Решение № 608 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: СнежИ. Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря СТАНКА СТ. ТАШКОВА в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от СнежИ. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603389 по описа за 2024 годИ.

С присъда № 132 от 13-03.2024г., СРС , н.о. 99-и състав по нохд № 11050/2023г. признал подс. Б. Т. Д. за виновен в това, че на 19.09.2022г. около 11,30 ч. в гр. София нанесъл удар с ръка, в която държал част от поставени белезници в областта на лявата част на лицето на Д. С. Д. полицейски орган - старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ- СДВР, след което му нанесъл и ритници с крак в областта на главата и го ухапал по четвърти пръст на дясна ръка и му причинил лека телесна повреда, изразяваща с в разкъсно – контузна рана на лявата скула, травматични отоци в ляво слепоочно – челно и две разкъсно – контузни рани на четвърти пръст на дясната ръка, които увреждания са реализирали „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а телесната повреда на Др. Д. е причинена при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, назначен наряд като АП 51 за времето от 07:00 до 19:00 на 19.09.2022г. при 02 РУ - СДВР, поради което и на основание чл. 131, ал.2 т.3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. 54 от НК го осъдил на 1 годИ. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Привел, на основание чл. 68 от НК, отложеното наказание по нохд № 6292/2022г. на СРС в размер на 11 месеца лишаване от свобода, определено да се изтърпи при първоначален „общ режим“. На основание чл. 25 във вр. с чл.23 от НК определил на подс. Д. общо, най- тежко наказание по настоящото дело и нохд № 6464/2021г., а именно това в размер на 1 годИ. 6 месеца лишаване свобода.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимият Д. да заплати на гражданския ищец Др.Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил гражданския иск в останалата част до пълно предявения размер от 4000 лева. Осъдил подс. Д. да заплати сторените по делото разноски в полза на СРС, СДВР и Др. Д..

Постъпила е въззивна жалба от защитника срещу присъдата с доводи, че е необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, при нарушаване на материалния закон и явна несправедливост. Настоява се, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. За неизяснени се сочат обстоятелствата относно установяване на психическото състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Счита се, че е била ограничена 1 възможността на подсъдимия да реализира правото си на защита и да установи доводите си, че не е реализирал съставомерно деяние. Направено е искане за допускане на СППЕ с вещи лица, специализирали в областта на диагностициране и работа със зависимости от психоактивни вещества Настоява се за признаване на подс. Д. за невиновен и оправдаване. В допълнение към въззивна жалба се определя ,че недопускането на СППЕ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. по делото са останали неизяснени обстоятелства около вменяемостта на лицето и субективната страна на престъплението, а пред СРС била събрана СППЕ, при чието изготвяне е включен единствено протокол за разпит на Др. Д., т.е. не са проверени всички събрани по делото доказателства – св. показания, медицинска документация, която обаче не е към инкриминирания момент. Оспорват се изводите на вещите лица по СППЕ и техните отговори в с.з. на въпроси. Твърди се, че неизяснено било дали смесване на метадон, марихуана при зависимост към опиоиди може да повлияе върху реакции и възприятия и да доведе до халюцИ.ции, при положение, че лицето имало и признаци на употреба на алкохол.

В жалбата се настоява,че обвинението не е доказано от субективна страна, като се поддържа неизяснен механизъм на увреждане на пострадалия Д.. Проявите на подс. Д. са квалифицирани като проява на мнима неизбежна отбрана, резултат от създадена погрешна представа за реализирано над него нападение, като първият съд се упреква, че игнорирал показанията на св.П., който съобщил че при Д. имало предварително оформен страх, че ще бъде отвлечен и набит. Отрича се приетото от обвинението умишлено причиняване на телесната повреда, а действията при страх и паника са били непредпазливи и ненаказуеми.

Настоява се, че са допуснати фактически и логически грешки при анализа на доказателствата от първия съд, който игнорирал че липсва вИ. в действията на подсъдимия, а се касае за случайно деяние по чл. 15 от НК.

Неправилно обясненията на подсъдимия са приети като защитно средство в частта по това, че не се спомня да е удрял полицаите; не е имал намерение да ги удря и това се дължало на състоянието, в което изпаднал на уплаха и паника, че някой ще го отвлече.

Изтъкват се аргументи за явна несправедливост на наказанието. Поддържа се наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи приложение на чл. 55 от НК и определяне на наказанието под най-ниския предел. Двете основни искания от въззивната жалба са оправдаване на подсъдимия и при евентуалност намаляване на наложеното наказание.

Направени са доказателствени искания.

С определение от закрито заседание от 18.10.2024г. въззивният съд допуснал събирането на писмени доказателства, а по назначаване на СППЕ е постановил, че ще се произнесе след уточняване от защитата.

В с.з. на 04.12.24 е допусната КСППТЕ да даде заключение относно поведението на Д. на 19.09.2022г. и възможността да разбира свойството и значението на деянието, да ръководи постъпките си, респ. наличието или не на състояния, които биха могли да се характеризират като продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, при пълна и цялостна оценка на събраните по делото доказателства, която да се изготви от токсиколог, психиатър и психолог.

Изискал е писмени доказателства от ЦСМП по повод посещенията на място да подсъдимия и втори път на св. Д..

След конституиране на състава на експертизата е направено искане от вещите искане на 24.04.25г. за събиране на допълнителни писмени доказателства от АИПСМП д-р А.К. след постъпването му в програмата на 26.09.2022г., както и от „Доверие за здраве“ психологическо тестване на Д., както и документи, указващи по какъв ред му е отпускана дневна доза от метадонов хидрохлорид в какъв обем и на колко дни, вкл. към 19.09.2022г.

След събиране на писмени доказателства за лечението на подсъдимия от двете медицински практики, както и след няколко молби за невъзможност вещи лица да присъстват в съдебно заседание на 02.06.2026г. експертизата е изслушана.

В съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура приема, че жалбата е неоснователна, т.к. има доказателства за авторството и механизма на извършване на престъплението; че не са налице данни да психопатологични деструкции, които да бъдат отнесени към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по см. на чл.33 от НК; не е имало разстройства на сензорния синтез; действията не са били психотично мотивирани.

Заключава, че въз основа на експертизата подсъдимият е годен субект и не са налице данни , 2 които да изключват възможността да носи наказателна отговорност.

Повереникът – адв. К. прави искане да се потвърди присъдата. Насочва, че въз основа на изслушаната пред въззивния съд експертиза, подсъдимият не е бил в състояние на психична дезорганизация или психопатологични деструкции, които да се приравнят на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Акцентира, че той е нанесъл не един, а няколко удара на пострадалото лице, т.е. имал е кратко прекъсване в действията, което е дало възможност да ги преосмисли. По повод наказанието настоява да се съобрази, че първият съд е отчел ,че подсъдимият се лекува от зависимост.

Частният обвинител и граждански ищец Д. поддържа тезата на повереника.

Защитникът – адв. П., намира че са налице основания за прилагане на чл.12, ал.4 от НК, поради данни, че деянието да е извършено при уплаха и смущение, при улесненост от психическите си дефицити. Тезата се аргументира първо с изследваното състояние на лицето – масивен прием на психоактивни вещества при условия на зависимост и вредна употреба и заедно с това соматична травма, т.к. сутринта подс. Д. е нападнат от лица, които му нанасят удари, отнемат законния му пистолет. Твърди, че е загубил реалностна преценка – демонстрирана с обаждането към братовчед си С. П.; панически неколкократно звънял на тел.112, което сочило, че не би могъл да действа с преки хулигански подбуди, нито при планирано нападение над полицейски служители.

Приема, че съпротивата на Д. и буйстването срещу полицейските служители са акт на самозащита срещу въображаема заплаха. В условията на евентуалност предлага наказанието да се намали до предвидения по закон минимум на наказанието лишаване от свобода, след приложението на нормата на чл.55 от НК .

Подсъдимият в право на лична защита поддържа казаното от адв. П., а в право на последна дума моли да бъде оправдан.

В изпълнение на правомощието си по чл. 314, ал. 1 НПК въззивният съд извърши цялостна проверка на правилността на присъдата, включително относно фактическата обоснованост, доказаността на обвинението, правилното приложение на материалния закон, индивидуализацията на наказанието и произнасянето по гражданския иск. След тази проверка съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена на основание чл. 338 НПК.

При анализ на доказателствата, въззивният съд установи фактическа обстановка, идентична на приетата от първата инстанция.

Пострадалият работел към 19.09.2022г. като старши полицай в 03 взвод, група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ - СДВР. На посочената дата от 07:00 до 19:00 часа бил назначен за охрана на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на територията на 02 РУ - СДВР, съгласно ежедневна ведомост и разстановка на силите и средствата № 226р – 34333 от 16.09.2022г.

На 19.09.2022г. подс.Д. употребил алкохол и се намирал на спирка на МГТ „Площад Сточна гара“. Той подал сигнал по тел. 112, че бил нападнат от група роми, които отнели оръжието му – законно притежаван газов пистолет. Свидетелите Д. Д. и Красимир В., включени и изпълняващи служебните си задължения в състав на АП 51 при 02 РУ - СДВР, били изпратени при сигналиста.

Установили подс. Б. Д., който им разказал, че неизвестни лица го набили и откраднали пистолета.

На място пристигнал екип на ЦСМП, но подс. Д. отказал да му се окаже такава. Свидетелят Д. Д. поискал подс. Д. да покаже документ за самоличност, но той започнал да крещи, че няма да представи такъв, настоявал полицаите да намерят пистолета му. Полицейските служители повторно поискали документи за самоличност, но подсъдимият отказал и словесно агресирал.

Тогава двамата служители на 02 РУ СДВР пристъпили към задържането на подс. Д. чрез поставяне на белезници. Св. В. поставил едната от гривните на белезниците на дясната ръка. В този момент подс. Д. издърпал ръката си с поставена на нея част от белезниците и със същата ръка, държейки другата гривна (другата част ) нанесъл удар в областта на лявата част на лицето на св. Д. Д..

Двамата полицаи успели да сложат белезниците изцяло на двете ръце и вкарали подс. Д. на задната седалка на служебния автомобил, като свидетелят Д. седнал също отзад, а св. В. - отпред на шофьорското място, за да докладва за задържането на лицето. В това време подс. Д. ритал седалките на автомобила, ритал с крак свидетеля Д. в областта на главата, ухапал го по четвъртия пръст на дясната ръка. Тогова св. В. поискал подкрепление.

Със служебен полицейски микробус пристигнали за съдействие служители на СДВР – 3 свидетелите – П., П. и Й.. Отново пристигнал екип на ЦСМП, който прегледал св. Д. и го отвел в УМБАЛ „Царица Йоана ИСУЛ“, а новопристигналите полицейски служители закарали подсъдимия със служебен микробус до полицейското управление, където било поставено задържане по ЗМВР.

Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/919d2e88-a28b-4fd9-bc55-868410f285a6