Решение № 436 от 28.10.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 775/2022
- Вид
- Решение № 436
- Подписан
- 28.10.2022
- В сила
- 27.01.2023
- Състав
- ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 436 гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110200775 по описа за 2022 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Д. от гр. Велико Търново, представляван по пълномощие от адв. П. И. от САК, против Наказателно постановление № 21-1275-002108 от 06.12.2021 г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Претендира се негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 21-1275-002108 от 06.12.2021 г. на Началника Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново на жалбоподателя И. И. Д., на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Същото е издадено, затова, 1 че на 12.08.2021 г., в 01:00 ч., в с. Русаля, на път ІІІ-3031, около км. 16+500 /на центъра на селото до кръстовището за село Мусина/, в посока на движение към с. Стефан Стамболово, управлявал мотопед марка „Пежо“, модел „Джифорс“, червен на цвят, с рама № VGAA1ААВА00081085, като при извършена справка се установило, че МПС не било регистрирано по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВТРП от 15.10.2021 г., с което е отказано образуването на наказателното производство и е прекратена преписка вх. № 6839/2021 г. на ВТРП, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
За да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
Към преписката са приложени доказателства административно наказващия орган да издава НП по ЗДвП. за компетентността на
От представената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Велико Търново, е видно, че жалбоподателят и преди това е наказван за нарушения по ЗДвП.
От показанията на свидетеля Илиев се установява, че процесното МПС е негова собственост, като го е предоставил за кратко на жалбоподателя да го пробва с цел покупка.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017г./, законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните нарушения – по чл.
36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно промени принципите на административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този момент становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само 2 спрямо субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно производство.
В настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазлИ.ст – чл. 7 от ЗАНН.
В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазлИ.ст. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазлИ.стта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазлИ.ст /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по какъвто и да е начин, че МПС не е регистрирано по надлежния ред и че собственикът му е бездействал. Следва да се отчете факта, че мотопедът му е бил предоставен за кратко време, и то в тъмната част на денонощието. При това за него е било невъзможно да установи липсата на регистрация.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на водач жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която изключва и непредпазлИ.стта, тъй- като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-002108 от 06.12.2021 г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя И. И.
Д., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като 3 незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4