Определение № 366 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

ИВ. Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от ИВ. Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500102 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба вх. № 106795/23.12.2025г. от В. Д., чрез процесуалния й представител против Определение № 17118/08.12.2025г. постановено по гр.д.№ 10150/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на Решение № 4139/19.11.2025г., постановено по делото на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Поддържа се, че присъдените в тежест на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, нито на оказаната правна защита. Посочва, че при определянето му, съдът следва да съобрази посочените в чл.78, ал.5 от ГПК критерии за определяне на справедлив размер на претендираните разноски. Излага, че молителите са претендирали за налагане на общо 4 мерки за защита по ЗЗДН, а съдът е намерил за основателно искането за прилагане само на първата от тях, с което по същество е отхвърлил искането за другите 3 мерки и следователно претендираните разноски следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от искането. Посочва също, че по делото са проведени само две съдебни заседания, които не се отличават с особена натовареност. Поддържа заявеното в молбата по чл.248 от ГПК възражение, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение не отговаря на обема на оказаната правна защита. Позовава се и на практика на СЕС, с която е прието, че правната уредба следва да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена, труда, който трябва да се положи в защита на съответното право. Моли обжалваното 1 определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение възложени в тежест на жалбоподателката В. Д..

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Г.

Й. Д. лично и като законен представител на децата М. Г. Д. и Д. Г. Д., чрез пълномощника им. Заявеното становище е за незаконосъобразност на подадената частна жалба, както и за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Излага, че до края на първоинстанционното производство не е заявено от жалбоподателката /ответник/ възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, каквото допустимо може да се въведе до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. На това основание счита направеното едва с молбата по чл.248 от ГПК възражение за прекомерност за преклудирано, поради което и неоснователно. Отделно от това възразява срещу заявеното от жалбоподателката становище, че присъденото адвокатско възнаграждение от 2400 лева не съответства на фактическата и правна сложност на спора, предвид на това, че работата на пълномощника на жалбоподателката е оценен почти еквивалентно в размер на 2000 лева. Посочва, че сходството в договорените адвокатски възнаграждения представлява ясен пазарен критерий за обичайния хонорар за този вид правна помощ. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено като законосъобразно.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 4139/19.11.2025г., постановено по гр.д.№ 10150/2025г. на ВРС, 26 състав, съдът е уважил молбата на Г. Й. Д., действащ лично и като законен представител на малолетните М. Г. Д. и Д. Г. Д., като е задължил ответната страна В. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Й. Д., М. Г. Д. и Д. Г. Д. на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. С решението е присъдил в полза на Г. Й. Д. направените разноски в размер на 2400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и ги е възложил в тежест на В. Д..

С молба от 25.11.2025г., В. Д. е поискала от съда да измени постановеното по делото съдебно решение № 4139/19.11.2025г. в частта за разноските, като намали присъдените в нейна тежест разноски до размер съответстващ на фактическата и правна сложност на спора.

С обжалваното определение № 17118/08.12.2025г. съдът е оставил без уважение молба на жалбоподателя за изменение, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, в частта за разноските на Решение № 4139/19.11.2025г. постановено по делото.

При осъществяване на инстанционен контрол на обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за намаляване на присъдените в тежест на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Видно е от материалите по делото, че преди даване ход на устните състезания в 2 първоинстанционното производство и двете страни по делото, чрез пълномощниците си, са представили списъци по чл.80 от ГПК – съответно ищците с посочена сума в размер на 2400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и ответника – с посочена в него сума в размер на 2000 лева – също адвокатско възнаграждение. В проведеното на 05.11.2025г. последно съдебно заседание, никоя от страните не е възразила по реда на чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възражение.

Съдът споделя изложеното в отговора на частната жалба становище, че възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, молителката В. Д. е следвало да заяви до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноските. Само, ако същите са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава възражението за прекомерност би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК и след постановяване на решение по делото. В този смисъл Определение № 36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№ 5936/2014г. по описа на ВКС.

В настоящият случай, молителката е била редовно уведомена за съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания и е имала процесуалната възможност своевременно да направи възражение за прекомерност. Същото обаче е извършено след постановяване на решението по делото, а именно с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано и следователно неоснователно.

В допълнение следва да се посочи, че неоснователно е въведеното от жалбоподателката възражение за наличие на основание за редуциране на адвокатското възражение претендирано от ищците поради частичната основателност на заявеното от тях искане за налагане на общо 4 мерки за защита по ЗЗДН. Това е така, тъй като независимо дали молителите по ЗЗДН са посочили или не конкретни мерки за защита, то в правомощията на съда е да определи колко и кои от предвидените в закона мерки ще постигнат целта да възпрат ответника да извършва занапред прояви на домашно насилие. В този смисъл дори при налагане само на една от мерките, молбата за защита се явява основателна и дава право на пострадалото лице да претендира за пълния размер на сторените от него съдебно-деловодни разноски.

На основание изложеното, съдът намира, че подадената частна жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17118/08.12.2025г. постановено по гр.д.№ 10150/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на В. Д. за изменение в частта за разноските на Решение № 4139/19.11.2025г., постановено по делото на основание чл.248, ал.1 от ГПК.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4