Решение № 171 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100505771 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.03.2022 г. по гр.д. № 31923/2020 г., СРС, ІІ ГО, 69 състав е осъдил “Г.ф.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”**** да заплати на М. Т. Р., ЕГН **********, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в следствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 22.11.2019 г. в гр. София по вина на неизвестен водач на неидентифицирано МПС /автобус/, както и законната лихва върху претендираната сума считано от 30.04.2020 г. - до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер на претенцията от 5 000 лева. Осъдил е Г.ф. - гр.

София. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "****, да заплати на М. Т. Р., ЕГН ********** разноски по делото за заплатена държавна такса и депозити за вещи лица в размер общо на 600 лева, съразмерно на уважените искове. Осъдил е Г.ф. - гр. София. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. "****, да заплати на адв.

Л.С.В. от САК, съдебен адрес гр. София, ул. **** на осн. чл. 38, ал.1, т.2ЗА 1 сумата от 408 лева - адвокатско възнаграждение. Осъдил е М. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на Г.ф. - гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. "**** разноски по делото в размер на 240 лева, съразмерно на отхвърления иск.

Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника Г.ф., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Я. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че СРС неправилно е приел, че по делото се доказало наличие на виновно противоправно поведение за процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС, като е направил това заключение въз основа на оспорения от ГФ Констативен протокол и на гласни доказателства събрани в хода на производството включително и от пострадалия, но не е отчел факта, че няма категорични данни за противоправно поведение на неустановен автомобил, управляван от неустановен водач. Съдът е констатирал, че протоколът е съставен от служител на МВР след посещение на място в деня на произшествието, но то не е възприело лично обстоятелствата, при които е настъпило, т.е. макар и да е констатирал последиците на произшествието и да е извършил професионална преценка на ситуацията, длъжностното лицесъставител на протокола /доколкото не е очевидец/ не е имало как да възприеме лично /респ. да удостовери в протокола/ механизма на произшествието. За установяване механизма на произшествието на база събраните и приобщени писмени доказателства по делото е била назначена съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява заявения от ищеца с исковата му молба механизъм на настъпване на произшествието, причина за което е рязкото спиране на водача на автобуса, на което кореспондират и свидетелските показания. Въпреки това, съдът неправилно е приел, че при така установения механизъм на събитието, че е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и противоправно поведение на неустановен водач на неустановен автобус, при предприемане на маневра от водача рязко спиране на автобуса.

Освен това, първоинстанционният съд неправилно, в нарушение на чл.

52 от ЗЗД и без да отчете трайната съдебна практика за процесната 2019 г., е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лв., но определената 2 сума не отговаря на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като бъде отхвърлен предявения иск на М. Р. срещу ГФ като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият М. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез адвокат Я. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СГС намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

Предявени са искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.519, т.1, пр. 1 КЗ от М. Т. Р., ЕГН ********** срещу Г.ф. за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

Ищецът твърди, че на 22.11.2019 г. в гр. София, около 18.00ч. пътувал в неизвестен автобус с неустановен per. № и по неизвестна линия по ул. „А.

Йорданов“ с посока на движение от ул. „Шипченски проход“ към бул.

„Цариградско шосе“. Малко преди автобусът да спре, водачът му предприел рязко спиране и пътникът се ударил във вертикална греда до изхода и паднал в салона. В следствие на горното пострадал ищецът, като за произшествието бил изготвен констативен протокол № к 694/22.11.19г. от дежурен при отдел „ПП“- „СДВР“. Ищецът счита, че произшествието е настъпило изцяло поради противоправно и виновно поведение на водача на автобуса, който не е съобразил движението си с конкретните правила на ЗДвП. Твърди се, че ищецът е получил хематом на лява скула, контузия на дясна предмишница и ляво коляно. След ПТП потърсил медицинска помощ в „Пирогов“, където му била поставена окончателна диагноза „повърхностна травма на други части 3 от главата, контузия на зигоматичната кост в ляво, контузия на дясна предмишница и коляно. След извършен последващ преглед било установено подкожен хематом с размер 3,5-2,5см. на лява скула на лицето, синкаво петно по предна вътрешна повърхност на дясна предмишница с кръвонасядане на площ 6,5- 4,5см., с поставена диагноза подкожен хематом и оток на меки тъкани в областта на лява скула на лицето, кръвонасядане в областта на дясна предмишница. Ищецът се възстановявал от травмите в домашен амбулаторен режим, като изпитвал постоянна интензивна болка в травмираните области, която била със значителен интензитет през първите 3 седмици. Спазвал щадящ режим без натоварване на увредените области, което го поставило в затруднение да посреща със собствени сили обикновени битови потребностиобличане, хранене и др., за задоволяване на които получавал помощ от своите близки. Бил силно затруднен и в социалните си контакти, имал неспокоен сън. Били му нанесени и емоционални травми- преживял шок, уплаха, стрес, душевни страдания , които не били отминали. Поради това, че автобусът, чийто водач станал причина за настъпилите вреди, не бил известен, предявил претенция за обезщетяване на причинени неимуществени вреди пред Г.ф.. С писмо с изх. № 24-01-83/30.04.20г. фондът отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета № 20210047/11.02.20г. Счита отказа за неоснователен.

Претендира за осъждане на Г.ф. да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законна лихва от 30.04.2020г. - датата на отказа за заплащане.

Ответникът Г.ф. е оспорил предявените искове по оснавание и размер.

Относно фактическата обстановка, настоящата инстанция препраща към решението на СРС, съгласно чл.272 ГПК.

От правна страна, СГС приема следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното производство се концентрира върху наличието на виновно противоправно поведение за процесното ПТП на водача на неидентифицираното МПС/автобус/, доколкото същото не е доказано според ответника, причинна връзка между виновното противоправно поведение на неизвесния водач и настъпилите вреди за ищеца, размерът на дължимото 4 обезщетение за неимуществени вреди.

Наличието елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1, вр. чл.519, ал.1 от КЗ се установява от събраните по делото доказателства, констативен протокол на СДВР, отдел „ПП“, съдебно‐ медицинско удостоверение с № В 478/19г., показанията на свидетелката М.

Р.а, заключението на автотехническа т а експертиза. Както е посочил и районният съд, в частта относно механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл. 179 ГПК. Протоколът е съставен от служител на МВР след посещение на място в деня на произшествието, но то не е възприело лично обстоятелствата, при които е настъпило, т.е. макар и да е констатирал последиците на произшествието и да е извършил професионална преценка на ситуацията, длъжностното лице- съставител на протокола /доколкото не е очевидец/ не е имало как да възприеме лично /респ. да удостовери в протокола/ механизма на произшествието. За установяване механизма на произшествието е назначена съдебна автотехническа експертиза/САТЕ/, от заключението по която се установява заявения от ищеца с исковата му молба механизъм на настъпване на произшествието, причина за което е рязкото спиране на водача на автобуса, на което кореспондират и свидетелските показания. Именно предприемането на маневра от водача рязко спиране на автобуса обуславя виновното и противоправно поведение на неустановен водач на неустановен автобус.

Задължението на ответника Г.ф. за репариране на причинени от ПТП вреди, съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ има субсидиарен, заместващ характер и се поражда при причинени вреди при ПТП с МПС, което е неидентифицирано. За да възникне задължение на ответника за плащане, следва да се установи че виновният причинител на ПТП е водач на МПС, което е неидентифицирано, както и се докажат характера и размера на причинените вреди, което обстоятелство СГС също намира за доказано.

Отчитайки събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност, въззивната инстанция намира за установен механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка за настъпването му.

По отношение обжалвания размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира 5 следното:

За установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания е разпитана свидетелката М. Р.а, дъщеря на ищеца, която заявява, че по време на произшествието баща й е пътувал в автобуса с детето й, което е трябвало да води на гимнастика. При рязкото спиране на автобуса ищецът паднал, удряйки главата си, а детето паднало върху него. Ищецът се обадил на свидетелката по телефона, че не е добре, като й съобщил за инцидента, и й казал да отиде при него, тъй като детето е уплашено и плаче. Имал рана на главата, подутина, кръвонасядания, ръката му до китката била със синини и отоци, казал й, че го болят колената. Били му предписани болкоуспокояващи лекарства, като се налагало свидетелката сутрин и вечер да ходи до жилището на баща си, за да се грижи за него. След инцидента ищецът лежал, не излизал на улицата, бил под стрес, не искал да се качва в автобус. Наймного го боляла главата, трябвало му повече от месец и половина, за да се възстанови, като в период от 3-4 седмици ставал само до тоалетната, а свидетелката му носела храна.

По делото е била приета съдебномедицинска експертиза/СМЕ/, от която се установява, че при инцидента на 22.11.19 г. пострадалият М. Р. е получил оток и подкожен хематом в областта на лява скула, кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на дясната предмишница в средната към долна трета. Според вещото лице травмата в лицето на пострадалия и в дясна предмишница са му причинили болка и страдание, като телесните увреждания са в причинна връзка с произшествието. Лицевата травма е била от естество да причини на пострадалия средни по сила болки, по-интензивни в острия период на травмата-първите 2-3 денонощия, постепенно стихващи в рамките на пълния възстановителен период от 7-10 дни, а травмата в дясната ръка- от естество да причини слабо изразени болки, постепенно стихващи в рамките на пълния възстановителен период от 5-7 дни.