Решение № 159 от 21.06.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. ******, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100128 по описа за 2023 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано п о предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се твърди, че на 20.03.2022г. дружеството е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд- ****** за вземанията си към ответника М. Р. А. в размер на 156,01 л ева. Било образувано ч.гр.д. № 151/ 22г. на PC-******, и е била издадена Заповед за изпълнение, както изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело при ЧСИ- Росен Сираков. Към настоящият момент задължението е било изплатено изцяло.

Ищцовото дружество посочва, че длъжникът е направил възражение по чл.423 от ГПК, и съобразно разпореждане на съда предявявали иск за вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Посочва се, че съгл. чл.95„а“ и § 196 от ПЗР на Закона за енергетиката „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД имало задължението да снабдява с 1 електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени на лицензионната територия на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от клиента причини. В този случай доставката на ел.енергия се осъществявала от ЕВН в качеството му на доставчик от последна инстанция, за което има издаден отделна лицензия.

В исковата молба се твърди, че на осн. § 196 от ПЗР на З Е, клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар до тази дата, ще бъдат снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, но по цени, определени по методика на КЕВР. Твърди се, че с ъгл.чл.104 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, цената, по която Доставчик от последна инстанция /ДПИ/ продава ел .енергия на крайния клиент, се определяла съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция." Продажбата на ел.енергия от ДПИ на Клиента се извършва ло съгласно отчетените показания на средството за търговско измерване. С решение на КЕВР от 29.11.2013г. - „ЕВН България Електроснабдяване“, в качеството си на ДПИ, е б и л о с допълнена лицензия и за дейността „координатор на специална балансираща група". Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия всички крайни клиенти, на които дружеството като ДПИ доставя електрическа енергия, се включвали служебно в тази специална балансираща група. Разходите за балансираща енергия се включва ли в цената на електроенергия на ДПИ. Стойността на балансиращата енергия се определяла ежемесечно, съгласно одобрена от КЕВР „Методика за разпределяне на небалансите".

Ищцовото дружество заявява, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на доставчик от последна инстанция, съгласно разпоредбата на чл.95 „а“ от ЗЕ, продава ла ел. енергия на клиентите си по силата на закона и съобразно Правилата за търговия с електрическа енергия.

В исковата молба се посочва, че за ответника М. Р. А. е б и л открит клиентски номер № 1000 434 ***, и същият е бил клиент на дружеството повече от 10 години за две точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.******, УЛ. „0“, СЛАДКАРНИЦА, АП.*88; 2/ ИТН: 307 ****, ГР.******,

2

УЛ.“0“, СКЛАДОВА БАЗА, АП.*297 . Към настоящият момент вече е бил сключен договор с „ЕВН ЕС“, като доставчик от последна инстанция , а двата обекта са били с преустановено захранване, за което прилага т протоколи.

Подадено било искане от пълномощник на ответника за възстановяване на захранването, заплатени са били дължимите суми за това. Ищцовото дружество твърди, че и към настоящия момент клиентът е бил активен по отношение на договорните им отношения и затова буд ело недоумение подаденото от него възражение.

В изпълнение на задълженията като доставчик от последна инстанция дружеството е доставило на обектите на ответника за периода от 01.07.2021г. до 05.01.2022г. електроенергия на обща стойност 152,05 лева. Поради забава в заплащане на консумираната ел.енергия ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер 3,96лв. за периода от 17.08.21 г. до 20.03.22г . Посочват, че от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата се дължала и законна лихва.

С оглед на изложеното се иска да бъде установеное със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към ответника, както следва; главница в размер на 152,05 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 01.07.21г. до 05.01.22г. , и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 17.08.21г. до 20.03.22г., в размер на 3,96 лева, ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 21.03.22г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД разноски.

Иска да се приложи като доказателство по настоящото дело ЧГДпосоченото по-горе, в което е бил приложен препис- извлечение от сметка на длъжника, както и представя писмени доказателства, а именно; Заявление за получаване на ПУК код, ведно с пълномощно; Декларация за актуализация на клиентски данни; Заявление за услуга -възстановяване на достъп до ел мрежа;

Декларация за достъп до мрежата; Заявление за услуга -проверка за наличие 3 на електромер за двата обекта- 2 броя; Заявление за възстановяване на захранването-2 броя; Индивидуален договор към

Общи условия на

„ЕВН ЕС“ за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция; Общи условия за продажба на на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД; Доклад за прекъсване на захранването - 2 броя; Чек лист за проверка предназначението на обект от 02.06.201 14г. — 2 броя; Пълномощно; Документ за платена ДТ.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на исковата молба, и оспорва предявения от иск като неоснователен и недоказан, по изложени подробни съображенията изложени по-долу.

Не оспорват, че ищцовото дружество е снабдявало с ел.енергия обекти на ответника в гр. ******, както и стойността на консумираната ел.енергия.

Заявява, че не е станал повод за завеждане на делото, а задължението по процесиите фактури е напълно погасено.

Посочва, че е депозирал в „Банка ДСК“ АД Съгласие за директен дебитнезабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по искане на получателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. този начин, сметките за консумирана от ел.енергия са били заплащани чрез услугата „директен дебит на „Банка ДСК““, с която „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД имала договорни отношения. Било неясно защо ищцовото дружество не е поискало от банката да извърши незабавно плащане на задълженията по процесните фактури от банковата сметка на ответника.

На следващо място, заявява, че е бил лишен от възможността да заплати задължението си към ищцовото дружество в срока по чл.414 ГПК, тъй като процесната Заповед за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България по смисъла на чл423 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди, че ако е б и л уведомен редовно за издадената заповед, щял да има възможност да плати задължението си преди да бъде издаден изпълнителен лист и да бъде образувано изпълнително дело, за което са му начислени такси и разноски в размер, който многократно надхвърлял размера на задълженията му към ищеца. Развива подробни съображения, че неправилно и незаконосъобразно 4 окръжният съд не е бил обезсилил служебно заповедта за изпълнение и издадения въз основа изпълнителен лист, въпреки, че са били налице предпоставките по чл.423 от ГПК за това.

Прави възражение за недължимост на процесните суми, като заявява, че задължението по процесните фактури е било напълно погасено, съответно ищцовото дружество нямал правен интерес от предявяване на иска, и това било видно от исковата молба, където ищецът е признал факта, че към настоящият момент задължението по изпълнителният лист е изплатено изцяло. Предвид и на това, заведеният иск е бил напълно неоснователен, и иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан, и претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява.

Ответникът, чрез пълномощник адв.И. Т. от САК, оспорва исковата молба по изложените в отговора и в пледоариите доводи. Претендира разноски по делото съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 151/ 2022г. на РС- ******, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 56/21.03.2022г. срещу ответника за следните суми: сумата в общ размер на 156,01 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 152,05 лева, и мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от 17.08.2021г. до 20.03.2023г. в размер на 3,96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2022г. до пълното и изплащане, както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 левадържавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.

Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 01.07.2021г. до 05.01.2022г. на основание Договор за доставена електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.9 5 „а“ ЗЕ и §196 ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2022г./като ел.енергията е доставена по партидата на ответника с посоченият 5 клиентски № отнасяща се за обект и на потребление, находящи се в в посоченото по-горе населено място / а именно клиентски номер № 1000 434 ***, за две точки на потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.****** ; 2/ ИТН:

307 ****, ГР.******.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез друго лице- И. А.

И., като в едномесечният срок не е постъпило възражение, и поради това на 29.04.2022г.е издаден изп.лист по тази заповед за изпълнение.

Към заявлението по чл.410 от ГПК е представен препис-извлечение от сметката на ответника, издадено от ищцовото дружеството, в което е посочено, че сумата от 152,05 лева е стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 01.07.2021г. до 05.01.2022г., а сумата от 3,96 лева е мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 17.08.2021г. до 20.03.2023г., за които са издадени посочените фактури.

С Въззивно частно гражданско дело № 266/2022г. на Окръжен съдКърджали се установява, че същото е образувано по подадено Възражение от ответника в настоящото производство /длъжник по ч.гр.д. № 151/22г. на МРС/ на основание чл.423 от ГПК против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 56/21.03.2022г. по това дело. Окръжен съд- Кърджали е постановил Определение № 22/ 13.01.2023г., с което е приел подаденото от ответника по настоящото производство Възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, и постановил СПИРАНЕ изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 56/21.03.2022г., изд. по ч.гр.д. № 151/22г. на МРС, като е върнал делото за даване на указания на заявителя /ищцовото дружество/ по чл.415 от ГПК /за предявяване на иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение/. В мотивите към акта на окръжният съд е прието, че са били налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК- заповедта не е била връчена на длъжника /а на трето лице по реда на чл.46 от ГПК/, и в деня на връчването същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.България и не били налице предпоставките по чл.411 ал.2 т.5 от ГПК.