Решение № 85 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205721 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, *** срещу Наказателно постановление № 23-0438-000755/02.10.2023 г., издадено от Г.Р.Г. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли атакуваното наказателно постановление (НП) да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде намален срокът на наказанието лишаване от права. Жалбоподателят твърди, че на датата на извършване на проверката е управлявал процесния мотоциклет, за да го представи пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, където да му бъде извършена регистрация. Сочи да е добър и съвестен водач. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че разбира, че е допуснал грешка и че за в бъдеще ще се поправи.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, 1 редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Й. А. Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.10.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 11.10.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.08.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Й. А. Н. управлявал собствения си мотоциклет с марка и модел „Кимко Даунтаун“ и с рама № ***. Мотоциклетът нямал поставени регистрационни табели и не бил регистриран. Около 12:10 часа на същата дата жалбоподателят Н. се придвижвал по *** в гр. Пловдив в посока от изток към запад. По същото време и на посоченото място свид. К. К. М. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение, като забелязал движещия се мотоциклет без поставени регистрационни табели, който бил управляван от жалб. Н. и му подал сигнал за спиране. След като водачът спрял, свид. М. пристъпил към извършването на проверка, в хода на която след извършена справка в информационната система на МВР установил, че мотоциклетът „Кимко Даунтаун“ с рама № *** не бил регистриран. Жалбоподателят обяснил, че е наясно с този факт, както и че в момента отивал именно да регистрира мотоциклета.

На същата дата в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив била образувана преписка с рег. № ЗМ *** г. за извършване на проверка за установяване на достатъчно данни за възможно извършено престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, която била възложена на *** З.П.. За образуваната преписка била уведомена Районна прокуратура – Пловдив с писмо с рег. № 438000-11299 от 21.08.2023 г. от началника на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив.

С Постановление от 19.09.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство по така водената преписка, която била с № 9633/2023 г. по описа на РП – Пловдив.

Със същия акт прокурорът постановил материалите по делото да се изпратят по компетентност на Началника на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въз основа на това постановление и на останалите материали по 2 административнонаказателната преписка на 02.10.2023 г. било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К. К. М.. От тях се установява, че мотоциклетът, управляван от жалбоподателя, е бил в движение към момента, когато е забелязан от полицейските служители. Изяснява се и че мотоциклетът е нямал поставени регистрационни табели, а след извършена по служебен път дистанционна справка свидетелят е установил, че превозното средство не е регистрирано и никога не е било. Показанията на свид. М. се ползват с доверие от съда. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията са проверени с оглед своята достоверност, като намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства и преди всичко в справката за първоначална регистрация на МПС, която е обективен източник на доказателствена информация.

От справка от АИС КАТ Регистрация (лист 11-13 от делото) се установява, че на МПС с рама № *** е извършена първоначална регистрация на 17.08.2023 г. в 16:36 часа, както и че същото представлява мотоциклет с марка и модел „Кимко Даунтаун“.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Й. А. Н. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, с налични 29 контролни точки и притежава издадено СУМПС № 285906595, валидно до 15.07.2027 г.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за неговата отмяна. НП е издадено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по преписката на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.09.2023 г. по прокурорска преписка № 9633/2023 г. по описа на РП – Пловдив.

В жалбата не се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения.

3

При служебно дължимата проверка за законосъобразност на производството съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Н. е извършил виновно административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна на 17.08.2023 г. около 12:10 часа в гр. Пловдив, на *** в посока от изток към запад жалбоподателят Й.

А. Н. е управлявал МПС – мотоциклет „Кимко Даунтаун“ с рама № ***, което не е регистрирано. От показанията на свид. М., който е очевидец на деянието, се установява, че процесният мотоциклет е бил в движение, когато е забелязан от полицейските служители и те са предприели действия за неговото спиране с цел извършването на проверка поради липсата на поставени регистрационни табели. Доказано е по делото и че мотоциклетът е управляван от жалбоподателя Н.. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП отговорността се носи от водача на превозното средство.

На следващо място от обективна страна е доказано и че управляваният от жалбоподателя Н. мотоциклет не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към момента на извършване на деянието, т.е. на управлението на мотоциклета, за него не е било издадено необходимото административно разрешение от органа по регистрация, поради което правилно в наказателното постановление е прието, че МПС не е надлежно регистрирано. Този извод се прави при съобразяване на точния час на извършване на първоначалната регистрация, установен от справката на лист 12 от делото. Управлението на мотоциклета е осъществено в 12:10 ч. на 17.08.2023 г., докато превозното средство е регистрирано и е можело правомерно да се придвижва по пътищата, отворени за обществено ползване, след 16:36 часа на тази дата. Това означава, че регистрацията е осъществена след извършване на деянието, поради което поведението на жалбоподателя е съставомерно. От справката от АИС КАТ се изяснява още, че процесният мотоциклет никога не е бил регистриран в информационната система на МВР преди това. Същите обстоятелства се доказват и от показанията на свид. М., който изяснява, че по време на проверката е направил дистанционна справка в 4 автоматизираната информационна система на МВР и така е установил липсата на регистрация.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя Н. по привеждането в движение и придвижването по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесния мотоциклет „Кимко Даунтаун“ с рама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. На първо място досежно субективната страна следва да се посочи, че в случая не е налице хипотеза на служебно прекратяване на регистрацията на МПС, а на изначална липса на такава, поради което не възниква въпросът за уведомяване на собственика от компетентния орган по регистрацията за евентуално нейно прекратяване. Доказано е по делото, че към момента на осъществяване на деянието си жалбоподателят Н. е формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на нарушението.

Съзнавал е, че боравейки с уредите за управление на превозното средство, е привел същото в движение и се е придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Имал е знание и че мотоциклетът не е регистриран, което се доказва от поведението му – както от показанията на свид. М., така и от обясненията на Н. се установява, че последният е отивал с мотоциклета, за да го представи именно за регистрация пред компетентния орган по чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., поради което той е съзнавал необходимостта от извършване на регистрация на придобитото си в собственост моторно превозно средство. Жалбоподателят също не оспорва факта, че е имал познание за липсата на регистрация на процесния мотоциклет към момента на управлението му, когато е извършена проверката от свид. М..