Решение № 324 от 29.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Плевен, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20214400500764 по описа за 2021 година

Въззивно обжалване.

С решение №216 / 05.08.2021г., постановено по гр.д.№340/2021 г. Районен съд-Червен бряг

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на С.И.П.ЕГН-********** от с.Г. ,обл.Плевен следните суми:

-сумата от 850,61 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 700часа положен извънреден труд за периода от 01.04.2019год. до 01. 08.

2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 15.03. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и -сумата от

89,53лв., представляваща мораторна възнаграждението за положен извънреден труд . лихва върху

ОСЪДИЛ на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК , ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на С.И.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА

1

НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на Районен съд-Червен бряг държавна такса върху уважените искове в размер на 50, 00 лв.

Това решение е съобщено на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението на 16.08.2021г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

Още на 18.08.2021 г. е подадена въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението- МВР , чрез пълномощника ст.юрк.С.Н. срещу това решение на РС-Плевен.При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – С.П. ,чрез пълномощника му адв.В.П. .Според този отговор въззивната жалба е неоснователна.

С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са направени искания за събиране на други доказателства.Такива искания не са направени и с писмения отговор на въззивната жалба. Представени са пред ПлОС допълнително от жалбоподателя преди първото по делото с.з. счетоводни изчисления за претендираните от ищеца суми ,но без 50% увеличение на часовата ставка за извънреден труд.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че РС-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде отменено изцяло в осъдителните му части и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор.

Преди всичко въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че според нея РС-Червен бряг е възприел безкритично и възпроизвел в решението си правната квалификация на спора с който е бил сезиран ,така както тя е посочена от самия ищец в исковата молба ,вместо да я изведе самостоятелно от изложените в исковата молба обстоятелства ,което се е проявило в грешна правна квалификация на правния спор и на действително претендираното от ищеца вземане. В резултат на това РС-Червен бряг е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като приел ,че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 във 2 вр. с чл. 179 ,ал.1 във вр. с чл. 187 от ЗМВР присъдил в полза на ищеца сумата от 850,61 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 700часа положен извънреден труд за периода от 01.04.2019год. до 01. 08. 2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба15.03. 2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 89,53лв., представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд .

Като се съобразят ,обаче твърдените в исковата молба обстоятелства се налага извод според Плевенски окръжен съд,че се касае не за претенция за заплащане на положен от ищеца извънреден труд , а за претенция за заплащане на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд след преобразуване на нощните часове положен труд в дневни ,което е нещо различно . Всъщност никъде в исковата молба не се твърди ,че положеният от ищеца нощен труд ,дори след преобразуването му в дневни часове,се явява положен извън установеното за него работно време; не се обосновава в исковата молба ,че получената след преобразуване на нощния в дневен труд разлика излиза от рамките на установеното от него работно време , а само ,че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд вследствие преобразуването му към дневен .За да се приеме ,обаче ,че предявената претенция е за заплащане на положен извънреден труд, според ПлОС би следвало да има изрични твърдения в исковата молба и да се обосновава ,че твърдяната от ищеца разлика / в конкретния случай – 114,40 часа според исковата молба/ получена при преобразуване на нощния към дневен труд ,надхвърля установеното за ищеца сумарно изчислявано работно време, а такива твърдения в исковата молба няма. Поради това ,при липсата на изрични твърдения за полагане на труд от работника /служителя извън установеното за него работно време ,което е основна характеристика на „извънредния труд„ според легалното определение в чл. 143 от КТ,не може да се приеме ,че претенцията на ищеца следва да се квалифицира като такава за извънреден труд ,независимо ,че самият ищец нарича този труд „извънреден „ ,но както беше посочено по-горе това представлява даване на правна квалификация на претендираното вземане от самия ищец,която не обвързва съда,който е сезиран със спора.

Приетата от РС-Червен бряг погрешна правна квалификация на спора и на претендираното вземане ,обаче , в крайна сметка не е довела до разглеждане на непредявен иск ,респ. до недопустимост на постановеното от РС-Червен бряг решение ,тъй като в действителност първоинстанционният съд е изследвал именно обстоятелствата от изложената в исковата молба фактическа обстановка ,свързани с твърденията за положен от ищеца нощен труд , който не е надлежно заплатен от работодателя след преобразуването му към дневен .Именно за тези релевантни за спора обстоятелства са и събираните от РС доказателства .

3

В такъв случай ,когато е дадена от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на спора ,но всъщност е разгледан действително предявеният иск ,решението на РС-Червен бряг не е недопустимо , а е неправилно и като такова следва да бъде отменено от въззивната инстанция ,която следва да постанови друго решение по съществото на същия ,но вече правилно квалифициран правен спор.В т.см. е съдебната практика на ВКС ,постановена по реда на чл. 290 от ГПК / вж.напр. Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията К.Ю. по чл.

290 ГПК в което се приема ,че “когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество“.

В заключение на изложеното по –горе ,Плевенски окръжен съд приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 01.04.2019г. до 01.08.2020г. общо в размер на 800 часа,които при преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 формират разлика от 114,40 часа,което възнаграждение според ищеца е в размер на 914,40 лв. /впоследствие тази претенция е намалена на 850,61 лв. лв., а за лихвата пък е увеличена на 89,53лв. вместо първоначално предявената 50 лв. / .

В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения ,които се изплащат на държавните служители ,като в чл.

178,ал. 1 т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд , а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа ,което характеризира този труд като „нощен труд „според легалното определение за това в чл. 140 ,ал. 2 от КТ. Както се вижда от посочените по –горе норми на чл. 178,ал.1 т. 3 и на чл. 179, ал.1 от ЗМВР всъщност се касае за два различни вида допълнителни възнаграждения ,които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете понятия са дефинирани поотделно ,като уредбата на нощния труд е дадена в чл. 140 на КТ , който се намира в раздел І –редовно работно време ,докато уредбата на извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд .Съществената отлика на тези два вида труд е ,че докато нощния труд ,макар да се полага в точно определен времеви отрязък от денонощието / от 22,00 до 6,00ч./,то по презумпция се полага в рамките на нормалната продължителност на работното време ,докато извънредния труд ,независимо от това дали е положен през деня или през нощта ,се явява положен извън установеното за служителя работно време.Вярно е ,че нощният труд може да се прояви и като извънреден труд,но това качество той не придобива априори само защото е 4 положен в периода от 22,00 ч. до 6.00ч. ,нито пък то се придобива априори в резултат на преобразуването му в дневен труд при прилагане на коефициента 1,143.Във всеки отделен случай за да бъде окачествен като извънреден труд ,въпросния нощен труд трябва да се яви положен извън установеното за конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя според ПлОС и при съобразяване нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за работното време ,почивките и отпуските . В чл. 9б ,ал.1 от този Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 , ал.2 от КТ / а в конкретния случай е предвидено именно сумирано изчисляване на работното време /,да се определя норма за продължителност на работното време за периода ,като нормата се определя в часове ,като броят на работните дни по календар ,включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност на работното време ,установена за работното място ,при подневно отчитане на работното време.В чл. 9г от същата Наредба пък е предвидено ,че отработените часове от работника или служителя,които в края на периода ,за който е установено сумирано изчисляване на работното време ,са повече от часовете ,определени съгласно чл. 9б,се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.

Същественият извод,който се налага при съвместното разглеждане на тези две норми от Наредба за работното време ,почивките и отпуските е ,че за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за периода на сумирано изчисляване на работното време , е необходимо да се съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време ,определена за периода ,с общия брой на отработените часове от работника или служителя за същия период / в т.ч. дневни и нощни / и само в случай ,че общият брой на тези отработени часове надвиши нормата за продължителност на работното време ,тогава може да се направи извод ,че е налице положен извънреден труд.