Решение № 123 от 16.10.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Силистра, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка С. Стоева при участието на секретаря Мирена В. С.ова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Гражданско дело № 20233400100190 по описа за 2023 година

Искове с правно основание пр. осн-е чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявени са искове с пр. осн-е чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищците И. Г. К. и И. И. К. предявяват претенции към „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА

ЗА

АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ-Д.“

ЕООД

/М.-Д./ и

„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СИЛИСТРА“ АД /МБАЛСилистра/, като отговарящи солидарно за вредите, причинени от работещите в тези заведения служители, които със своето поведение, по повод изпълнението на възложената им работа, са допринесли до леталния изход на тяхното дете И. И. К..

Твърди се, че ищцата И. К. е проследявала своята бременност при д-р Л.М., работещ и в М.-Д., явявайки се ежемесечно на контролни прегледи при него и извършвайки всички назначени й допълнителни прегледи и изследвания на плода, вкл. и в гр. Варна, където е извършвана фетална морфология на плода с отчетени добри резултати.

Твърди се, че бременността на К. протича нормално до началото на 2023г., когато й се появяват отоци в краката и повишено кръвно налягане, предполагащи съС.ие на „прееклампсия“, което налага приемането на същата в Отделението по акушерство и гинекология на първия ответник за периода 21.01.2023 г - 25.01.2023 г. и съответно се насрочва за 18.02.23г. раждане чрез цезарово сечение, но при преглед на 7.02, предвид съС.ието на майката, д- р М. решава да бъде извършено цезарово сечение същия ден и в 20:25 часа се ражда и изплаква бебето И. И. К., с тегло 2 510 гр. и ръст 48 сантиметра.

1

Твърди се, че майката не успява да види детето си при раждането, тъй като същото веднага е изнесено от операционната зала от акушерките в отделението, но другата дъщеря на ищцата /18-годишна/ е видяла сестра си малко след раждането, като бебето е било поставено в кувьоз веднага след раждането си, което обаче служителите на болницата не са съобщили на майката, а три часа след раждането бебето вече е оставено в болничната стая при своята майка.

Майката твърди също, че на следващия ден - 08.02.2023г., И. е захранена с адаптирано мляко пред нея / в 9.30 ч./ - на тринадесетия час след раждането, макар че в издадената от първия ответник Здравна карта на дете е посочено, че детето е захранено на шестия час след раждането, без да става ясно на какво се дължи това разминаване в посочения час.

Твърди се, че на четвъртия ден от престоя в отделението майката забелязва, че теглото на И. е спаднало с 200 грама, а на шестия ден забелязва, че личицето му е доста зачервено и се обръща за съдействие към акушерките в отделението, които й обясняват, че е нормално, тъй като бебето е затоплено - в стаята е доста слънчево и работи климатик. На 12 февруари обаче на майката прави впечатление, че личицето на И. става жълто и когато отново се обръша към дежурната акушерка относно пожълтяването на детето и съмнението, че има жълтеница, служителката извиква лаборант, за да му вземе кръв, като в последствие акушерките потвърждават, че бебето има жълтеница и предвид излезлите лабораторни резултати служителите на М. - Д. предоставят на ищцата шишенце с глюкоза, като й обясняват, че всеки ден детето й трябва да изпива по 100 мл. глюкоза във връзка с жълтеницата.

Твърди се, че до деня на изписването на ищцата и детето й от болницата — 14.02.2023г., И. всяка вечер е неспокойна и непрекъснато плаче, като продължава да наддава с не повече от 10-15 гр. на ден, като и поради това не ги изписват. На 13-ти февруари дежурният педиатър посещава И. и уверява майката, че предоставеното количество глюкоза е достатъчно и с приема му жълтеницата ще премине.

Твърди се, че предвид резултата от изследвания по фиш №1414 от 12.02.2023г. със стойност 113.2 mmol/L на измерения билирубин на И. К. и съгласно последващо изследване с фиш №1415 от 13.02.2023г. при стойност 112.46 mmol/L на измерения билирубин, на 14-ти февруари дежурният тогава педиатър взема решение, че И. е клинично здрава и липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. Без да се направят нови изследвания на билирубина на детето, то е изписано от отделението, като на майката е указано да продължи с приема на глюкозата вкъщи, както и да го занесе допълнително при неонатолог.

Твърди се, че при престоя си вкъщи детето се чувства на пръв поглед добре, а при прегледа при неонатолога, записан за първия възможен час - 10:30ч. на 16.02.2023 год., д-р М. - завеждаща отделението по Неонатология в ответното дружество МБАЛСИЛИСТРА, се запознава с издадената епикриза на детето, разпитва родителите дали освен приема на глюкоза му е прилагано нещо допълнително при престоя в М. - Д. и иска 2 информация от родителите защо не е изследван белтъка на детето, както и им задава още много въпроси относно престоя на детето в болницата и липсата на изследвания и лечение, на които те не могат да отговорят поради липса на предоставена информация. Твърди се също, че при прегледа е измерен безкръвно билирубина на И., като стойността, която се отчита, е 295 mmol/L, при стойност на билирубина към последното изследване в Д.

112.46 mmol/L., както и че се отчита тегло на бебето 2.400 кг., което съвпада с теглото при изписването му на 14.02.23г. от М. - Д., като лекарят решава И. да се приеме за лечение в отделението по Неонатология в „М.-Силистра.

Родителите твърдят, че служителите в отделението им обясняват, че престоят на детето ще бъде за пет календарни дни, а на майката е предоставена възможността да остане в родилно отделение на болницата, като И. ще бъде при нея вечерта, след като приключат вливанията на белтък и назначената й фототерапията, от която възможност тя се възползва, но забелязва, след като й донасят бебето в родилното отделение, че личицето му е много бледо, на което служителите й обясняват, че това се дължи на проведената фототерапия.

Майката твърди, че от този момент - късният следобед на 16.02.2023г, до сутринта на 17.02.2023г., когато отново в 10 ч, акушерките взимат детето, то е на пръв поглед спокойно, но вечерта на 16.02, докато храни детето си, акушерка от отделението идва в стаята и поставя в устичката му „прахче“, обяснявайки й че е „лекарство за жлъчката на детето“.

Твърди се, че на 17.02.2023г. сутринта е взет анален секрет от детето, а вечерта към 18,00 часа майката е уведомена, че то не се храни добре и е било сънлИ. през целия ден, поради което вечерта няма да е при нея, а ще остане в отделението по Неонатология за поС.но наблюдение и оказване на адекватни медицински грижи, като малко след 19.00ч. й е разрешено да го види и тя вижда детето в легълце, с поставени до него шишенце с мляко и шишенце с глюкоза, но без поставена сонда за хранене, като за неин ужас то е посиняло, ушенцата и устничките му са сини и едва си отваря очичките, а на въпросите й относно съС.ието на бебето не получава ясен отговор от акушерките и се опитва да получи информация от д-р М., която вече си е тръгнала от работа и това налага да й звъни на мобилния телефон. Твърди се, че при проведения разговор доктор М. обяснява на И., че промяната в цвета на детето е от фототерапията и отказва да й даде допълнителни обяснения или информация. Майката твърди, че при повторен разговор малко след това - към 19.30 ч., д-р М. й съобщава: “И., явно се кесае за бактериална инфекция, все пак идвате от друго отделение и е възможно И. да бъде поставена в кувьоз, ще започне антибиотично лечение и ще се наблюдава“, като веднага след това тя отново отива при дъщеря си и вижда, че вече е в кувьоз, трудно диша и не се чувства добре. Следващото разрешено посещение на майката при детето е малко преди храненето в 21.00 часа, като И. вижда, че то вече се храни със сонда, но без да е налице каквото и да е подобрение в общото му съС.ие и във външния му вид.

Ищцата твърди също, че при посещението в отделението, където е настанена И., вижда лист с изследвания с името на детето й, но дежурните акушерки отказват за коментират с нея резултатите. След като й е отказано да й бъде дадена пълна информация за 3 съС.ието на И., е помолена да се върне в стаята си, но след около час - около 23,00 часа, майката отново отива в отделението по Неонатология, защото изпитва огромен страх за съС.ието на дъщеря си и иска да бъде близо до нея и вижда, че при И. вече е и д-р М., като от изражението на последната разбира, че явно съС.ието на детенцето се е влошило. След като опитва да разбере какво се случва, на И. е обяснено, че в памперса на детето й е имало кръв, което именно е принудило акушерките отново да извикат д-р М. в болницата.

Ищцата твърди, че опитвайки се да разбере от д-р М. какво се случва и защо детето й не се подобрява, а напротив — видът му става още по-нездрав, д-р М. й отговаря единствено: “Ще те разбера, ако ме обиждаш и обвиняваш.“, като тези думи на лекарката я ужасяват и стресират още повече, а д-р М. й обяснява, че са започнали да преливат плазма на И. и да й дават витамин К, понеже имала дефицит на този витамин, а и че детето е в много тежко съС.ие и правят всичко, за да й помогнат, но е възможно да се наложи кръвопреливане.

Майката сочи, че през това време детенцето й плаче непрекъснато и неутешимо, като след 12 часа през нощта служителите отново я отпращат да отиде в стаята си и й казват в 5,30 ч. отново да посети детето си, но тя да го вижда чак в 5,50 часа на 18.02.2023 год. и отново плачещото, като цвета на личицето му е още по-жълт и нездрав, а д-р М. й обяснява, че съС.ието на И. е все още критично и че цяла вечер е плакала от болки в стомахчето, като е инструктирана да поръча някой да й донесе капки Еспумизан. В 7.30 ч. капките вече са при акушерките и детето й, но преди това обаче - към 6,30 часа, е помолена тактично да излезе от стаята на детето предвид твърде тежкото му съС.ие. Твърди, че малко след 9.30 ч. на 18.02.2023г. д-р М. я уведомява, че се налагат кръвопреливания на детето и поради това трябва да бъде транспортирано в Болница „Света Марина“ в град Варна, като за целта тя трябва да се прибере вкъщи и да приготви багаж за нея и бебето и същевременно е уверена, че в болницата в гр.Варна ще ги приемат и двете и трябва да имат готовност към 12.30-13 ч. да тръгнат. Когато й казват този час, майката предполага, че линейка от Варна ще дойде да транспортира бебето, но не посмява да попита. След като ищцата приготвя всичко от вкъщи, тръгва заедно с ищеца към отделението, пред което изчакват транспортирането. В един момент забелязват, че д-р М. паркира колата си и доста бързо, тичайки влиза в болницата, като ищците са мислели, че тя е в отделението, но явно си е била тръгнала. Виждайки това, родителите звънят на звънеца на отделението, като при тях слиза д-р М. и им обяснява, че междувременно И. е направила няколко гърча и е в крайно тежко съС.ие, като в този ужасяващ момент майката окончателно рухва психически и без да спира да плаче и да се моли за детето си чака да се появи необходимата линейка, която около 13,30ч., идва пред отделението, но не идва от гр. Варна, както са си мислели очаквали родителите, а от Бърза помощ в гр. Силистра, което звено се намира на две минути от отделението по неонтология.

Въпреки възмущението и яда си, че са загубени близо 4 часа - така важни за жИ.та на детето им, при положение, че толкова наблизо има линейка, родителите не задават повече въпроси.

Те започват да търсят заедно с акушерките хора, които да помагат да се изнесе от отделението кувьоза с дъщеря им и да се качи в линейката за гр. Варна. След като на И. са 4 предоставени множество документи за подпис относно информираното съгласие на родителите, че И. може да не издържи пътуването до Варна, едва в 14,15 часа И., ищцата, др М. и още една лекарка, тръгват за гр. Варна, като през цялото време на пътуването майката вижда как детенцето й не може да диша самостоятелно и се бори за всяка глътка въздух.

Ищцата твърди, че малко след 16 ч. линейката е вече в гр. Варна, където приемат детето в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. След като на родителите са предоставени отново документи за подпис, служители ги съпровождат до Детското отделение в болницата и им обясняват да почакат за информация доктора, който е на смяна. След може би час лекарят отива при родителите и им съобщава, че детето им е изпаднало в шок по време на пътуването и че е получило инсулт, както и че малко по-късно, след като бъде разчетен диска от скенера, ще дойде отново при тях. След известно време лекарят отново отива при родителите, но с още по-лоши новини относно съС.ието на И.. Съобщава им, че от разчитането на скенера са видели някакви петна по мозъчето на детенцето и дъщеря им вече била в много тежко съС.ие и се борят за жИ.та й. Родителите са помолени да попълнят и подпишат допълнителни документи относно лечението на детето им в отделението на Болница „Света Марина“, като на майката са зададени множество въпроси относно лекарства, които се е налагало да пие за бебето по време на бременността, дали е имало данни за влошено развитие на детето им и много други въпроси, на които И. в този ужА. момент трудно успява да отговори, предвид непосилното страдание и непрекъснатите молитви за здравето на детенцето й.