Решение № 1091 от 28.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500055 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 17 януари 2020г. по гр. д. № 10620/2015г. Софийски градски съд, I ГО, 5 състав е осъдил „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на А. Р. С., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в пълно безсъзнание – кома, травма на тялото в поясната област с мекотъканни контузии в областта на таза и дясна поясна област и контузия на десен бъбрек с макроскопска хематурия, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.04.2015 г., по вина на водача Н. Л. Л., при управление на л.а. „ Ауди А4“ с рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв.; осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 405.71 лв., съобразно 1 отхвърлената част от иска; осъдил ответника да заплати на представителя по пълномощие на ищеца адв. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв. с ДДС, съобразно уважената част от предявения иск (до какъвто размер е изменено възнаграждението с определение по чл. 248 ГПК); осъдил ответника да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 2000 лв. върху уважения иск, и разноски за вещо лице в размер на 107.14 лв., съобразно уважената част от иска.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на А. Р. С. срещу решението по гр. д. № 10620/2015г. на СГС в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това уважаване на предявения иск изцяло.

ЗД „Бул инс“ АД от своя страна също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен срещу него, е уважен над размера от 10 000 лв. С доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска над посочения размер.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството и тежестта на травматичните увреди; вида на лечението, продължителността от 2-3 месеца на възстановителния период, през който пострадалият е имал нужда от чужда помощ, в това число е бил на памперси, но е отчел и стабилизираното му състояние и липсата на данни за остатъчни последици за здравето. Съдът е приел още, че възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни, тъй като не било доказано, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан не би получил травмите, които е получил, а събраните гласни доказателства не доказват, че ищецът е знаел, че водачът на МПС е употребил алкохол, включително не било доказано на каква степен на алкохолно опиване отговаря концентрацията на 2 алкохол в кръвта, приета в акта на наказателния съд – 1, 25 на хиляда и какви са видимите проявни форми при това алкохолно опиване.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалвана от ответника част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с влязъл в сила акт на наказателния съд.

С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 30.04.2015г., от което са му причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен и в наказателното производство (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 257 – 275 3 вр. чл. 223 – 229 вр. чл. 265, ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 НПК). Решението в необжалваната част има за правна последица сила на пресъдено нещо, а и делинквентът е признат за виновен за причиняването на ПТП и на съставомерна последица от него – средна телесна повреда, причинена на ищеца, със задължителен за гражданския съд акт - одобрено споразумение, въз основа на които съдът е длъжен да приеме, че Н. Л. Л. е причинител на ПТП и на телесни увреждания на ищеца. Ето защо съдът не може да преразглежда въпроса дали посоченото лице със своето противоправно и виновно поведение е реализирало процесното ПТП. Доводът от въззивната жалба на ответника, че събраните по делото доказателства не установяват противоправно причиняване на ПТП не кореспондира и на собственото му процесуално поведение, доколкото същият не е атакувал изцяло първоинстанционното решение.

Спорно във въззивното производство, с оглед доводите на жалбоподателите срещу първоинстанционното решение, очертаващи спорния предмет, е какъв е на първо място размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението с оглед причинените на ищеца травматични увреждания от ПТП и последиците от тях, както и икономическата конюнктура и застрахователните лимити, се оспорват като резултат като необосновани и от двете страни, а и неправилни поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят - ищец счита, че определеното му обезщетение е занижено, а жалбоподателят - ответник, с общи доводи за релевантните обстоятелства, обуславящи определяне на търсеното в настоящото производство обезщетение, намира, че то е завишено.

Висящността на спора е пренесена за част от размера на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над размера от 10 000 лв. до 70 000 лв.

При решаване на спора същество, въззивният съд изхожда от установеното по делото, че процесното ПТП, от чието настъпване се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е настъпило на 30.04.2015г. с лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № *******, управляван от 4 неправоспособния водач Н. Л. Л. с концентрация на алкохол в кръвта 1, 25 на хиляда, при което на ищеца е причинена средна телесна повреда , изразяваща се в „разстройство на здравето с временна опасност за живота поради полученото сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома“, за причиняването на която делинквентът е бил признат за виновен от наказателния съд.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е установено допълнително, което не е спорно във въззивното производство, че ищецът е получил вследствие на ПТП освен „сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома”/черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в пълно безсъзнание – кома/ и следните телесни повреди: травма на тялото в поясната област с мекотъканни контузии в областта на таза и дясната поясна област и контузия на десен бъбрек с макроскопска хематурия. На базата на тези травми пострадалият е бил и в състояние на травматичен шок. След постъпване на ищеца в болнично заведение той е бил лекуван консервативно медикаментозно, включващо антибиотик, дицинон (антихеморагично и съдопротективно лекарствено средство) за превенция на кървенето от увредения бъбрек, вливане на инфузионни разтвори, манитол (осмотичен диуретик, използван за намаляване на вътречерепното налягане в условията на интактна кръвно-мозъчна бариера), кортикостероиди, обезболяващи. След прилагане на лечението, на 07.05.2015 г. пострадалият е изписан в стабилизирано състояние. Доколкото няма приложени медицински документи, проследяващи състоянието на пострадалия след изписването му от болницата на 07.05.2015г., според вещото лице не може да се приеме, че от травмите е имало остатъчни последици. Наред с това, съгласно заключението, намирането на пострадалия непосредствено след катастрофата извън автомобила в кома, дава основание да се приеме, че той не е бил с поставен предпазен колан. Установените травми по него могат се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат причинени, както от удари в интериора на автомобила, така и от удари в терена, след изпадането на тялото на пострадалия от автомобила. При наличните данни не може да се изключи и инерцинен механизъм на травматичното увреждане на бъбрека.

Съгласно заключението на авто-техническата експертиза, при така 5 осъществения механизъм на ПТП, при който автомобилът се е преобърнал няколко пъти, като преди това е излязъл от пътното платно и е преминал през скат, поставеният предпазен колан би ограничил странично движението на тялото до около 10 -15 см и би намалил риска от изхвърляне.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Осман – майка на ищеца. От показанията й, преценени съгласно процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено, че след катастрофата със сина й, който бил в безсъзнание в болницата, започнала да контактува с него едва на 4 ден след произшествието, но той не бил в нормално състояние - гледал, плачел, искал да става, поставили му памперси, имал и кръвоизлив. След изписването от болницата, после 2-3 месеца останал на памперси и се лекувал вкъщи. Трудно се възстановявал, свидетелката го къпела, хранела го с лъжица като малко дете. Много отслабнал след катастрофата. Към третия месец, докогато му били предписани лекарства за прием, започнал да се възстановява, но и към момента на разпита (28.03.2018г.) свидетелката твърди, че синът й, с когото живеят в една къща, продължавал да забравя. Твърди още, че преди ПТП бил общ работник в строителството, а сега като вземел нещо да работи, започвал да трепери. Свидетелката твърди още, че синът й продължавал да изпитва болки, както и, че бъбреците често го боляли и от време на време в урината му имало кръв. Обсъдените твърдения за актуалното здравословно състояние на пострадалия не могат да се съпоставят с други данни по делото, такива не са установени от вещото лице, поради което съдът възприема обсъдения погоре извод на вещото лице – съдебен медик, че няма остатъчни и трайни неблагоприятни последици за здравето на ищеца.