Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27749 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 969/2026
Вид
Определение № 27749
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 1, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27749 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110100969 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Б.

П., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Въведените от ответника възражения за нередовност на исковата молба са неоснователни. Въведените от ответника възражения да нищожност на издадената заповед за изпълнение са такива по същество на спора, а не по неговата допустимост, поради което не явяват неоснователни.

По искането на ответника за образуване на конституционно дело с оглед противоречие между чл. 195, ал. 1 АПК, от една страна, и от друга чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 КРБ, вр. чл.

15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 4 от КРБ, вр. чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА и т. 41 от решение от 24.11.2022 г. по дело С289/2021 г. на Съда на ЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд (по искане на страна по делото или по своя инициатива) може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.

Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

Съдът приема, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК не е пряко приложима по настоящото дело с оглед характера на предявените искови претенции и развитие на производството по реда на ГПК. Искането е аргументирано с доводи, че разпоредби от ЗЕ противоречат на европейското законодателство, но ответникът счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да бъдат премахнати от действащото законодателство. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право /по арг. от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 1 КРБ/. В допълнение следва да се посочи, че Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми от Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката). При така изложените съображения съдът намира, че не е налице и подържаното от ответника основание за сезиране на Конституиционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ.

По исканията за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС и за спиране на производството:

1

С оглед постановеното Решение на Съда (седми състав) от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 на СЕС съдът намира, че не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.. 629, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което искането на ответника в този смисъл не следва да бъде уважено.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Ищецът е направил искане за конституиране на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на правен интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Техем Сървисис“ ЕООД.

Следва да бъде задължено „Техем Сървисис“ ЕООД да представи посочените в исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца по чл. 186 ГПК.

Ищецът следва да бъде задължен в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото с препис за ответника следните документи: всички издадени през процесия период фактури, кредитни и дебитни известия, протоколи за извършени метрологични проверки на измервателните уреди, с които разполага, ежемесечните протоколи за отчет на показанията в АС, протоколи за пускане на АС в експлоатация и за 24-часови, 72-часови проби, средномесечните температурни графици. В останалата част искането на ответника по чл.

190 ГПК не следва да се уважава, доколкото документите, за които искането се отхвърля, настоящият състав на съда приема, че не биха допринесли за изясняването на спора от фактическа страна.

Исканията на ответника по чл. 176 и чл. 183 ГПК не следва да се уважат, доколкото не за необходими за правилното разрешаване на правния спор.

Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото подлежащите на установяване обстоятелства посредством нея не се оспорват в настоящото производство.

Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 873/2025 г., по описа на РС Карнобат.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства под опис.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр.д. № 873/2025 г. по описа на РС Карнобат, образувано в електронна форма.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото с препис за ответника следните документи: всички издадени през 2 процесия период фактури, кредитни и дебитни известия към тях, протоколи за извършени метрологични проверки на измервателните уреди, с които разполага, ежемесечните протоколи за отчет на показанията в АС, протоколи за пускане на АС в експлоатация и за 24часови, 72-часови проби, средномесечните температурни графици. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК в останалата част.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи заверени преписи от намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, включително изравнителните сметки, документи, удостоверяващи връчването на изравнителните сметки, протоколи за неосигурен достъп, ако такива са съставяни, както и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ДОПУСКА извършване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба. НАЗНАЧАВА като вещо лице Б* С* В*, като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на съдебно-техническата експертиза в размер на 205 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговорят на поставените въпроси в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 183 ГПК и чл. 176 ГПК.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание изготвяне на справка от Особената книга при СРС за подаден по гр. д.

№26372/2017г. по описа на 92-и състав при СРС отказ от наследство на Д. П* П., и подаден по гр. д. №7882/2012г. по описа на 84 –и състав при СРС отказ от наследство на Ася Н* Х*.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.10.2026 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца - препис от подадения отговор на исковата молба, а на третото лице помагач – препис от исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника а именно:

278,24 евро /равностойност на 544,18 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 51,45 евро /равностойност на 100,62 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., сумата от 9.21 евро /равностойност на 18.01 лева/ – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2.41 евро /равностойност на 4,72 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2022г. до 29.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 873/2025 г. по описа на РС - Карнобат.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ ***, находящ се в гр. София, ж. к. ****, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по 3 производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите. Оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответната страна като посочва, че правната конструкция, на която се позовава ищецът по чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ, е нищожна поради противоречието й с ЗЗП, правото на ЕС и Конституцията на РБ, поради което оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, респективно ответникът да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Счита, че в настоящия случай ЗЗП се прилага с предимство. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищецът твърдял, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не конкретно до топлоснабдения имот на ответника. Релевира доводи за нищожност на заповедта за изпълнение, съответно предявените искове били недопустими. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е извършвал. Оспорва ответникът да е осъществил реално потребление на предоставената топлинна енергия доколкото не живее в имота. Поддържа, че за клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за услугата дялово разпределение. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия. Отрича да е приемал общите условия. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в същите. Възразява, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. При тези съображения, както и на останалите подробно изложени аргументи в отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.