Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 12 от 15.05.2018, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Наказателно дело от общ характер 549/2017
Вид
Присъда № 12
Подписан
15.05.2018
В сила
30.05.2019
Състав
ЦВЕТАН ХРИСТОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

П Р

И С Ъ

Д А

№

Б., 15.05.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. П.

Секретар

И.Т. прокурор

Р. Ц. като разгледа докладваното от съдия П., наказателно общ характер дело № 549 по описа на БРС за 2017 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

Районна прокуратура – Б. е повдигнала обвинение против подсъдимия В.Б.Р. с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ***г. в гр.Е., с постоянен адрес:***, с висше образование, безработен, за това, че на 12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ”Волво” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г. - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и намира за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК. Счита, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Излага становището да бъде наложено наказание за престъплението по чл.

343в, ал. 2 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 от НК – при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно - лишаване от свобода в размер около средния размер на предвиденото в посочения текст, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер около средата на предвиденото.

Защитникът на подсъдимия – адв.М. К. от САК пледира за оправдателна присъда, като счита, че обвинението по чл.343в, ал.2 от НК, повдигнатото на подзащитния й е недоказано.

Подсъдимият не се признава за виновен.

Съдът, след като се запозна със събрания по делото доказателствен материал намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подс. В.Б.Р. не е правоспособен като водач на моторно превозно средство, същият е с невалидно СУМПС, но въпреки това управлявал МПС, за което е наказан с наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г.

На 12.12.2017г. около 10.10ч. св.Х.П.Х., св.М.Н.З. и св.О.А. Д. – всичките полицейски служител при РУ – Б., изпълнявайки служебните си задължения, се намирали в гр.Б., в района на кръстовището на бул.“***“ и ул.”***”, в близост до хлебарница „Молтен“. Тримата били със служебен автомобил „КИА“ с рег.№ ***. В този момент по ул.“***“, от към светофара подс.В.Б.Р. управлявал лек автомобил марка „Волво“ с рег.№ ***, който бил забелязан от тримата полицейски служители. Тогава полицейските служители последвали със служебния автомобил моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия. Св.Х. веднага подал светлинен и звуков сигнал на подс.Р., за да спре за проверка управлявания от него автомобил. Подсъдимият не спрял автомобила веднага, а спрял пред входа на кооперацията с №15 на ул.“***“ в гр.Б.. При извършената проверка подсъдимият не представил на полицейските служители – св.Х., св.З. и св.Д. нито документи за самоличност, нито такива за управлявания от него автомобил, поради което бил отведен в РУ-Б., където била установена самоличността му и извършена справка, от която станало видно, че подс. Р. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, както и че е бил наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление. Предвид установеното, св.Х.Х. съставил на подс. Р. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 534714.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите св.Х., св.З. и св.Д., от приобщените писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение, Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка нарушител/водач и справка от ОДМВР-София, писмо от Кмета на Община Б., становище от началник сектор КИС „София регион” при ОДМВР-София и писмо от Началника на РУ – Б. от 20.04.2018г.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители – свидетелите св.Х., св.З. и св.Д., които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тези свидетели съдът оценява като логични, непротиворечиви както вътрешно така и помежду им, и кореспондиращи с писмените доказателства, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. Св.Х., св.З. и св.Д. са очевидци на извършеното престъпление. От техните показания се установява, че на 12.12.2017г. в гр.Б. подс.Р. *** лекия автомобил марка „Волво“ с рег.№ ***. Тогава подсъдимият, управлявайки автомобила е преминал в непосредствена близост до тях, като св.З. и св.Х. са го познавали лично преди този случай и са знаели, че същият е неправоспособен като водач на МПС и именно това е била причината да го последват и да предприемат действия по спирането му и извършване на проверка.

Съдът не даде вяра на показанията, дадени от св.Ц. В. Р., като намира, че те не се подкрепят от други доказателства, остават изолирани и противоречат на показанията на св.Х., св.З. и св.Д., които се кредитират изцяло. От друга страна св.Ралчева като дъщеря на подсъдимия е заинтересована от изхода на делото и съдът, намира, че показанията й са дадени, за да подпомогнат защитната версия на подс.Р..

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, като същите възприема за защитна теза, която обаче не е подкрепена от доказателства.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона наказателна отговорност. От обективна страна, подс.Р. на 12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ”Волво” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г..

В хода на производството се установи управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е неправоспособен, както и че е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние – управление на МПС без да е правоспособен водач – с

Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г..

И тримата свидетели – Х., З. и Д. лично са възприели

/видели/, че на инкриминираната дата подсъдимият управлява лекия автомобил марка ”Волво” с рег.№ ***. В случая това обстоятелство е несъмнено установено – управлението на МПС от предаденото на съд лице – подс.Р.. По делото е установено, че към 12.12.2017г. подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС, като от справката от ОДМВР- София, с приложената справка нарушител/водач е видно, че издаденото на подс.Р. СУМПС е било валидно до 22.05.2005г.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици. На първо място подсъдимият е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС – т.е. че той не следва да управлява МПС и е знаел за издаденото против него наказателното постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, съдът намира следното:

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат предходните осъждания на подсъдимия /голяма част, от който са за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 от НК/, както и многобройните му, наложени преди това наказания за нарушения на ЗДвП, а като смекчаващи

– затрудненото му социално и имуществено положение. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да определели на основание чл.54 от НК наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 2

/два/ месеца, което е около минималния предвиден размер, определен по чл.343в, ал.2 от НК. В случая не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че спрямо подсъдимия е налице предходно осъждане с наложено наказание лишаване от свобода /в размер на 6 месеца, определено по ЧНД

311/17г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.09.2017г./, изпълнението на което не е било отложено, и той го е изтърпял на 31.10.2017г. Поради това съдът, следва да постанови така определеното на подс.Р. наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 2

/два/ месеца, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът следва да наложи на подс.Р. и кумулативно предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК наказание „глоба” в размер на 600.00/шестстотин/ лева, като счита, че с оглед, изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, посоченият размер, който е към минималния предвиден, е достатъчен за постигане целите на наказанието.

Съдът, счита тези наказания за най-справедливи и че съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и че са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на престъплението

- ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

Воден от горните съображения, Съдът

ПРИЗНАВА В.Б.Р. с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ***г. в гр.Е., с постоянен адрес:***, с висше образование, безработен, ЗА ВИНОВЕН, за това, че на

12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ”Волво” с рег.№

***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г., за което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година и 2/два/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване и наказание „глоба” в размер на 600.00лв./шестстотин лева/, платима по сметка на

Републиканския бюджет.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: