Решение № 13591 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13591 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „У.“ ЕООД срещу „О. ЕООД за заплащане на неправомерно задържана за сметка на ищеца сума в размер на 15 180 лв. като „корекция“ на данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, при наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

Ищецът твърди, че между него и „О. ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство – лек автомобил на цена 126500 лв. с ДДС, като начисленият ДДС е 25300 лв. Посочва, че ответникът бил собственик на МПС-то и му го бил предоставил за ползване срещу лизингови вноски. Ищецът заплащал ежемесечни вноски ведно с ДДС съобразно издадени от ответника фактури. По време на действието на договора възникнало застрахователно събитие – пожар, при който автомобилът погинал до тотална щета. Във връзка с пожара било образувано досъдебно производство срещу неизвестне извършител. Отбелязва, че не бил нарушил правилата за ползване, съхранение или движение с автомобила и нямал вина за настъпилото събитие. Застрахователят по данни на ищеца изплатил обезщетение, което било предназначено да покрие имуществените последици от погиването на автомобила. Ищецът твърди, че лизингодателят извършил промени в ползвания данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, като начислил и внесъл в бюджета ДДС в размер на 15180 лв. и на основание договора за лизинг приел, че тази сума се дължи от ищеца. Сочи, че са налице предпоставки за неприлагане на чл. 79 ЗДДС и следвало да се приложи чл. 80 ЗДДС, съгласно който ищецът не дължал да понесе тази сума нито към държавата, нито към ответника. Излага, че след извършената корекция отправил покана в писмен вид до ответника за заплащане на посочената сума, на която служител на дружеството-лизингодател отговорил чрез 1 електронно писмо, че потвърждава извършената корекция по чл. 79 ЗДДС, като е включил сумата в своята справка-декларация по ЗДДС и я е внесъл в бюджета. Ищецът твърди, че чл.

80 ЗДДС не намирал приложение в процесния случай, тъй като ставало въпрос за пожар, причинен от „неизвестен извършител“, а не от „непреодолима сила“, но ако се докажело, че лизингополучателят, т.е. ищецът, нямал вина за случилото се, издаденият документ щял да бъде кредитиран и съответният ДДС по вноските – възстановен. Ищецът излага, че това било извънсъдебно признание. Отбелязва, че съобразно практиката на административните съдилища при обсъждане на чл. 79-80 ЗДДС, се приемало, че основен критерий за непреодолима сила била липсата на вина и възможност за предотвратяване на събитието от страна на данъчно задълженото лице. Излага, че прехвърлянето на данъчната тежест върху него представлявало накърняване на императивна норма и ответникът нямал правно основание да задържа и/или да претендира от ищеца сумата 15180 лв. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „О. ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който потвърждава сключването на договор за финансов лизинг и образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. Посочва, че 2 бил поел задължение да придобие от лизингодателя-доставчик - “А.” ЕООД, и да предостави за временно и възмездно ползване лизингова вещ, представляваща автомобил Audi Q8 50 TDI quattro tiptronic, шаси № WAUZZZF12KD038193, двигател № 2ZRV167663 срещу заплащане на лизингови вноски съобразно погасителен план (Приложение А към договора).

Излага, че закупил лизинговата вещ от “А.” ЕООД съгласно сключен между тях Договор за покупко-продажба № 72228 от 03.10.2022 г. за цена от 126 500 лв. без ДДС, като дължимият ДДС по сделката е бил в размер от 25 300 лв., за което била издадена фактура № 115 от 03.10.2022 г. Ответникът бил заплатил цялата сума на дружеството-продавач, а покуката била отразена в Дневник за покупките на “О.” ЕООД през м. октомври 2022 г. Посочва, че използвал данъчен кредит в размер на 25 300 лв. Ищецът използвал автомобила необезпокоявано до настъпването на застрахователното събитие – пожар на 10.12.2022 г. срещу 11.12.2022 г. вследствие на умишлен палеж в автокъща “А1 Ауто лукс”. В тази връзка било образувано гореспоменатото досъдебно производство, което от своя страна било спряно на 04.06.2024 г. поР. изчерпване на възможностите за приобщаване на други доказателства по реда на НПК, като е установено, че престъплението е било извършено, но не са били налице достатъчно данни на извършителя му. За унищоженото МПС била сключена имуществена застраховка “Каско на МПС” със застрахователна полица № 93002210045134 от 03.10.2022 г. между ответника и застрахователна компания „Л.“ АД. Била образувана щета, по която застрахователното дружество и ответникът сключили споразумение за застрахователно обезщетение в размер на 151 800 лв., изплатено на два пъти. Съгласно чл. 7, ал. 13 от договора за финансов лизинг при пълно погиване на вещта лизингодателят имал право на такъв размер на застрахователното обезщетение, който отговаря на претърпените от него вреди. Ответникът твърди, че с възникването на вземането по застрахователната полица възникнало за него и публичното задължение да извърши 2 корекция на ползвания данъчен кредит за придобития актив по силата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, като с Протокол за корекция № 1365 от 30.09.2024 г. ответникът бил коригирал данъчния кредит и декларирал дължим ДДС, като по този начин възстановил към бюджета сума в размер на 15180 лв. Сочи, че ако не бил извършил тази корекция, можел да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в имуществена санкция по повод данъчно нарушение.

Съгласно горепосочения чл. 7, ал. 13 от процесния договор сумата, която надвишавала размера на разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и претърпените вреди, се превеждала на лизингополучателя, при което на ищеца били изплатени 58283,49 лв., чрез което отношенията на двете страни по повод договора за финансов лизинг били уредени. Изтъква, че съгласно чл. 343 ТЗ рискът от погиване на лизинговата вещ бил за лизингополучателя, което била и константна практика на ВКС. Изразява несъгласие с изложените аргументи на ищеца за това, че събитието представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „У.“ ЕООД срещу „О. ЕООД за заплащане на неправомерно прехвърлена/задържана за сметка на ищеца сума в размер на 15180 лв. като „корекция“ на данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, при наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

В доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Наличие на неоснователно разместване на имуществени блага; 2. Обогатяване на ответника за сметка на ищеца; 3.

Причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването на ответника; 4.

Стойността, с която се е обогатило ответното дружество, а именно, че е задържал за сметка на ищеца сума в размер на 15 180 лв. като „корекция“ на данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, при наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

С Определение № 3765 от 27.01.2026 г. по настоящото дело е съобщен на страните проектодоклад по делото, който впоследствие е обявен за окончателен с Протоколно определение от ОСЗ № 7883 от 27.03.2026 г. С него са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1) между страните е бил сключен договор за финансов лизинг № 223192472228/28.09.2022 г. за предоставяне на лизингова вещ автомобил Audi Q8 50 TDI quattro tiptronic за цена 126500 лв. с ДДС, като начисленият ДДС е 25300 лв., 2) както и образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител.

По делото е представен Договор за финансов лизинг № 223192472228/28.08.2022 г. между „О. ЕООД и „У.“ ЕООД и В.Д.У.. Съгласно чл. 1 от договора лизингодателят се задължава да придобие от посочен от лизингополучателя доставчик, определена от лизингополучателя лизингова вещ, която да предостави на последния за временно възмездно 3 ползване. Лизингополучателят се задължава да ползва лизинговата вещ по предназначение и само за целите, посочени в договора за лизинг. Съгласно чл. 4 от договора лизингополучателят е длъжен да зала в срок всички лизингова вноски и други задължения, произтичащи от или свързани с договора за лизинг. Според т. 1 от част II от договора за лизинг сумата за плащане без ДДС за закупуване на лизинговата вещ е 64 678,42 евро, а ДДС е в размер на 12 935,68 евро. Сумата в размер на 12 935,68 евро е предвидена като авансова вноска – т. 8 от част II. Съгласно чл. 7, ал. 13 от Договора при пълно погиване на вещта лизингодателят има право на такъв размер от застрахователното обезщетение, който отговаря на претърпените от него вреди, а именно: всички дължими суми по настоящия договор към датата на изплащане на застрахователното обезщетение, всички държавни или общински данъци, такси и разноски, данъчният кредит, който подлежи на корекция и възстановяване към бюджета.

По делото е представен Погасителен план – Приложение А към Договора за лизинг, според който общият размер на дължими ДДС за стока на договора е 12 935,68 евро В изпълнение на договора за лизинг е сключен договор за покупко-продажба № 72228 от 03.10.2022 г., представен по делото, според който лизингодателят е придобил посочената от лизингополучателя лизингова вещ от избрания доставчик. По делото не е спорно, че лизингодателят е изпълнил задължението си да придобие посочената лизингова вещ и да я предостави за възмездно ползване на лизингополучателя.

Договорът представлява частен диспозитивен документ и доколкото не е оспорена неговата автентичност в рамките на настоящото производство следва да се приеме, че същият е обвързващ за страните. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че между страните е безспорно сключването на договора и обвързващото му действие за страните по настоящото дело.

По делото е изслушана и приета съдебно-пожаротехническа експертиза, според която механизмът на възникване на пожара е следният: неизвестно лице е разляло лесно запалима течност върху няколко автомобила, след което я е запалил. Вещото лице е счело, че не следва да отговаря на последните 3 въпроса, зададени от ищеца в исковата молба, тъй като същите изискват юридическа преценка, а не са в компетентността на вещото лице. Този извод се споделя от настоящото инстанция.

Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-пожаротехническа експертиза, на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.

Също така изводът му съответства и на присъединената към делото преписка по досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР.

От присъединената към делото преписка по досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ – СДВР се установява, че на 11.12.2022 г. в търговски обект – автокъща с наименование „А1 AUTO LUX“, находяща се на адрес гр. София, Софийски 4 околовръстен път № 190, са запалени 10 броя автомобили, сред които и процесния лек автомобил Ауди Q8. Също така се установява, че обектът е охраняван от частна охранителна фирма – „СОТ 161“ и е снабден с камери за видеонаблюдение, записи от които също са събрани в досъдебното производство и са присъединени към настоящото дело заедно с преписката по досъдебното производство (обобщено с Докладна записка, л. 13 от преписката по досъдебното производство въз основа на протокола за оглед и протоколите за разпит на свидетели по досъдебното производство).