения от първостепенния съд извод, че към настоящият момент разпоредбата на чл. 343б ал. 5 НК, не е обявена за противоконституционна и е част от действащото и приложимо законодателство, а постановена правна промяна и при евентуалното й обявяване за противоконституционна, то това правно уреждане - би имало действие – за в бъдеще.

Във връзка с това се обуславя и неоснователност на наведените от жалбоподателя, оплаквания за незаконосъобразност на постановеното разпореждане с превозното средство, поради нарушение на признаците на съразмерност на деянието и наложената санкция, регламентирани в Хартата за основните права на Европейския съюз.Такава несъразмерност 4 не се установява и с оглед на стойността на лекия автомобил - 1327,50 лв., който размер, с оглед на момента на извършване на деянието се явява над единичния размер на минималната работна заплата в страната (933 лв.), но под размера на средната работна заплата в страната за периода - 2292 лв. На следващо място, довод в подкрепа на обективирания от съда извод е и обстоятелството,че при извършването на престъплението подсъдимият е управлявал МПС, след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол от 2,8 промила, която стойност надхвърля повече от два пъти, съставомерната такава от 1,2 промила, обективира извод за завишена обществена опасност както на деянието, така и на самия деец.