Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2926 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5330/2026
Вид
Определение № 2926
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Цветан Иванов Колев, Иван Александров Стоилов, Биляна Марин Вранчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2926 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605330 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3 от НПК по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по внесен в СРС обвинителния акт срещу Т. Г. М. и Е. Ц. А., съдържащ обвинение за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.

18, ал. 1 от НК.

По така внесения обвинителен акт първоначално било образувано НОХД № 13149/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, по което била постановена присъда № 20103727 от 25.09.2023 г.

След подадена въззивна жалба от защитата на подсъдимите, било образувано ВНОХД № 1300/24 г. по описа на СГС, НО 13 въззивен състав. С решение от 08.07.2024 г. въззивният състав, на основание чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, е отменил изцяло присъда № 20103727 от 25.09.2023 г., постановена по НОХД № 13149/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, и върнал делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на разпоредителното заседание.

Било образувано ново наказателно производство по горепосочения обвинителен акт – НОХД № 9787/24 г. по описа на СРС, НО, 4 състав.

В рамките на проведено разпоредително заседание от 29.09.2025 г. съдът с определение е прекратил съдебното производство по НОХД № 9787/2024г. по описа на СРС, НО, 4 състав, по аргумент на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и е върнал делото на СРП за отстраняване на същите.

Първоинстанционният съд се е мотивирал, препращайки към мотивите на СГС в решението му от 08.07.2024 г. по ВНОХД № 1300/24 г. по описа на СГС, НО 13 въззивен състав, където въззивният съд бил направил констатация за пропуски, засягащи съдържанието на внесения в съда обвинителен акт, имащи характеристиката на съществени, но отстраними, които не са били констатирани от първостепенния съд. От процесуална икономия първоинстанционният съд не приел за необходимо да възпроизвежда отново дословно констатациите в тази насока в решението на въззивния съд, а е препратил към конкретен абзац на страница 8 от 1 въззивното решение.

Първоинстанционният съд е намерил и друго процесуално нарушение, изразяващо се в това, че упражняваната защита от адв. Чалъмов по отношение на подс. А. не е почивала нито на надлежно упълномощаване, нито на надлежно назначаване.

Срещу това определението от 29.09.2025 г. на СРС, НО, 4 състав, е постъпил частен протест от прокурор при СРП с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт. Прокурорът счита, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, като обвинителният акт отговарял на формалните изисквания на закона, напълно ясно и точно било формулирано обвинението, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и съобразно константната съдебна практика, базирана на Тълкувателно решение № 2/2002 г. по т.д. №2/2002 г. на ОСНК, ВКС.

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частен протест, подаден срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, от страна, на която законът е признал правна възможност за това – наблюдаващия прокурор от СРП.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок от обявяване на обжалваното определение, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав го намира за неоснователен по следните съображения:

За да прекрати съдебното производство по аргумент на чл. 248, ал. 1, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд се е позовал на въззивната инстанция в решение от 08.07.2024 г. по ВНОХД № 1300/24 г. по описа на СГС, НО 13 въззивен състав, където въззивният съд бил направил констатация за пропуски, засягащи съдържанието на внесения в съда обвинителен акт, по повод отмяна на присъда № 20103727 от 25.09.2023 г., постановена при предходно гледане на делото по НОХД № 13149/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на разпоредителното заседание. Макар да не ги е изброил дословно в протестираното определение, първоинстанционният съд е препратил към конкретен абзац от страница 8 на решението, което дословно гласи: „Въззивният съд намира, че още при изготвяне на Обвинителния акт от прокурора са допуснати процесуални нарушения на процесуалните правила, които нарушения не са констатирани от първия съд и отстранени от държавното обвинение, а именно в обвинителния акт не са описани подробно съставомерните действия на всеки един от подсъдимите по възбуждането и поддържането на заблуждението. Същите не се съдържат и в диспозитива на обвинителния акт. Не може да бъде подминато и друго противоречие, а именно по последния пункт на обвинението, в който се твърди, че подсъдимият М. е поискал сумата от 1500 лева, след това сумата от 2000 лева, а в заключение е повдигнато обвинение за извършена измама в стадия на опит за сумата от 900 лева.“.

Макар въззивният съд да е отменил присъдата на предходния съдебен състав не заради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителен акт, а по аргумент на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК (липса на мотиви), въззивният съд е в правото си (а и в задължението си) да обсъди всички аспекти на проведеното първоинстанционно производство, включително и евентуалния пропуск на първия съд по констатиране на допуснати отстраними, съществени процесуални нарушения.

Съответно констатациите на въззивния съд са с характер на задължителни указания при ново гледане на наказателното производство от друг състав на СРС. Още повече, че делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на разпоредителното заседание, което задължава новият състав СРС да проведе разпоредително заседание при 2 самостоятелно обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, сред които и този по т. 3.

В тази връзка в атакуваното определение от 29.09.2025 г. първоинстанционният съд напълно обосновано се е позовал на констатациите на СГС, изводими от горния цитат от въззивното решение. Това, че СРС не ги е преповторил дословно не представлява порок, доколкото с определението е направено достатъчно ясно и несъмнено препращане именно към аргументите и констатациите на СГС, посочени в горния цитат. Самите констатации на СГС ясно сочат на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се липса на подробно описани съставомерни действия на всеки един от подсъдимите по възбуждането и поддържането на заблуждението, включително и в диспозитива на обвинителния акт, както и противоречието по последния пункт на обвинението, спрямо подсъдимият М., относно това какви суми е поискал и получил.

С оглед гореизложеното атакуваното определение от 29.09.2025 г. по НОХД № 9787/2024г. по описа на СРС, НО, 4 състав, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Единствените резерви въззивният състав има към частта от определението, в която се твърди за неяснота относно процесуалното представителство на подс. А.. Въззивният състав счита, че правото му на защита е адекватно подсигурено, а пропускът по представяне на пълномощно може да се отстрани дори на момента при съответно обръщане на внимание по този въпрос от страна на съда.

При горните мотиви и на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.09.2025 г., с което СРС е прекратил на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 9787/2024г. по описа на СРС, НО, 4 състав и е върнал същото на СРП за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3