Определение № 1689 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Частно наказателно дело № 20253110204057 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.237 ал.4 от НПК и е образувано по повод жалба депозирана от В. С. до ВРС, срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №21/2024г. по описа на ОСлО при ОП Варна.

Наказателното производство по ДП №21/2024г. по описа на ОСлО при ОП Варна е образувано и водено за престъпление, наказуемо по чл.206 ал.1 от НК.

Прокурорът е приел за установено, че липсват данни и доказателства за извършено престъпление от общ характер, като приема, че липсват доказателства за наличието на субективния елемент на деянието по чл.206 ал.1 от НК от страна на О.О.Г. – ****** гражданин. Подробно е описан хода на разследването, извършените процесуално следствени действия и създадените между Г. и фирмата работодател отношения, първоначално предвид налични трудови правоотношения, а след това по повод изплатен паричен бонус, след което последвалото прекратяване на трудовите правоотношения.

По делото безспорно е установено, че на Г. в Р ******* е бил предоставен за ползване и работа/разработка на софтуер/ преносим компютър/лаптоп/ с описани по делото параметри закупен от *******“ – ******* и предаден му за ползване от системния администратор на същото дружество. Тези факти не се спорят от страните и са възприети и от РП Варна. След започването на военни действия на територията на Р *******, св.Г. се преместил да живее и работи в 1 гр.Варна. На 03.01.2023г., бил сключен анекс към трудовия договор на Г. с който му е изменен размера на трудовото възнаграждение. На 29.03.2023г. трудовия договор на Г. бил едностранно прекратен от страна на българското дружество ******* ***** – дружество различно от това, което му е предало за ползване преносимия компютър.

Правилно наблюдаващия досъдебното производство прокурор при РП Варна е посочил, че по ДП са извършени всички възможни процесуално следствени действия с цел разкриване на обективната истина, но не са събрани доказателства за наличието на субективния елемент на състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК.

По делото не се спори, че Г. е получил процесната вещ, работил е с нея и след прекратяване на трудовите му отношения е следвало да върне компютъра на собственика му, но доколкото същия компютър е получен за работа от украинско дружество, след което Г. е преминал на работа към българско дружество, което му е прекратило трудовия договор, а компютъра е претендиран за връщане и от *******, то за Г. безспорно е била налице неяснота на кое точно от всичките описани дружества следва да върне процесната вещ.

Отделно от изложеното съдът намира, че доколкото по делото са налични данни за изплащане на значителен по размер бонус на Г. от страна на *******, който е бил оформен като заем от ******* ***** и това е станало основание за намаляване размера на трудовото възнаграждение на работника, съдът намира, че РП Варна правилно е преценила, че е било възможно Г. да упражни свое право на задържане на вещта и това негово действие не следва да се квалифицира като обсебване.

Правилно е преценено също, че след като Г. е бил поканен от разследващия да му предаде компютъра, същия е бил предаден на разследващите органи и върнат на св. Упълномощено от св.С. лице.

Съдът не споделя изложеното в жалбата на С. становище изразено от страна на адв.М., че виждате ли Г., в своя жалба до САК е посочил „моя“ компютър и по този начин е осъществил и субективния елемент на деянието по чл.206 ал.1 от НК. Такова становище Г. е можел да изрази и по отношение на описаното по-горе право на задържане на вещта, което хипотетично е възможно да се претендира предвид създадените отношения между страните 2 по трудовото правоотношение. По делото липсват доказателства за наличието на умисъл за престъпно своето на вещта от страна на Г..

Съдът намира, че доколкото категорично не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер по проведеното ДП №21/2024г. по описа на ОслО при ОП Варна, наказателното производство е следвало да бъде прекратено, което е и сторено от страна на РП Варна.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното Постановление за прекратяване на досъдебното производство.

При изготвянето на процесното постановление представителя на РП Варна е изложил подробно установената по делото фактическа обстановка, като подробно и в пълнота е обсъдил събраните в хода на разследването доказателства – писмени и гласни. На базата на тях подробно се е произнесъл за липсата на съставомерност на престъпление.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №21/2024г. по описа на ОСлО при ОП Варна е правилно, мотивирано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание изложеното и чл. 243, ал. 4 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление №13246/02.07.2025г. изготвено от прокурор при ВРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 21/2024г. по описа на ОСлО при ОП МВР Варна, водено за престъпление извършено по чл.206 ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7 дневен срок .

Препис от определението да се изпрати на РП Варна, и В. С. – чрез адв.

М..

Делото да се върне на РП Варна.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4