Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 626 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2024
Вид
Решение № 626
Подписан
10.07.2024
В сила
12.09.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500191 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от 17.10.2023 г. от длъжника С. М. Е. от ***, подадена чрез адв.Андонова, против определените разноски по изпълнителното дело, обективирани в Покана за доброволно изпълнение № 4308/02.10.2023 г. по изпълнително дело № 20238010400201 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 с район на действие БОС. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител и се иска тяхната отмяна. Оспорва се определения размер на таксите по делото, както и приетото като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение, което се счита, че е в прекомерен размер.

Моли съда да намали адвокатското възнаграждение до минималния му размер, както и начислените такси по ТТРЗЧСИ, като същите се редузират съобразно предвидените такива в Тарифата.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя Г. Л. Д., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Постъпила е и жалба от 05.12.2023 г. от длъжника С. М. Е. от ***, подадена чрез адв.Андонова, против постановление изх.№ 5557/22.11.2023 г. на ЧСИ Трифон Иванов по изпълнително дело № 20238010400201, с което е намалено адвокатското възнаграждение на взискателя Г. Д. от 1000 лв. на 750 лв. В жалбата са изложени 1 съображения за незаконосъобразност на атакуваното действие на съдебния изпълнител, като се моли същото да бъде отменено и съдът да определи минимално възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя Г. Л. Д., не се взема становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Трифон Димитров във връзка с обжалваните изпълнителни действия, като е изразено становище за неоснователност на двете жалби. Прилага копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20238010400201 по описа на ЧСИ Трифон Димитров е образувано по молба на Г. Л. Д. от 27.06.2023 г. против Ф. Г. Х. и С. М. Е. въз основа на изпълнителен лист № 64 от 27.04.2023 г., издаден по гр.д.№ 45/2022 г. по описа на РС-Айтос, за осъждане на длъжниците на основание чл.109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца-взискател да упражнява правото си на собственост досежно собствения си недвижим имот – УПИ ІV-63 в кв.27 по действащия план на с.Съдиево, общ.Айтос, като преместят изградената ограда със съседния УПИ V-64, собственост на ответниците, в съответствие с предвидената по действащия план регулационна граница между двата имота, както и въз основа на изпълнителен лист № 67 от 26.05.2023 г., издаден по гр.д.№ 45/2022 г. по описа на РС-Айтос, за осъждане на длъжниците да заплатят на взискателя сумата от 600 лв. – присъдени разноски пред РС-Айтос и сумата от 400 лв. – присъдени разноски пред ОС-Бургас. С молбата взискателят е направил искане за проучване на имущественото състояние на длъжниците и да се наложи възбрана/запор на банкови сметки, вдижими вещи и недвижими имоти на длъжниците. Направено е и искане за приемане като разноски на взискателя адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., платени в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

С постановление от 06.07.2023 г. на ЧСИ Димитров адвокатското възнаграждение от 1000 лв. е прието като разноски на взискателя по делото.

Извършени са справки за имущественото състояние на двамата длъжници.

Жалбоподателката С. Е. е уведомена за образуваното изпълнително дело с Покана за доброволно изпълнение изх.№ 3258/02.08.2023 г., връчена й лично на 10.08.2023 г., с която й е съобщен размерът на нейното задължение по изпълнителното дело – 1168 лв., от които: 500 лв. – присъдени разноски по изпълнителния лист, 500 лв.

– разноски по изпълнителното дело за адв.хонорар и 168 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.

На 25.08.2023 г. и 30.08.2023 г. от страна на длъжника С. Е. са извършени 2 плащания по изпълнителното дело съответно от 168 лв. и 464 лв., за които ЧСИ е извършил разпределение с протокол.

Предвид извършените плащания е коригиран размера на дълга, за което до длъжника С. Е. е изпратена ПДИ изх.№ 4308/02.10.2023 г., с която й е съобщен размерът на нейното задължение – 542 лв., от които: 88.39 лв. – присъдени разноски по изпълнителния лист, 395.54 лв. – разноски по изпълнителното дело за адв.хонорар и 58.07 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Тази покана е връчена на длъжника Е. на 13.10.2023 г., а на 17.10.2023 г. е депозирана от нея настоящата жалба вх.№ 2894/17.10.2023 г. по регистъра на ЧСИ Димитров против определените с горната ПДИ разноски по изпълнителното дело и против приетото адвокатско възнаграждение като прекомерно.

С постановление изх.№ 5557/22.11.2023 г. на ЧСИ Димитров, съдебният изпълнител като е взел предвид постъпилото от длъжника Е. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя, е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 750 лв.

Това постановление е връчено на длъжника Е. на 04.12.2023 г. чрез пълномощника адв.Андонова, а на 05.12.2023 г. е депозирана настоящата жалба вх.№ 03595/05.12.2023 г. против коригирания с постановлението адвокатски хонорар.

При така установените факти, за съда се налагат следните изводи:

Подадените от длъжника жалби са депозирани в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване действия по чл.435, ал.2, т.7 ГПК – против определените разноски по изпълнението, поради което са допустими.

По отношение на жалбата от 17.10.2023 г.:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, за събиране на такси по изпълнението съдебният изпълнител следва да изготви сметка, екземпляр от която се връчва на задълженото лице и която съдържа разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. В конкретния случай, по делото липсват издадени от ЧСИ сметки по чл.79 ЗЧСИ.

За определяне на вида, характера и размера на дължимите авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и други разноски по изпълнението, съдът следва да вземе предвид изготвените от ЧСИ сметки по чл.79 ЗЧСИ. В случая, в изпратената до длъжника ПДИ изх.№ 4308/02.10.2023 г. са посочени дължими разноски по изпълнителното дело в размер 58.07 лв. за такси по ТТРЗЧСИ, без обаче същите да са индивидуализирани поотделно по основание и размер. Поради това и предвид липсата на издадена сметка от ЧСИ по изпълнителното дело, не става ясно какви такси и разноски по ТТРЗЧСИ за 3 начислени от съдебния изпълнител, което прави невъзможна съдебната преценка относно правилността на определените разноските по изпълнението. На това основание така обжалваните действия на ЧСИ са незаконосъобразни и следва да се отменят, като жалба против разноските е основателна и следва да се уважи в тази част.

В останалата част на жалбата от 17.10.2023 г., касаеща оспорване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, съдът намира, че в тази част същата следва да се остави без разглеждане от съда, поради липса на предмет, тъй като ЧСИ Димитров се е произнесъл по възражението на жалбоподателката за прекомерност на адвокатския хонорар и е намалил неговия размер.

По отношение на жалбата от 05.12.2023 г.:

С оглед обстоятелството, че в представения изпълнителен лист е записано, че длъжниците С. Е. и Ф. Ф. дължат на взискателя сумата от 1000 лв. – присъдени разноски по гражданските дела, без да е разпоредено солидарното им осъждане, следва да се приеме, че двете осъдени лица дължат посочената сума при условията на разделност, т.е. по равно или всяка от тях дължи на кредитора по 500 лв. При това положение, именно сумата от 500 лв. представлява материалния интерес, върху който в случая следва да се определи дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ спрямо всеки един от длъжниците. В случая, при размер на паричния дълг на длъжника Е. от 500 лв., дължимото от нея адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е в размер на 400 лв., изчислено по реда на чл.10, т.1 и т.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от горната наредба (200 лв. + ½ х 400 лв.). С обжалваното понастоящем постановление изх.№ 5557/22.11.2023 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатския хонорар на взискателя от 1000 лв. на 750 лв. за двамата длъжници, или по 375 лв. за всеки от длъжниците. Следователно, коригираното от ЧСИ Димитров адвокатско възнаграждение, дължимо от Е. (375 лв.) възлиза в по-нисък размер от определения от съда съобразно НМРАВ (400 лв.). Ето защо и с оглед забраната да се влошава положението на обжалващия (чл.271, изр.второ ГПК), съдът намира за неоснователна жалбата от 05.12.2023 г. против постановлението за коригиране на адвокатския хонорар, поради което същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 и район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20238010400201 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, изразяващи се в приети разноски в размер на 58.07 лв.по изпълнително дело за такси по ТТРЗЧСИ, съобщени с ПДИ изх.№ 4308/02.10.2023 г.

4

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от 17.10.2023 г. на С. М. Е. против определените разноски по изпълнителното дело, обективирани в ПДИ изх.№ 4308/02.10.2023 г. по изпълнително дело № 20238010400201 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, В ЧАСТТА, касаеща оспорване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 05.12.2023 г. на С. М. Е. против постановление изх.№ 5557/22.11.2023 г. на ЧСИ Трифон Иванов по изпълнително дело № 20238010400201, с което е намалено адвокатското възнаграждение на взискателя Г. Д. от 1000 лв. на 750 лв.

РЕШЕНИЕТО в частта за оставяне без разглеждане на жалбата от 17.10.2023 г. подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

РЕШЕНИЕТО в частта за отмяна действията на съдебния изпълнител и за оставяне без уважение на жалбата от 05.12.2023 г. е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5