Решение № 68 от 01.07.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Луковит, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. Д.А при участието на секретаря З.П.Д.П. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Административно наказателно дело № 20264320200112 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Й. Й., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез процесуален представител адв. Х. К. от АК Плевен против наказателно постановление № ****** год. на Началник група в ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500,01 лева (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба N Iз-2539 от17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети общо 10 точки.

В жалбата се правят конкретни оплаквания за незаконосъобразност, недоказаност и необоснованост на наказателното постановление.

Жалбоподателят Н. Й. Й., редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от процесуален представител – адв. Х. К. о т АК Плевен, който поддържа жалбата на посочените основания. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, сочейки нарушение на процесуалните правила и липса на съзнание у жалбоподателя за управление на автомобил с прекратена регистрация.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител, не заявява становище по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На ****** г. във връзка с изготвен план за провеждане на специализирана полицейска операция утвърден от Директора на ОДМВР Ловеч, полицейските служители П.

Б. Г., С. Н. Д. и Л. Е. З. участвали в специализирана полицейска операция за подобряване на пътния травматизъм на територията на Община Угърчин и Община Луковит.

Позиционирани на у[заличен адрес по GDPR], с посока на движение [заличен адрес по GDPR] около 16:00 часа спрели за проверка приближаващият се към тях лек автомобил ВАЗ 2121, „******“, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация на ****** г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

1

За констатираното св. П. Б. Г. – на длъжност „мл. автоконтрольор“ при Сектор „ПП“ при ОДМВР Ловеч съставил на жалбоподателя АУАН сер. GA бл. № ****** от ****** г., в който вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на акта – св.

С. Н. Д. и Л. Е. З. и е предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателя не са постъпили възражения.

По случая била образувана прокурорска преписка № 115/ 2026 г. по описа на РП – Ловеч по която с Постановление от 16.01.2026 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че е извършено съставомерно деяние по чл.

345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, но същото в конкретния случай е с явно незначителна обществена опасност и не съставлява престъпление, поради което е разпоредил преписката да се изпрати на началника на РУ – Луковит за преценка административно-наказателната отговорност на водача.

Въз основа на постановлението на прокурора АНО преценил, че следва да ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление № ****** год., връчено на жалбоподателя лично, срещу положен подпис на разписката на дата 23.02.2026 г.

/л. 8 гръб/.

От приложените към АНП документи, а именно справка за собственост /л. 18/ е видно, че процесното МПС е собственост на С.В.Г.. Така също от Справка по история за ПС с рег. № ****** е видно, че регистрацията на МПС е прекратена поради липса на ГО на дата ****** г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд, за което собственика е уведомен на 04.12.2016 г.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената администативно-наказателна преписка, прокурорска преписка, така също и от показанията на разпитаните свидетели – П. Б. Г., С. Н.

Д. и Л. Е. З..

От показанията на св. П. Б. Г. /актосъставител/ се установява, че на ****** г. заедно с колегите си Д. и З. участвали в СПО за подобряване на пътния травматизъм. Около 16:00 часа в с. Б. спрели за проверка процесния автомобил с рег. № ******, собственост на С.В.Г..

Свидетелства, че водачът на автомобила е наследник на собственика. Сочи, че при извършване на проверката водачът не носел СУМПС, легитимирал се пред полицейските служител със служебна карта, заявявайки им, че е колега. Било им заявено, че автомобила се ползва от него само за лов, а така също че собствеността на автомобила не е ясна, поради което и документално не е изправена. Свидетелства, че при проверка нарушителят заявил, че автомобила няма никакви документи, което затвърждава впечатлението на свидетеля за знанието на водача относно липсата на сключена застраховка ГО.

От показанията на св. Л. Е. З. се потвърждават обстоятелствата относно начина и мястото на извършената на ****** г. проверка. Свидетелства, че нарушителят не носел лични документи, легитимирал се със служебна карта за служител на МВР. При отправено запитване относно изрядността на автомобила от нарушителя им било заявено, че същият няма гражданска отговорност и преглед, тъй като го използва само за лов. Свидетелства, че от нарушителя било заявено, че е ползвател на автомобила, тъй като собственика е починал.

Сочи, че при извършване на проверката в автомобилът имало огнестрелни оръжия, съхранявани по надлежния ред.

От показанията на св. Л. Е. З. се установява, че при извършената проверка нарушителят се легитимирал като служител на МВР. Заявил, че автомобилът ползва за ловни цели и го кара само в селото. Посочил, че има проблем относно документалната собственост на автомобила, тъй като бил починало лице, чийто наследник е малолетно дете.

Свидетелства, че нарушителят им обяснил, че е наясно, че за автомобила липсва гражданска отговорност. Сочи, че след извършена проверка през работна станция за отдалечен достъп установили, че регистрацията на автомобила е прекратена през 2016 г., т.е. преди 10 г.

2 поради липса на гражданска отговорност.

Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и кореспондират с писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.

34 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото с постановление от 16.01.2026 г. РП – Ловеч, е постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписката е изпратена на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч за евентуално ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза н а чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно трайната съдебна практика на административните съдилища по въпроса, срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП следва да се счита от момента на получаване от съответния наказващ орган на постановлението за прекратяване или за отказ да се образува наказателно производство. В случая издаването на процесното НП на 16.02.2026 г. се явява в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, включително считано от 16.01.2026 г. – датата, на която прокурорът е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил пр. преписка, като е изпратил материалите на РУ – Луковит.

Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви относно главния факт, а именно, че жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. Този факт не се оспорва от жалбоподателя.

Относно направеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, за пропусната възможност за обжалване на мотивираната резолюция на Началник група в ОДМВР Ловеч, Сектор „ПП“, съдът намира за напълно неоснователно.

Действително с мотивирана резолюция от 07.01.2026 г. /л. 14/ АНО е прекратил АНП при наличие на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, което е предвидено в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Така също мотивираната резолюция с която е прекратено АНП е подписана от наказващия орган. В сочената резолюция е налична и разписка при която липсва подпис и дата на получаване на разписката от жалбоподателя. Това е така, тъй като нормата на чл. 54, ал. 6 от ЗАНН изключва от задълженията на наказващия орган препис от резолюцията по т. 9 да се изпраща на лицето срещу което е съставен АУАН.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от административно-наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Безспорно се установи по делото, че на посочените в НП дата и място 3 жалбоподателят Н. Й. Й. е управлявал процесното МПС, което е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно налице са всички елементи от обективната страна на състава на нарушението. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящето производство се събраха, т.е. доказва се и субективното му отношение към извършеното.

От материалите по делото се установява, жалбоподателят да е съзнавал, че управлява автомобил, който е служебно дерегистриран. Представена е справка по история за ПС от която е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена на ****** г., поради липса на застраховка гражданска отговорност. Така също от показанията на свидетелите безпротиворечиво, последователно и при липса на индиции за предубедеността и заинтересоваността им се установи, че водачът е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, заявил е на полицейските служители, че няма никакви документи относно него, поради проблем в собствеността. Но освен това е заявил, че управлява автомобила в с. Б., а също го използва за ловни цели.

Логичен извод от заявеното от страна на нарушителя пред полицейските служители, че автомобила няма никакви документи е, че липсва и гражданска отговорност. Липсва и годишен технически преглед, тъй като наличието на ЗГО е условие за минаване на такъв преглед.

Относно знанието на нарушителя за липсата на сключена застраховка гражданска отговорност следва да се посочи разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП в която са посочени част от задълженията на водачите на пътни превозни средства. В т. 3 на ал. 1 от разпоредбата е визирано конкретното задължение на водача да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС-то което управлява. Следователно без значение собственик или ползвател на МПС, всеки водач преди потегляне е длъжен да се увери, че са налични изброените документи.